Приказката за памперсите

 

 

 

След всички емоции, симпатии, подигравки и поучителни думи ние, съседите на Гърция, трябва да се огледаме в ставащото в Гърция като в огледало. И да видим как изглежда Гръцката история, разказана като Приказката за памперсите, една истинска притча за възрастни.

Сириза дойде на власт в Гърция, качена от вълната, че има спасители, магьосници, светци, които знаят магическата формула за излизането от дълговата яма. През неплащане и тарикатлъци. Хората в Гърция поискаха да повярват. Повярваха и избраха новата марка памперси “Сириза”.

Гръцките традиционни партии – лявата – ПАСОК – един съюз на левите сили, продукт на политическо ляво инженерство, и “Нова Демокрация” – традиционната дясна, консервативна, са леееко замърсили политическите си памперси в десетилетията назад докато си сменяха (менкаха) местата по столовете на властта, гушейки и “усвоявайки” европейската солидарност, мерена в стотици милиарди. А Гърците, усетили миризмата не от вчера ги мразят. Не, че и те, гърците, не гласуваха дълго с “погнуса”, май ни е познато….

И наказаха “старите партии”, давайки им един междинен, коалиционен, шанс на предишните избори, преди тези, възкачили Сириза.

Естествено в цялата картинка трябва да включим и Русия и Запада. Западът даде много основания на гръцкия елит, че промяна може да има, но може да става и с “добро”, допускайки и изпускайки детайлите от традиционната лява ориентация на гърците. Номерът бе минавал много пъти и гърците продължаваха напред. Към нови отсрочки и нови византийски планове с философията “ако мине номера”. И номерата минаваха. Андрешко бил и грък. Тъй се оказа….

От другата страна стоеше Русия, която, явно по-задълбочена в познанието на съвременните форми на гръцкия политически византизъм, си бе направила сметката да купи по цени на едро гръцкия елит. И явно бе успяла. Допускайки, отново водена от грешната представа, че Западът е наивник, вечен конформист, слаб и готов на всяка цена в битката за перлата си “Гърция”.

Путин реши да смени западните памперси с нови руски. Памперсът с марка “Турски поток” не успя да утрае дълго. Времето летеше, а датите за плащания летяха като семафори покрай влакчето на ужасите, за което никой не бе казал на Гърците, че ги качват, за да ги извозят на руската гара със западните кредити.

Те продължаваха да вярват в чудесата на сиризаджиите, чудеса разчитащи на “вечната глупост” на запада, разчитайки на гарантирания памперс.

Масово в Гърция все още не разбират, че само с истински, радикални реформи и труд ще се върнат в семейството на цивилизованите народи. А не с нови дългове.

В тоя разказ България наднича свенливо като младши, стажант в ролята на Гърция. Ние сме доста по-назад в състезанието с Гърците. Да си признаем, по-добри са, ама и ние не се даваме.

Все още ни е трудно да разберем единствения прост извод от гръцката, едва започваща, драма и преживяването на истинския, по Аристотел (грък, но древен) катарзис.

Времето на памперсите свършва.

Няма вечни сукалчета, няма и вечни бебета. Няма и бабаити, които да са успели в Европа днес. Андрешко е литературен образ от началото на XX век, а не политик.

Някой ден всеки трябва да порасне. Няма народ, успял, който да е воден от илюзии за нови памперси, платени от гнусливите с парите.

Дано искрено ужасени от гръцките тарикатлъци и възхитени от краха на илюзиите на “византийците”, ние видим себе си – днес като зрители на филма, в който “лошите” губят, а ние, щастливи и само зрители, аплодираме. Дано се сетим, че утре сме главни герои в кавъра дето идва.

Филмът на днешна Гърция е пророчески филм, истински political fiction box buster, прожектиран за всички зрители на новините по света, включително и за нас, Българите. Простичък, ясен, с прозрачен извод.

Памперси за възрастни и побеждаващи няма.

На Византийските Олимпийски Игри златото взе Кристин Лагард (МВФ)

 

 

 

Кристин Лагард се оказа по-голям византиец от Ципрас и Варуфакис, взети заедно, барабар с треньора и вдъхновителя им от Русия.

Гръцката драма се превърна в блиц-турнир по Византийски шахмат. Спорт, практикуван от столетия по земите на нашия ъгъл от Европа.

Както каза Кристин Лагард, шеф на МВФ – гърците ще гласуват да подкрепят или не предложение на кредиторите, което не е валидно в момента на гласуването.

Тоест референдум с въпроса подкрепяте ли един епизод от приключили вече преговори е смешен и безсмислен.

Ципрас и Варуфакис си намериха за противник по голям византиец, неочаквано за тях.

Андрешкото с моторетката, с перфектен руски губи, барабар с подкрепящите го наивници и непораснали изнудвачи от съюзническия алианс на живеещите с представите от вчера, които са вече далечно минало. Времето лети с историческа скорост, непозната до днес.

В някои изследвания се твърди, че древните Гърци, основателите и създатели на Демокрацията, нямат нищо общо по генотип с населението, което обитава днешна Гърция. Вечен живот с мисълта на един народ като собственик на люлката на демокрацията няма.

Светът не е същият. Дундуркането свърши. Времето на роненето на сълзи, при което бършеш с едната ръка сълзите, а с другата криеш лукаво лука, вадещ сълзите от очите, отминава завинаги.

Очевидно генотипът-наследство от древните гърци се е позагубил при усилената търговия и движение на телата напред назад в последните не едно или две столетия.

Останалата в главите на гърците представа за себе си като велики може да бъде ползвана само при (зло)употреба с лековерните туристи, които да пипат камъка дето някой и друг велик и древен философ бил стоял. Срещу някое и друго евро, долар или в краен, много краен, случай – рубла.

От наследници и собственици на историята си, гърците ще започнат да свикват с реалността на обслужващи туристи в своя музей под открито небе.

Греческая “драма”

 

 

 

Европейското лидерство дава поредния сигнал за това, че проектът Европейски Съюз има смисъл и се намира в истинска, макар и трудно видима днес, зрялост. Цивилизована Европа е тази днес именно защото в столетията е раждала промяната и се е учила от уроците, трупайки ги мъчително.

Явно най-лошите сценарии за нас, Европейците, и прекрасни за желаещите слабостта ни, други творци на своята друга, не-европейска “цивилизованост” и цивилизации, не се “сбъдват” и стават видими през разпада на плана “Новогърция като камикадзето на Европа”.

Европа си дава ясна сметка, че всеки компромис с Гърците, представлявани от Ципрас и Варуфакис, е само началото на ефекта на саморазрушителното домино на проекта за Европейска солидарност, и който не е сиропиталище за пожелали да бъдат жертви и храненици на другите, работещите и спазващи правилата на всяко успяло общество. Само правилата могат да направят Европа по-силна днес.

Впрочем днешното решение на финансовите министри на Европа има дори и Български прочит. Именно с посланието, че времето на компромисите свършва и епохата на галенето по главата и потупванията по рамото са на финала си. Европа е цивилизационен избор, а не клуб на уплашените, угнетените и жертвите, запълващи аргументите с порои от сълзи, избърсани с чекове за милиарди, приготвени за “усвояване”.

Европа е клуб, а не клуп за своите членове.

Решението на Европейските финансови министри е могъщ сигнал към Русия, че наддаване на всяка цена за сърцето на Гърция няма да има.

И сигнал към Гърците, опазили си разума, че проблемът на давещите се е повече гръцки отколкото Европейски, въпреки емоционалните клопки на днешните и временни Гръцки избраници.

Имаше наскоро една пропусната в тарапаната фраза, реплика на Кристин Лагард, шефа на МВФ. Време е на преговорите да се появят и възрастните.

Май никой не чу тези думи. Днес ги казват отново Европейските финансови министри – през отказа си да влезнат в клопката на Гръцкия сценарий, писан не в Атина, а в Москва..

На ход са Гърците и разума им. Вероятно в следващите седмици и месеци ние ще научим, че както във всяка страна, и Гърция не е земя и държава, населявани от народ от само-убийци.

Никой и никога е нямал правото да опакова глупостта, дори колективна, като глупост на един народ.

Всеки народ има своите моменти на колективно пиянство, но после винаги идва и колективното прозрение, невидимо днес, но идващо като синдрома на политическия махмурлук.

Впрочем, в днешната гръцка драма новина за здравия разум, няма.

Новомузея на “демокрацията”

 

 

Не искам да бъда лош гадател, но въпросът с бъдещия и скорострелен референдум на Гърците за бъдещето на страната, криещ много клопки с неизвестността на въпроса си, накрая ще се превърне в сценария Крим.

И ако в Крим местните жители “пожелаха” да бъдат присъединили се към “майката родина”, то в Гърция, привидния отговор на отказ от “майчинството” и “родството” с Европа, ще бъде в действителност Крим-2.

Ефектът – сетете се за кадрите на днешните Кримски курорти.

А резултатът, дошъл също толкова бързо, ще бъде една държава, превърната в архипелаг с 3.600 – 6.000 острова, съсед на България.

А другият, невидимият ефект ще бъде поругаването на родината на демокрацията, и пращането й в света на руската й “версия”. Малко по-късно демокрацията ще бъде превърната в скверна дума, ако не е “изповядвана” по новите й, руски “канони”.

И от символ и средство за постигане на живот през правила и достъп на мнозинството до публичните решения, ще бъде превърната в гнусна метафора, паметник на миналото.

Нещо като Партенона, от който гърците ще събират драхми от наивниците, пожелали да бъда туристи в резервата с музея на демокрацията.

А Гърция ще стане Новогърция. Проектът Новорусия еволюира и се доближава до нас. За сметка на “първия”, “оригинала”, оня в Донбас, дето официално фалира наскоро.

Първата Световна Хибридна Война и нейните уроци

 

 

 

 

Ако някой обича да се извинява, че голямата политика е нещо сложно, непонятно, забулено в тежък смисъл, скрита в дълги, сложни плетеници от истории и много невидими факти и обстоятелства, в дните в които живеем ние успяваме да видим като във филм със забързани кадри, как диагнозата изключителност, подпомагана от “лоши приятели”, може да превърне болният в самоубиец, решил да затрие всички съседи и божем съюзници в името на отстояването на диагнозата си, която той не осъзнава.

Извинението ни на неразбиращи ставащото около нас, е все повече нелепо. Нищо не е сложно ако искаш да го прозреш, а очевидно Историята е решила да преподава уроците си през все по-прости форми на визуализация, през уявняване на простотата си. Историята започна да преподава днес през комиксите си, рисувани с нашето съучастие или безразличие.

Та, белким, драгите зрители от клети станат малко повече мислещи и отговорни за делата си. И от жертви станат участници, забравяйки за вечните спасители, които са преродили се “богове”, всъщност винаги, без изключение, предприемчиви Остапбендеровци, крадящи историческо време и ресурси, убиващи души и надежди, и връщащи живота на милиони или милиарди оживяли тела назад във времето. За пораженията над душите не говорим – те са ужасяващи и “невидими” за новините.

Само медицината и психиатрията могат да опишат по най-прост и ясен начин истинското състояние на Гръцката национална драма, напомнящо на несвързаните мисли, опиянението, думите и действията на един зависим. Всяка зависимост от извънмерната нужда от алкохол, наркотици, слава, пари е точно толкова разрушителна и само-унищожителна колкото и високата самооценка на всеки, влюбен в себе си.

И ако влюбеният в уникалността си, се окаже събрал се с лоши приятели, в лоша компания, които използвайки слабостта му, неспособността да се контролира, те, “старите приятели”, го насъскат да не се поддава на други “лоши влияния”, а ние попадаме в най-баналната битова ситуация когато две съседки разказват за лошото дете на трета. Хихикайки си, ама нашите не са такива…

Не разбирайки, че порасналият дангалак вече е надградил намеренията си, пораснал е наистина, по пътя към своята уникалност, нуждаеща се от световни доказателства. На него не му стигат малките прищевки, той иска да властва в блока, в квартала, в махалата, в държавата накрая.

А най-накрая – той иска да властва над света.

Забравяйки, ненавиждайки всички, които му пречат да победи, да бъде изключителен. Затривайки и хихикащите си съседки, пометени от наивността им.

Някак много бързо световната политика може да се разходи от кварталната градинка до световната сцена и привидната разлика де се окаже мерена в едни и същи мерни единици – унищожените човешки души и похабените, ненужни в мислите на дангалака, човешки тела. А понякога и държави. Или както се шегуват някои – ако Хитлер бе станал признат художник в Грац, светът никога нямаше да има съдбата, която познаваме днес.

Колкото и великите държавници да са давали примери в историята за сложни, свързани със стратегии и тактики действия, преследващи големи цели, ние днес заживяваме в една реалност, в която популизма, силното желание да бъдеш изключителен, уникален и постигащ успехите си леко, превърнаха световната политика в среща на хора без стратегии, хора с диагнози, политици – еманации, тържества на посредствеността, които разказвайки приказки на въодушевената си аудитория, успяват да докажат, че глупостта никога не може да си тръгне от човешката природа.

А и още нещо просто – голямата политика е не подвластна на постиженията в съвременната медицина.

Диагнозата колективна, масова зависимост от живота в света на илюзиите е имала и ще има нови и нови преразкази, през нови и нови нюанси на диагнозата изключителност, в която всеки човек, група, народ може да повярва при съответна дресировка и “благоприятни” обстоятелства.

И сякаш днес, със задна дата, ние и светът започва да провижда как от гръцката диагноза “велика Гърция”, която не е от вчера, един зъл гении и компанията му могат да направят заложници всички уж приятели, които не са казали на болния истината за неговата диагноза, а напротив – в името на мира (и заради алчността си) са му давали още материал на зависимостта му, под формата на пари на вересия, оформени като кредити.

Гасили си огъня с повече масло, хвърлено в пламъците и в името на бъдещето без пожари.

Накрая, а този край е все по-близо, за кой ли път в историята ние, оживелите, ще научим, ако поискаме, че политиката се пише от клиничните случаи на човешкия род, “изпуснати” от медицината, наричана и Голяма политика.

Че политиката, независимо от мащаба й се пише от зависимите – във всичките форми на зависимостта – компромати, слабости, личностни недостизи, дори откровена глупост. Все трупани в тъмнината на публичността.

А здравите, но безразлични, са не просто зрители, а съучастници на болния, решил да ги води към светлите бъднини, които само той, Просветеният, Дареният, Умникът, Омайният, Спасителят знае.

Всеки решил да замени Господ накрая е прокълнат. Дори не (само) от църквата, а от оживелите милиони и от наследниците на пожелалите да бъдат водени в лесното бъдеще от “спасители”, обичащи само себе си и мразещи уж водените напред спасявани. Накрая винаги има прозрения, разкази за катарзиси, покаяния със закъснели дати, дори искрени сълзи, а цената я плащат наследниците на наивниците. Мъртвите просто са “невидими”, животът продължава напред, загърбвайки или не изводите на уроците на историята.

Разказаната история за днешна, съседна и Европейска (засега) Гърция е валидна за всяка държава, в която човешката природа прескочи разумността, забрави за ценността на труда и позволи уникални екземпляри на човешкия род, мразещи книгите и знанието, както и правилата на “простото” човешко решат да направят революционен скок в еволюцията, срещайки за съюзници “презряната” уж алчност и човеконенавист, презрението към другия, различния, “нищия”.

Уроците са едни и същи. И все се повтарят – светът се учи от глупостта си и все не успява да научи урока. А избраната бърза и кратка траектория на успеха от спасителите е винаги най-късия път към Ада, който е винаги на земята.

Никога досега светът не бил толкова близо да това да научи как през мирно време (за досегашните световни стандарти), във времената на невидимата за (несъзнателно или доброволно) незрящите в Първата Световна Хибридна Война жертвите не са загиналите, а оживялите.

Може би цялата писана човешка история се е стремяла точно към днешното време. Да изживеем колективно и живи с телата, смъртта на душите си и да получим онова, което мъртвите не са ни казали, отивайки си безмълвно. Няма щастие за единици, няма невидими други, няма щастие на един остров сред горящи архипелази.

Историята, прочетена честно, с отворени очи и сетива, днес ни казва:

Хора, бдете за човешкото в себе си. Търсете го. Само хуманността ви държи живи на земята.

Вероятно съм наивник в това да вярвам, че в историята има и уроци…

Странно време

 

 

 

Живеем все повече в доста странно време.

Неясно, смутно, объркано – за неразбиращите как диша Историята и бързо, задъхано за тези, които са чакали дните, епизодите, годините, когато дъхът на вулкана, таил сили до днес, невидимо, дълбоко, избухна дишайки с магма, виждана отдалече.

Не зная какво още трябва да се случи, за да разбере и последния невярващ – светът не е същият. Не че няма да се случват нови чудеса. Напротив. За всеки невярващ ще има по една негова, лична новина.

Всички илюзии, като запалени при вятър свещички, ще гаснат една по една. Едно е ясно- вятърът няма да си тръгне докато не издуха миналото.

Настъпват времена, в които инстинктите, ако са истински, ще ни помагат да справяме, а ако сме изкуствени, стайни, измислени – шансовете ни за оживяване са минимални. Настъпва краят на световете на плейбека, на бавните каданси, на тежкия грим и обилните само-илюзии.

Светът възвръща дишането си, минавайки през днешното учестено, жадно поглъщайки “кислорода” на премълчаваното, таеното, двуличното, изхвърляйки нечути и невидяни сякаш истини. Един своеобразен, странен, надприказващ се сеанс на колективна психоанализа. Хор на проговорилите вкупом, многогласно и акапелно разказване на таени истории и болки.

Офф-лайн светът замира, за да се усетим живи, дишащи, я вероятно неразбиращи, че сме щастливи и живи. Всъщност – много живи и пак търсещи щастието, за което никой и никъде не е измислил рецепта.

Душите на всички, разбиращи или не това, са души на алхимици, търсещи формулата на философския камък. Оня камък дето никога не е бил намерен, но тайно търсим с мисли, дори непризнато пред себе си.

Защо сега? И защо те?

 

 

 

Ако прочетете текста на Патриаршеското Обръщение по повод вредата от йогата, вероятно вяра в представите на нашите висши духовници, вие ще разберете, че на Българската Православна Църква й пречат йогите. Сред целия парад на въоръжени с лъжа убийци на душите и вярата ни в Господ и в силите ни, които да ни вдъхнат надежда, че ще има и по-добри дни за всички нас заедно. Ние децата на Същия, Оня Христос, в чието име са анатемосани днес йогите. Единствените врагове на вярата.

Ще се запитате къде бе същата тази наша църква да се запита защо Българите пият алкохол и сме сред “най-добрите в света” (признато или не, близо 10% от българите са “професионални алкохолици”).

Защо наркотиците и алкохолът срещат децата ни на около 12 години, защо безчестието и лъжата са на всеки ъгъл? Защо душите ни, които страдат не намират път към Църквата? Защо именно слабостта на основното Българско вероизповедание не забележи стотиците други църкви, “родили” се по нашите земи в годините на “прехода”?

Ако БПЦ бе наистина съчувстваща на народа ни, щеше да научи, че всички зависимости са болести на душата. Същата душа, която всеки от нас носи и иска обич, подкрепа, ласка. И че ако разбираш от човешката душа, ще отидеш при слабия, ще му помогнеш да се вдигне, да усети силата и обичта на Бога. Така като го правят много Църкви по света. Подпомагайки слабите, зависимите, безсилните.

Защо когато Българският народ е разделян, по всички възможни начини на разчленяване на Българската душа, те не въстанаха, не го забелязаха, а се възмутиха от йогите?

Защо не се сетиха да почетат стотиците, вероятно хиляди убити, удушени, изчезнали истински Български свещеници през времената на комунизма, а се обидиха на йогите?

Защото са лесна, беззащитна мишена. Разбира се.

И накрая – най-простият, най-очевидният, най-близкият до ума въпрос.

Защо сега БПЦ видя йогите? Използвайки формалния повод на някой едва ли разбрал, че ще ги обиди чиновник, включвайки текстовете за йогите.

Инак – не би го направил незнайния чиновник. Не се съмнявайте.

Но текст от БПЦ щеше да има – просто е търсен повод и е намерен.

И още един детайл – да обвиняваш държавата ни, че е държава, е доста пресилено твърдение. В България днес разговорът между институциите минава през нескопосани ПР актове, и е повече логорея, от колкото спор по повод държавност, политики, цели, стратегии. Мисълта за утрешния ден, парченцето, безсмисления детайл и егото на “спорещите” е заместило съдържателното, смисленото, смисъла, голямото, или. т.нар. Бъдеще.

Очаквам йогите в Русия да усетят гнева на Руския Патриарх Кирил скоро.

Не съм образован в богословските текстове и едва ли съм добрият спорящ с Патриарха, но все си мисля Господ е любов, а не омраза. И че винаги, ако обичаме този до нас, ближния, трябва да се запитаме – защо той е станал такъв и можем ли, имаме ли сила да му помогнем, дори с малко, давайки нещо от себе си?

Повод за текста: Българската православна църква публикува извънредно патриаршеско и синодално обръщение към православния клир, миряните и държавните институции във връзка с включени текстове за йогата на тазгодишните матури по БЕЛ. (офф)

Орденът на мразещите да плащат

 

 

 

Вчера вечерта, пътувайки и слушащ радио с лого БТВ, успях да чуя пространна информация за “ситуацията около и в Гърция”. Най-силен бе финалът на “кореспонденцията от Атина”, в която изпратеният нарочно там журналист бе успял да намери, запише и покаже един монах, дошъл от Атон, ревностен фен на Путин, враг на алчните европейци и кредитори. Монахът силно желаеше Гърция да се успокои и да напусне клуба на алчните.

Вероятно монахът от Атон разбираше от газ, тръбопроводи, петрол, но журналистическата немарливост, ограничеността на формата и нуждата от много други анти-западни новини попречи да научим за връзката между руската версия на религията, практикувана и в Гърция, и въглеводородите.

Имаше още един смешен епизод, оставен без коментар от “журналиста”. Демонстрантка искаше най-накрая Гърция да остане насаме с парите си и да ги даде на трудовите хора. Говорим за същите пари, онези дето ги няма и заради които трудещият се Ципрас, без моторетката, е в Брюксел.

В добавка, денят вчера бе понеделник, демонстрацията в подкрепа на Сириза е станала миналия петък в Атина. БТВ, очевидно проруска в интерпретациите си, бе запазила тези новини за понеделник – като възглавничка, на която да легне орденът на срама, за който Ципрас и Варуфакис се борят от ден първи на Сириза. Орденът на мразещия да си плаща дълговете, дето сега се пече в Брюксел.

Не става дума за Ордена на Рицарите Темплиери, или на Кармелитките, или на Ордена на Сион или Малтийския Орден. Става дума за един нов орден – орденът, колието, за който се бори и Гърция, по пътя към “новите традиции”.

Впрочем , цялата “кореспонденция от Атина”, бе оставена да тече като мисли от поток на съзнанието – от разказаното ние научихме за всичко по много. Липсваше само мисълта на журналиста, който притичвайки с микрофона бе “забравил”, че ролята му е нещо повече от задъхан тичащ.

В очакване съм на пространно предаване, по която и да е телевизия, разликите са в минимални нюанси, в което да научим колективно, че между вярата и газта има духовна връзка.

Християнският славянски газ е най-добрия райски газ. Явно.

“Скорпионс” и енергийния микс

Молба на един енергиен патриот

 

 

 

Уважаеми Другарки и Другари, Дами и Господа, колеги енергетици,

Ще започна с едно нужно входиране на факти. Аз не съм енергетик, но съм енергичен патриот.

От доста време много хора твърдят за мен, че съм вятърничав. В началото се обиждах. негодувах, мърморех, нападах с думи моите обвиняващи. После свикнах, замислих се, осмислих се, минах през катарзис, кратък, но плодотворен и изцелителен.

Днес години, след първото несправедливо обвинение (въпреки катарзиса), преосмислил се, имам безкрайно много идеи покрай вятъра и вятърничавите.

Четящ сайтове за приложението на вятъра, си мисля, че съм компромисна, консесусна фигура за едно нежелано от никой Министерство на вятъра и вятърничавите.

Ето и моите мотиви, в полза на обществото:

Ако съберем всички ветрове, бушуващи в мислите на вятърничавите, обуздаем тези сили в полза на обществото, ние ще решим всички проблеми на НЕК и националния енергетичен баланс. Голям резерв виждам и във ветровете. идващи от думите на много действащи политици.

Моите изследвания ме доведоха на стоп до БАН. Там се срещнах с други надежди. Учените от БАН, освен производители на идеи са открили едни нови устройства под логото на “Изберете Българското”, които успяват да превърнат идеите от вятърничави в микро ветрове, а събрани заедно, те произвеждат много електричество, неизползвано до днес. Първите експерименти учените са провели на вътрешни, затворени БАН опити, които са се оказали учудващо успешни и обещаващи.

Отивайки до БАН, аз минах покрай всички Министерства, усетих, през развитата в годините ми на размисъл и катарзис, свръхсетивност една не използувана енергия на статична енергия, която може да бъде превърната в електрическа. Някъде на третото министерство, балансът на това електрическо включване (не ромско) вече покриваше липсата на безплатни източници на енергия в тъй скъпия днес енергиен микс.

Дълбоко убеден съм, че ние не трябва да пипаме енергийната ни система, а да търсим включването на нови, безплатни, ВЕИ източници, които да свалят цената на крайния продукт и осигуряващ доход и препитание на енергетици, енергични предприемачи и на добрите инвеститори, успели да усетят вятъра на промяната преди 25 години.

И ако моята идея бъде подкрепена, мога само да предвидя международните ефекти. България ще стане хъб на всички вятърничави по света. Синергията на родилите се резултати и моята лична отдаденост на идеята ще доведат до срива на цените на тока. След обозрим период от 2 – 3 мандата, България ще е първата страна в света, в която потребителите ще получават пари от своята вятърничавост.

Моля тази моя идея да бъде прегледана внимателно, държавнически и честно. Убеден съм, всички прочели я ще бъдат нейни отрицатели. Но моля за втори, още по-честен, вятърничав, прочит – тогава, убеден съм, всички ще усетят прилив на енергия – тази енергия е електрическа, именно тя е търсена от НЕК сега. Безплатна, силна, самовъзбуждаща се и неизползвана.

Това е търсения вятър на промяната, за който пееха “Скорпионс” преди повече от 25 години, а ние не уловихме и не включихме в пакета на енергийния микс. Аз си падам и малко рокаджия, изследвам проблема отдавна.

Считам, че липсата на Министерство на вятъра, нежеланието на партиите да се заемат с тази наивна на пръв поглед задача, осигурява липсата на конкуренти и решава една национална задача, която не решаваме до днес – намирането на една национална кауза, с която да превърнем България в уникална страна. Страна, за чийто паспорти и жителство се вият опашки пред визовите отдели на Българските посолства по земята. И не само.

В този важен, съдбовен и гръмовен исторически момент, е необходимо повече от всякога намирането на национално-отговорно съгласие. Не са нужни промени, нужни са ни елегантни, иновативни решения с добавена стойност, не пипащи досегашните ни стойности и ценности. С дълбока надежда и със силата на надграждането ние ще обърнем хода на световната енергетична история, напук на фракинга, шиста и сгъстените газове и танкерите им.

С вяра и надежда! За една истинска вятърничава и силна България!

С уважение,
Уинд Петров,
патриот и откривател

(подпис, не се чете)

Москов ще превзема Нобеловия Олимп

 

 

 

“Методиката” на министър Москов, предложена като реформа на здравеопазването, напомня идеите на днешните гръцки управляващи, тези дето управляват (много) временно земите около Олимп. Светът трябва да се промени, те, дарените с изключителност, наследници на Древна Гърция, родината на демокрацията са правите, промяната е задача на останалия свят. В смисъл, светът е длъжен. Защо? Ами така! Те са наследници на богове, а останалият свят е сборище на плебса, който трябва да си плаща за срещата с наследниците на боговете и жреците.

Очевидно Москов мина във фазата на писането на новите закони на човешката психика, вероятно той ще бъде първият Български Нобелов лауреат в областта на психологията. До два-три мандата време – вече няма да има кой да пие, кой да пуши и реформата ще стане реалност от само себе си.

Това не е популизъм, това не е безсилие, това е иновативност. Знаем, всяко чудо за три дни или другото – всичко революционно е било неразбрано от съвременниците си, те са се съпротивлявали, отдадени на рутината и закостенялостта си. Докато успеем да прозрем къде сме в разбирането на дълбоката мисъл на предлагащия, мандатът се претърколил като медена питка.

Ако Москов бе попитал психолози как действа човешкия мозък, по пътя на промяната, би научил безкрайно много много вехти истини за процесите на промяна в мислите ни. За причините, мотивите водещи ни до крачки в осмислянето на едно или друго обстоятелство или събитие в живота ни, отключващо промяната. За огромната, невидима, и несъществуваща за неучилия и нечелия мрежа от подсъзнателни механизми, които пазейки живота ни, едновременно с това и ни пречат да се променим. Addiction е думата, пристрастяване по нашенски.

Думата, която очевидно е неразбрана в сложността си, характеризира зависимостите на човека от алкохол, наркотици, цигари, привички, които унищожаващи ни ни дават радост. Химикалите, които в мозъка ни се преработват през мислите като хормони на щастието. В компенсация на на усещането за личното ни нещастие или неудоволетвореност от живота. Хормоните, които са био-химическото бягство на телата ни и мозъка ни от реалността към измислените, виртуалните реалности.

Със сигурност, българските управленци са пристатени към към миналото и неговите модели, и не желаят промяната да е тяхно дело, а ще търсят виновника в другия, пациента, избирателя, електоралната единица.

Москов мъчително успява да намери виновника, който е извинението за неговото незнание, преведено на прост език – виновникът да няма промяна.

Повод за текста е днешно, 20.6.2015, изявление на министър Москов по повод реформата в здравеопазването, публикувано в оффнюз: След кафето и цигарите, да пестим и от ракия за здраве, призова Москов. „Ако дневната доза ракия на някой човек струва повече от здравната му осигуровка – 16,80 лева на месец, и той реши да пие, вместо да си плаща за здраве, то той е направил своя избор и не бива да вини системата”. Това заяви в ефира на Нова тв министърът на здравеопазването д-р Петър Москов.