Предизборни обяви 21.09.2014

 

 

Организираме курс по гълтане на огън и производство на змейски пламъци с предизборна цел. На най-добрите нашата фирма предлага една екстра – курс по фехтовка със змея на задкулисието и битка под формата на драматизация на приказката за юнака, змея и златната ябълка. Осигурени са ритуални и многобройни глави за рязане. До пълното Ви успокояване и релаксиране. Терапевтичният ефект е гарантиран.

Краткият курс е двучасов – падат Ви се 3 глави на змея. Дългият, задълбоченият е двудневен и ще отрежете (ритуално) поне 10 змейски глави. Различните партийни принадлежности не пречат – курсът има и втори ефект (бонус) – създава се незабравима атмосфера на тиймбилдинг. Подходяща и полезна за бъдещите битки в Събранието, където довчерашните Ви “съученици” от курса ще бъдат Ваши съперници.

Нашите реномирани лектори ще Ви запознаят с последните новости в областта на змеезнанието и растежа (поникването) на нови глави – от политическа, фолклорна и биологическа гледни точки. Палеобиолози, помогнали на не една партии по света с битката със змеевете, ще Ви обогатят с познания, нужни Ви при обговарянето на Вашите битки.

Не пропускайте – жадните за предизборни изненади избиратели не са били канени по предлаганите от нас начини досега. Бъдете първи!

Старите номера с капачки за буркани, кебапчета, кюфтета и шишчета не минават. Бирата е демоде. Свиренето с цигулка по чаршия или возенето на “почитатели” с автобус, също. Чалгата отвращава всички (поне на думи).

“Позивите” по пощенските кутии напомнят за Вашата старомодност или за силна връзка с нелегалните периоди на партията, която бе единствена само преди 25 години. (БЗНС не се брои)

Не се колебайте – звънете!

Цени – в рубли, лева, евро, долари. Не сме гнусливи, както и вие.

 

 

Все повече

 

 

 

Нещо става в нашите мисли, нещо тътне в нашите души. Нещо не е “както трябва”, незнайно защо (засега…) картината на привичното става все по-ненужна и дразнеща ни. За някои, по-чувствителните от нас – дори обиждаща и унижаваща човешкото, моралното у нас.

Някъде, в ъглите, в тихите места на мислите ни клокочат ручейчета от сълзи, непоказани, невидяни, но усетени. Все повече ние не сме същите, а видимо – и светът около нас. Просто трябва да отворим очи.

Все повече Българските политици говорят като новородени, като деца, току що появили се на мегдана, едва проходили, едва проговорили, учудени “искрено” от лошите чичковци, които са заварили около казана с курбана. Явно курбанът е бил винаги голямата цел, и странно някак “новородените” днес, уж чисти и светли, се озовават пак до миришещия на “благини” голям съд с мръвки.

Все повече ние виждаме “светци”, непрочели една духовна книга (а вероятно нечели много книги въобще), но сеещи “мъдростта”, току-що надарена им от “някъде”. Неудържими “пророци” на преоблеченото им старо, довчерашно битие на вехти (днес) разказвачи на “партийната” и “личната” им “правда” (русизъм, съзнателно).

След целия обилен, разюздан и безморален карнавал, все повече ние срещаме “чисто новите” лица, чиито дела въдворяваха реда и правилата до сега. Днес погнусени от станалото, те се дърпат “назад” и ни разказват за “светостта си”, чудно как невидяна от света до днес.

Все повече бащите на сътворения парад на пошлостта се превръщат през медийни “катарзиси” в стройна група опечалени пред трупа на сътворената “демокрация”. В думите им няма смирение, няма вина. В думите им има заместващи комбинации, тихо тикащи мислите на истинските жертви към съчувствие и действия – “изберете ме пак, аз съм нов. Аз ще ви спася.”

Искат или не, крещящите “апостоли на истината от последна инстанция”, които “нашият” свят сътвори стават безсилни. И обличат тогите на смирените, ушити им от ловките шивачи на ПР одежди. Но май, неусетно за тях, ПР-ите са им продали одеждите, дрехите на царя от приказката, в която той бе просто гол. Явно и приказки трябва да се четат…

Очевидно, все повече, нещо им пречи да си повтарят номерата. Очевидно, нещо не е така както бе до сега. Явно наближаваме към мига, в който изгонената истина и простите правила на успеха ще трябва да бъдат припомнени през дела. Явно моралът не е с дата от XXI век. Явно Десетте Божи заповеди са верни, но забравени. Явно след всеки карнавал идва денят на свалянето на грима и потните сценични “дрехи”. Явно ПР-ът не може да замести Бога. Все по-явно, дори за незрящите.

“Заместващата” реалност на лъжата става все по-слаба, по-безсилна, но не се предава. Тя днес просто скимти, търсейки (ако стане) евтино опрощението.

Нещо става. Нещо не е така както бе. Днес ние сме едва в първите и неуверени крачки към завръщането ни към нас самите, към себе си. Порокът и пошлостта, отровили ни, са обезсърчени, но не са се предали.

Днес ние просто оглеждаме себе си, търсейки отговорите си сред обърканите си мисли. Но нещо става в душите, нещо тътне, нещо кънти. Ние просто не разбираме, че се будим. Но се разсънваме от старите нас. Една по една, душите се палят като свещи в църква и като молба към Бога, поклащайки тънките си огънчета сред тъмнината.

Нещо става. Нещо не е така както бе досега….

“Искате ли България да напусне ЕС?”

 

 

(Въпросът, който не си задаваме, потънали в страховете си)

Вероятно задаването на този въпрос би бил единственият и радикален, “жесток” опит да си дадем отговор кои сме ние, за какво всъщност говорим и дали като го казваме си вярваме. Днешна България се нуждае от тази базова, основополагаща честност, която е абдикирала от делата ни и от живота ни, въобще.

България трябва да каже пред себе си и пред света, публично, коя е в XXI век – губерния или държава на Европейски граждани.

Все повече си мисля, че в България трябва да бъде проведен един референдум, всенародно допитване, с един единствен въпрос. Шотландският пример е повече от поучителен.

Объркана България, в която всеки е велик родолюбец на думи и страстно люби земята на дедите и мрази враговете на Родината, е всъщност един бульон от разбъркани, неясни съвести и миши идеи за бъдещето. Тук сякаш никой не слуша другия, но зад всичко това се крият недадените публично отговори на един прост въпрос.

“Искате ли България да напусне ЕС?”

“Вчерашният” (проведен на 18.9.2014) Шотландски референдум ни даде един “частичен” отговор на доста питащи се тайно тук може ли да се живее в постоянно раздвоение – между Москва и миналото, и Брюксел и съюза със столица там.

Крайно време е про-руското и про-европейското да излязат от окопите, землянките и потайните си мисли и да се покажат на светло. Тогава ще “светне” всичко – кой е за Белене, кой за Козлодуй, кой за потоците и кои всъщност е супер доволен да живее в Европа и да се кланя невидимо на всяко руско желание и кои са тези, за които Европа е модел на живот (при цялото несъвършенство на всичко, творено от човека).

Едни 25 Милиона лева, платени еднократно, ще извадят наяве цялата какафония, в която живеем, натикани е желето, което днес наричаме България.

И тогава ще видим на истина кои ще отидат на концертите на “Любе”, Кобзон и още незнайни групи, които ще дойдат да ни “попеят” с оркестъра имени Александрова, кой в какво ще ни убеждава и кой как ще гласува.

Тази безсмислена и ненужна на мнозинството Българи агония трябва да свърши с един публичен и явен отговор.

И всичко ще стане просто – светлината на кампанията ще оживи “лагерите” на “евроскептиците” и истинските привърженици на Европа и ЕС тук – и ще светнат истинските настроения. Дори по съпротивата на това предложение ние ще можем да разберем още истински факти кой какъв е! И кой под овчата и европейска “кожа” (за пред камерите и по сайтовете) крие руската си козина.

България не си е задала този прост въпрос, но продължава да стене не наясно със себе си какво иска да прави утре. Някъде между редовете ще се появят едни размисли в главите на много Българи – и тогава – вероятно – ще настане началото на неслучилият сега се истински Български Европейски избор, който е процес на промяна (в нас самите преди всичко).

Звучи ли ви абсурдно? За мен – това е най-простият, най-публичният и най-ясният път за намиране на отговора за къде пътуваме или тихо кротко, безлично искаме да отпътуваме като нация и народ без небитието. Там, за където сме се запътили.

Днешната агония не може да е вечна. Вероятно скритият разум ще се покаже и ще даде надежда на доста “безгласни” днес Българи. Всъщност (между шепата думи) се крие истинският въпрос – кои са ценностите, които ни обединяват и какъв живот искаме да живеем колективно.

Време е за въпроси. България няма време да се гърчи между безсилие, страхове и зависимости.

И още нещо МНОГО ВАЖНО: ГЛАСУВАНЕТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЛИЧНО И ЯВНО. Да няма шанс за анонимно поведение.

Да започнем от най-простия: “Искате ли България да напусне ЕС?”

Текстът бе публикуван и в webcafe.bg: http://www.webcafe.bg/id_183159501_Iskate_li_Bulgaria_da_napusne_ES?

Шотландските гайди (о)станаха Европейски

 

 

Бихте ли си представили какво щеше да се случи днес по света, ако вотът на Шотландците от вчера бе “Да” за напускането на Европейския съюз?

Към уж само шотланското и британско събитие вървят невидими и прикачени цял океан от политически и икономически ефекти и пост-ефекти. В мислите на милиони европейци – гласът на 4.3 милиона шотландци препотвърди техния човешки избор, че са в “правилния” отбор. Геополитиката и земята на уискито щяха да се сродят здраво, до отсъстваща трезвост, за която мечтаят (и не само) всички водколюбители. И не само те. Щеше да настане празник на скептицизма, който далеч надхвърля мястото и момента на станалото.

Може би никога няма да разберем какво бяха приготвили за “събитието” видните и “нелегални” евроскептици. Вероятно никога няма как да си представим какво щеше да бъде днес по улиците на мълчащите днес градове от алианса на мразещите Европа. Но съм сигурен, че “празнуващите” щяха да са много бройни и организирани, така както само злото го може и ни го показва и в тези дни по други поводи.

Точно в този момент, когато историята прави първи опит в XXI век да осмисли отново демокрацията и авторитарното през ставащото в Украйна, след цялата артилерийска подготовка на скептицизма през посятите семена на “исконния” национализъм, посадени в Европарламента за последните петнайстина години.

Само можем да си представим какво е в душите на Мари Льо Пен, Фарадж и другите храненици на мразенето на Съюза, опаковано като горещ национализъм с мирис на водка и газ.

Вчера нетърпеливи “евроскептици” в Донецк направиха демонстрация в подкрепа на “свободолюбивите” шотландци. Просто за миг скритите московски мисли се появиха в новините.

Една от невидимите сега, но истински и “жестоки” истини за ставащото днес и по света става сякаш полувидима. Обединена с мъки Европа е мъка за всички, пожелали да разделят и да владеят най-старата цивилизована част на света.

Ако погледнем, дори с неуспех на усилието, към бъдещето – последиците от вчерашното Шотландско “Да” на Обединена Европа, далеч надхвърлят ефектите с видимост от идващите месеци или година.

Липсата на “заразяващ” пример ще обезсърчи още доста местен и спонсориран национализъм по целия континент и у нас. Ще минат месеци и в края на метежната 2014 това ще бъде едно от “Събитията на годината”, а след години – вероятно и на десетилетието. Десетилетието, в което Украйна и светът ще разберат, че не са същите. Вероятно и ние, българите, ще “открием” “откритието”.

Вчерашното шотландско “Да” е една от най-хубавите новини, която сме чули в последните (вероятно) години в ролята ни (и) на европейци. За крехката българска европеизация това е една голяма новина – нашите братя по гайди сякаш ни казаха нещо, което ние искаме винаги да чуем от чужденците – да, прави сте.

Инак – Европа остава трудно единна, но още един изпит за 2014 бе взет. Остават още доста. Ефект “Шотландско домино” няма да има. И уискито остава европейско, добра новина за ценителите.

Наздраве, Европа!

P.S. Наздравицата става и с чаша вода, стига да е искрена.

Текстът бе публикуван на offnews.bg: http://offnews.bg/news/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8_289/%D0%A8%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B3%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B8-%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_391005.html

Учителка-спасителка

 

 

 

Явно темата за времето и дъждовете отпадна временно по критериите “предизборен оптимизъм” и “снимано съчувствие” и стана “нецесъобразна”. А политиката – под формата на предизборни репортажи и лъскави думи без смисъл, си иска своето и умелите търсачи на дребнотемие, като истински златотърсачи, “изобретиха” “драмата на хубавата учителка”.

Длъжни да дърдорят нещо, всички са разтревожени от осъзнатото и срамно (някак!) безвремие и безсмислие. И тръгва търсене на конфети, фойверки и дъвчащи бонбони за очите. A и темата за катабетата натежава с “много негативизъм” (много ненужен сега!), пък и тя става все по-опасна за изнервените и “възпалени” мозъчета на избирателите.

И настана търсене на новина – оптимистична, ведра, леко мъжка. леко не. Не много сексистка. Леко женска, но непременно позитивна, патриотична и нахъсваща.

В търсенето на евтини сензации, изнервените (и длъжни да говорят нещо) медии произведоха “новина” от снимка на хубава учителка с първолаци. Което си е иновация отвсякъде. И “обещаващо” начало на цяла журналистическа серия от “разтърсващи” разследвания с безвредни ефекти.

По всички медии обиколи “новината” за краката й (естествено – дъъълги!), анализирахме кръшния й стан, кройката на роклята, болката й, поговорихме и за децата (й) от първия й випуск, за някои нейни възгледи и малко драма от съчувствието на гражданите. Учителки – колежки споделиха възмущение. ФБ “изригна”, тоже/too.

В тарапаната – лъсна и истината за образованието. Притеснително е, че “осветената” учителка има за колежка една “притеснителна” приятелка.

„Не смятам, че съм била облечена провокативно. Хубаво е да си красив. Защо това трябва да е грешно? Тези заглавия са вече много към пошлото и жълтото. Някоя по-притеснителна колежка би се отказала, защото се навлиза в личното пространство. Има доста грозни коментари.”, коментира “звездата” Зубева.

Благодарни, че им е взета думата, “стратезите” по партийните щабове отдъхнаха, че ще си поемат солука – докато учителката се върти на шиша вместо тях.

Два дни учителката “окраде” новините, но няма да им помогне повече До тук е учителката с първолаците. Няма кой да спаси неспасяемата истина – изборите са време за истини. Но като няма кой да ги каже – викаме Ванга, световния заговор и първолаците.

С бонус – учителка. Дългокрака, разбира се. Новините са за очите, все пак.

Предизборни предложения

 

 

Учудвам се как някой не се е сетил, но великодушно подарявам идеите си на участниците в маскарада.

Един прозрачен флакон със снимка на водача на листата, с уточнение на продукта “въздух под налягане” с номер на листата, за която трябва да гласуваме. (Между нас да остане – налягане може и да няма, въздух ще има.)

Би било честно, пазарно ориентирано и прекрасен, изненадващ ПР ход за всички родолюбци, канещи ни да им дарим гласа си.

Удряме всеки пожелал да се увековечи с някакво си пликче по супермаркетите.

Дискретно продължавайки “великолепната” идея – пускане на балони с номера на листата към небето. Балоните, традиционно, трябва да със цвета на очите на кандидата. Сред овациите на събралото се малцинство от кандидатите и техните почитатели – роднините им и минувачите. (За предпочитане – правете го на пазар, събор или просто в центъра на селото/града.)

Към парадоксалните, но печеливши предложения можем да добавим и обещание за среща със златната рибка, която предизборно изпълнява по 30 желания на уловилия (се). Така и така 50% от населението е мъжко и знае, че риба трудно се хваща, камо ли златни. Но пък жените (другите 50%) – както знаем – винаги получават от мъжете си доказателства за добрия им ден за риболов. В ситуация масови предизборни чудеса – вероятно номерът ще мине.

Няма да попречи и една среща с есенния Дядо Мраз/Дядо Коледа/Дед Мороз, които/който изпълняват следизборно предизборните си обещания, изпратени от вдетинените избиратели своите желания през пуснатите бюлетини. Кандидатът с торбата с обещания просто ще нахлузи брадата, шапката и червената манта. В Австралия е горещо лято, а имат Дядо Коледа по къси гащи дори. Ние не сме с нищо по-лоши от австралийците.

Тези идеи са само малка част от океана от възможности, които предлагат избирателите на кандидатите. Те са и своеобразен упрек към ПР-ите, които все още са твърде консервативни.

Урокът по иновативност на новия политик и стар консерватор трябва да бъде научен.

 

Дойде ред и на Ботев

 

 

 

Ботев влезе в новините, успявайки за малко повече от миг да “пребори” изборните надвиквания и катебе латинотерапията над умовете на шашардисаните Българи. Едва се “справи”, при това с помощта на анонимни, не търсещи слава, незнаещи кой е той.

Но едва ли има много шансове да удържи вниманието на публиката. Твърде е “малък” за метежното ни ежедневие.

Инак – анонимни крали по тъмното символи от дома на символа. Не символично.

От експозицията липсват сабя, орден „Св. Александър”, настолен часовник, запалка и броеница, които са принадлежали на брата на поета генерал Кирил Ботев.

Вещите са предоставени в музея от правнука на генерала – Боян Ботев, единствен наследник на фамилията. И друг път експонатите са гостували в музея, този път престоят им е бил удължен с разрешението и на собственика, и на музея.(уебкафе.бг)

Ако крадците се окажат неграмотни, вероятно това ще е смекчаващо вината обстоятелство. Каква е разликата (освен в размера на метафората) – кой е окраден? Просто “професионалистите” не робуват на фамилии. Те са серийно безнаказани в серийните си кражби.

Ботев е жив само за четящите и за тези дето имат чувствителност без упоменаване на гръмки патриотарски думи. За сричащите и неграмотните – той е собственик, който е напуснал или изоставил дома си безотговорно. “Спретнатата” къщичка на даскал Ботю, бащата на поета – Ботьо Петков, прави впечатление на гледана. И “професионалистите” са проверили.

Та нали само преди месеци – бизнесмен направи “свенлив” ПР със спасяването (откупуването) на части от паметника на обесения Левски. Човекът, направил сделката с “третите” собственици на бронза, се оказа “невинен” герой и даде серия срамежливи интервюта, разказвайки за патриотизма си.

Да крадеш от дома на Ботев не е по-различно от това да крадеш от бюджета, да не плащаш данъци или да говориш нелепости по телевизия, разказвайки за липсата си на идеи, опаковани като силно желание да “победиш” на изборите. Да се обаждаш на баба, да й обещаваш “спасение” на “попадналите в премеждие” нейни син или дъщеря, плачейки с преправен глас по телефона.

За миг просветва светкавицата на безумието, в което живеем. Гръм няма да има – звуковата среда е телевизионна, “медийна”, а не морална.

Учудващо е търпението ни, не станалото. Сигурно точно днес, при подобряваща се статистика на квартирните кражби, анонимни и обрани ще бъдат “посетени” “неоторизирано” и стотици други българи.

След Левски, идва “ред” на Ботев. Разпад или класация – май никой не иска да знае….

Тотото “ала Тато”

 

 

 

Ако се заслушате в предизборните лакърдии на кандидатите за слава в Народното Събрание, вие наистина може да си помислите, че всички до един са чисто нови, а ние, избирателите, участваме в тото или в игра на късмета. То и някой “избранички” са сякаш избирани от Къци или Гала, а не по CV-тата и моженето, което не се вижда, а се описва с гордост. Други “избраници” са направо готови за “ВИП Брадър”, днес временно правейки се на кандидати да ни “оправят”.

Където и да се обърнеш поглед по пейзажа – светло бъдеще, експер(т)иза, и пак бъдеще, напомнящо срещата със златната рибка и широкопръсти обещания, поне 300. Рибката (с трите от приказката) – трева да пасе, ако може.

Разумни, обещаващи енергия (включително ядрена) и хора, учудени до дъното на душите си от тегобите на народа, който едва сега са срещнали. Разбира се, за първи път. “Нашите” потенциални избраници са наистина светци или магьосници, готови да нахранят с една риба цял народ от вегетарианци.

А медиите, безпаметни за текстовете и снимките си дори само преди месец, разказват възхитени от интелекта на разказващите историите си.

Простите въпроси какво ще бъда раздавано и как ще се съберат парите за това, и защо само на присъстващите на “мероприятието” ще се раздава, отсъстват. Кеф ти високи заплати на учители, кеф ти справедливи пенсии на пенсионери. Високи цени на въглищата пред миньорите и ниски цени на тока пред майките ми в съседното село. Пенсиониране – след вишето, направо (чакам и това обещание).

Единствената “иновация” са някои катарзиси (тип Станишев-Пеевски), които са толкова учудващи (аудиторията на зрящите), че звучат като псувня на висок глас по време на концерта с музиката на любимия Моцарт или Вивалди. (Моцарт е име на бонбони, но и прекрасен австрийски класик, за любопитните гастрономи.)

От като свят светува, управляващите са раздаващи. Но нашите раздаващи са по-специални. Просто летвата, стандартите на отдаването на полулизма, отидоха на небето и не се видяха. Ако съберем накуп всички обещания, вероятно цяла Европа ще трябва да работи за България поне месец във всяка от четирите години от мандата на обещаващите..

В настоящата предизборна кампания сякаш нищо не е ново, но това не е вярно. Новото в “раздаването” са само кратковременните изблици на очевидни за “простосмъртните” факти. Народът, изглеждащ като бежанец в държавата си, плаши кандидатите и те схващат краткотрайно. Нов е езикът на говорещите глави, коментиращи (традиционно) преждеговорившите.- вероятно ви прави впечатление, че езикът не е вече и езикът на омразата или езикът на любовта. Тея спирки са минали, зад нас са – езикът е отвратителен – езикът, който ни залива е ужасяващ и убиващ умовете и душите. Езикът е унищожаващ остатъчното човешко у нас.

Последната новост е публичната и все по прозрачна дискусия колко са купените гласове. Били от 200 до 300 хиляди. МВР е “локализирало” 1.000 продавача, но търговия нямало. Цената на глас падала, твърдят други експерти. Според всички закони на пазара – цената пада когато има растящо предлагане. Но пък защо полицаите трябва да са икономисти?

Явно новата масова тактика е “учуди се силно”. Сподели страховете на жертвите, стани им приятел, а ако стане работата – те ще те изберат за спасител. После ти си го знаеш – ще раздаваш комуто колкото защото. Неполучилите – да чакат следващия тираж.

Може би сега трябва да си припомним отново слоугъна на тотото – с малки суми, но редовно. Тотото си го е казало отдавна – пусни фиш, може и да сполучиш. Там, в светът на тотото, дори е приятно – всяка седмица си в играта, но си плащаш.

Наистина, все повече се доближаваме до момента, в който животът ни наистина заприлича на тото, в което дори ти плащат ако си “предприемчив”. Това, че плащаш всеки ден с живота си – е очевидно и заради което невидимо.

Инак – тече кампания – при нужда се включват още малко “Тато” добавки за овкусяване.

И толкоз – който добута до следващия тираж, животът е тото. Това поне знаем.

Игри с его – практични съвети

 

 

 

В обстановката на общонародно оживление и оптимизъм на тропическите (ни) гори от егоцентризъм, става все по-важно търсенето на пътища по защитата на личното его. Битката за слънцето в тропика дава добри примери как се опазва територия и се събира енергия за фотосинтезата в ситуацията на недостиг на ресурси, каквато е реалността ни днес. Еготропическа.

Все пак, всеки паралел между буйната растителност около Екватора и нашата родна картинка става все по-уместен.

Ето някой съвети на практичните и борбени (его)тропически души.

1) Ако имаш два телефона и си сложиш снимката на единия на екранчето, снимай се с електронния си образ до лицето, имаш всички шансове да се снимаш с егото си два пъти, което много по-сигурно да видиш вместо само да си го мислиш. Селфи с его ще е наистина иновация за ранени не в бойни действия. Вероятно е и неразкрита до днес терапия.

2) При силна воля за препотвърждение на правилните и уникални свои мисли, всеки силно влюбен в себе си може (и трябва!) да се обажда на себе си, познатото “обади се на приятел”. Разбирането (пълното) е гарантирано!

3) Направете си фланелка със своя образ и я носете ежедневно и денонощно.

4) Давайте автографи на себе си преди и след ядене. Действа безотказно. По-вярна публика и вдъхновени почитатели вие никога няма да намерите. Всички други са продажни и изменчиви (справка вашето минало на почитател на някой знаменитости)

5) Пишете по една поема всеки ден във възхвала на себе си. При наличие на средства, издайте си писмата в книга. Не допускайте до себе си други читатели – те само могат да завиждат на таланта Ви, който е наистина Уникален.

6) Направете си подарък – сложете своето име на един планински връх. При живот в равнина, не се отчайвайте, прокарайте си река в хола и я кръстете на свое име.

7) Подарете си бюст от гранит. Издялайте си го сам – нека никой не докосва вашата изключителна творба – вашето тяло.

8) Забравете за света – там има само лоши и завистливи хора.

9) Не плачете никога. Сълзите са изтичащото ви его. Ненужно го лишавате от соления му обем, който ви е толкова много нужен.

10) Направете стените на вашия дом от огледала – там ще виждате своето съвършенство през хилядите отблясъци на егото ви, опаковано като вашето тяло.

11) Сега – за изборите – купете си и си продайте гласа на себе си – няма кой да ви хване. Вотът ще бъде контролиран, по прозрачен (за вас) и неосъзнат от закона начин. Пък и парите няма да се загубят. Наградете се богато, както никой друг няма да го направи за бюлетината ви. И се изберете единодушно. Дайте си сам пресконфренция – питайте се трудни въпроси и ловко си отговаряйте. Увлекателно е.

12) Накрая – всяка вечер пийте за своето здраве и за здравето на егото си, до попиляването им.

Оставам с вярата от полезността на споделените (свои) предложения.

 

ВИП сливането предстои

 

 

 

Във връзка в широкия интерес на широките народни маси по повод съдбата и истината за КТБ, двете предавания ВИП Брадър и ВИП Банк трябва да се слеят, обединят. Така и така изборите ще бъдат повлияни от ставащото и пропагандата на спасителите, поне и някой лев да спечелим. С една общо национална кауза, сляла в едно два сладникави сериала.

Каузата на спасяването на магарето от ВИП Брадър ще се вплете с магарешкия ни ВИП инат да няма промяна, но пък с шанс за нас да се погледнем от кухните как изглеждаме, гледайки телевизорите.

Разбира се, под знака на ВИП петолъчката, другари и другарки вложители!

Освен всичко друго – при усещане, граничещо с допускане, че вероятно ще има и избори – агресията на упоменатите маси ще спадне. Гледано прагматично и хармонично, трелите на сълзи в мислите на политиците и техните почитатели, драгите зрители и драгите избиратели, ще се спаружат или редуцират (Георгиева’s style).

Знаейки добре великодушието и нивото на институциите (знаем си мат’риала у нас) – ВИП Брадър обществото (видяхме го) може да проведе свое разследване и разпит на Василев пред очите на народа. Качеството на материала пред камерите е прекрасна извадка на цялата ни действителност.

Ако добавим и желанието за справедливост (все по-масово) – няма по-правилна разследваща група от Данчето Христова и трамвайджията с русото топе Евгени. Пък и Жени ги знае работите. Тити ще притисне Василев, ще поплаче – тъй и тъй му е отявлен фен и любител на истината и хъслия до разреваване.

Една екранизация на обичната ни перестройка ще ни дойде дюшеш и като рахлабително за спеклите се наши мисли.

Склонен съм да мисля, че резултатите на разследването, направено от компетентните органи ще има същите резултати като групата на Данчето, но едни пари ще се загубят.

Нова ТВ може да поеме обезателството (русизъм, съзнателно) да започне да възстановява парите на клюмналите до днес вложители, очаквали чудото на неземните лихви. И от телевизия – може да стане първата SMS банка на земята!

В добавка, ВИП Брадър – България ще се превърне в световна сензация, много телевизии ще поискат директното предаване на сериала по всички шоу канали по света. Американците изпуснаха този шанс при голямата финансова криза, но затова сме ние, Българите, да ги ударим. Ще иновираме, побеждавайки ги!

Съспенсът е гарантиран, другарки и другари ВИП-ове по диваните.