Вечни обувки няма

 

 

 

Да мислиш, това значи да виждаш процесите и връзките между фактите. И да не вярваш на очите си и на сакралните думи на баба ти и дядо ти. Техните морални примери са друго – но никога не трябва да забравяме – векът е XXI-ви, годината 2014. Днес е “модерно”, дори нужно, да се съмняваш постоянно.

Съмнението, само по себе си е мъка за вярващите само на очите си. Съмнението е тревога, къде осъзната, къде не. Но е море от страхове, които само мъдри приятели могат да ти помогнат да овладееш. Приятели със знание за житейските морета и океани. Приятели, които сам си поканил в живота си. Ако си пожелал, пак сам.

Да можеш да мислиш не е като да си го мислиш, че го можеш природно. За зло или добро – мисленето и анализът не са природна даденост, ако надхвърлят в задачите си дребното битово. Онова дето си го мислим в делничното са инстинкти, навици, придобити рефлекси. Да анализираш значи да си учил, и то доста. В днешните времена (повече от всякога) ако искаш да управляваш животът на другите и да им помагаш да живеят като човеци и по-добре – трябва да си се качил на нечии рамене. Други здрави рамене освен знанието на Земята няма, и не е имало никога.

Всички световни опити за подръчно управление на една държава са завършвали с гръм, трясък или крах. И са плащани от всички – и от “лошите”, и от “добрите” “играчи” и наблюдатели. И от “кибиците”, и от присмехулниците, и от децата им , разбира се, на всичките изброени. С лихвите!

Сложността на обществения организъм е наистина голяма и трудно разбираема, дори непонятна за незнаещите или училите малко. Никога видимото не е това, което всъщност виждаме, защото не го проумяваме. В едно общество всеки е свързан с всеки. Пипането с мръсни или неграмотни ръце в единия ъгъл на “невидимата система” на обществото се “показва” от най-неочакван за неучилия ъгъл.

И в XXI век, дори и в България, да мислиш значи да си учил. И най-вече да си се научил да слушаш тези, които са ти “най-неприятните” – тези дето са по-учени от теб. Да търсиш знаещите и модерните и да се съобразяваш с тях. Тези дето знаят и са го доказали, не с дипломи в рамки от университети, чийто традиции са на възрастта на първото посещение на предприемчив столичен раздавач (и професор) на кетапи и срещата му предприемчивия му “колега” – местен гаулайтер.

България се напълни със специалисти по “всичкология”, дяланите камъни на 25 годишното (поне) усилие да управляваме живота си през принципа “няма принципи и закони, има хора”.

След изчерпване на ресурса на новия внос на юпита, съвпаднал щастливо с възхода на световната икономика, днес, след близо 6 години икономическа криза, ние ще достигнем до точката, в която нищо няма да ни позволи да продължим по “нашата” си “методика”.

Моделът на младия успял “предприемач” Пеевски си тръгва. Пеевски няма никакво значение за историята, просто използвам известния “пример” на разрушеното обществено “представителство” на успеха днес.

Днес, в навечерието на новите избори, може без много трудности да се предвиди – България я чака най-страшната и най-тъжна раздяла. Раздялата с илюзията, че сме много специални и нас нищо не ни лови. И че видиш ли пазарните и социалните закони могат вечно да бъдат подмитани от думите на домораслите експерти.

При цялата ни добронамереност към “средата” ние можем да видим само едно – трупаната грамада ще се изсипе върху нас, нейните мълчаливи строители. В едно общество няма безучастни и невинни. Дори без да правим нищо, ние сме взели своето решение да правим “него”, нищото. Всяка наша стъпка е решение, което осъзнато или не, води до последици. Привидната невидимост на ефектите е видима само за неучилите да мислят, тоест – да вникват, през “очилата” на знанието..

Дълго отлаганият и “мразен” свят ще нахлуе със законите си в живота ни. Закони, отдавна описани в “дебелите книги” и за тези, които са пожелали да ги научат. Клопката на безмълвните книги е страшна. Стоящи в прашните етажерки или в книжарниците, книгите пак са верни. Това че когато, стоейки под дървото, ни удари ябълка и не знаем за Нютон и Закона за гравитацията, не отменя неговото действие. Нютон няма как да дойде да ни напомни за инак простото обстоятелство, което го е направило вечен.

Четени или не, разбрани или не, осмислени или подметени от пропагандата на “успехите” – законите на грамадата действат. И някой ден се изсипват връз нас. Ние няма как да сме изненадани. Рано или късно старите обувки трябва да бъдат ремонтирани с нови подметки или просто сменени. Инак – боли, студено и боледуваме. А можем и да не оживеем, ако заболяването на финалът е с диагноза “сепсис”.

Вечни обувки няма. Няма и вечно безвремие. Явно ще откриваме и тези “принципи” наскоро.

Ремарка

 

 

 

Едва ли Българската земя и ние самите сме очаквали, че ще дойде времето, когато по нея ще ходят, наведнъж, в един и същи миг, толкова много объркани души, спасители, знахари и лечители с килийно образование.

И ще се раздават надежди сред толкова много мразещи се един друг жители на страната ни. Думата “гражданин” и нейният смисъл ми е все по-трудна за употреба и осъзнаване през видимото днес.

Слепи зрящи ще “виждат” хоризонти, а глухи говорещи като електронни кукли ще крещят чутото “отнякъде”.

Все повече си мисля, че ВИП Брадър не е предаване в битка за телевизионен рейтинг, а визуализация, илюстрация на диагнозата ни. И неговата единствена цел е терапевтична, ” медийно събитие” с ясна медицинска цел.

Сред масово, пандемично изтрещяване – драматична битка на посредствеността да бъде с препитание, а не екзотика или изключение.

Очевидно, логичното продължение на бягството ни от труда и стойностите, “криещи” се зад него могат да “произведат” само реалността, в която живеем.

Натрупаните в десетилетията ДНК грешки през успеха на “нашия човек” могат да доведат само до днешната ни комедия от грешки, която е на една крачка разстояние от тоталния, пълния ступор.

Модерна държава и общество, функциониращи на автопилот по света, няма. Подобни, “самоуправляващи” се общества са вероятно неоткритите племена, по поречието на Амазонка. Където и днес живеят по “законите на дедите си”, без промяната, която днешната цивилизация изисква от всеки.

Пътят към племенната форма на организация е гарантиран и все по-видим. Мизансценът на видимата ни модерност е само объркващ сетивата ни. Очите ни подвеждат мозъка – лъскавите коли, интернет, смартфоните и летящите самолети са само аксесоари на невижданата масово днес у нас дълбока провинциалност, самодостатъчност и грубо, наивно копиране на съседа.

Сякаш опитът на всички да станем строителни предприемачи наведнъж и хилядите мъртви сгради – паметници на тарикатлъка на “предприемчивите” са невидими за мнозина от нас.

Да живееш по правилата на миналото в XXI е невъзможно. Колективното откритие ни предстои. По най-бруталният, по най-болезненият и ясен начин. Фалит. Фалитът на илюзиите, че има кой да ни оправи и кой да ни спаси.

Спасители няма. Има вяра в себе си и вярата, че правилата на морала – Десетте Божи заповеди са най-простите и вечни закони, които описват нормалният човешки живот.

Както скоро един приятел ми каза – ако всички спазвахме Божите закони, другите закони не биха били нужни. Колко е просто, всъщност.

Планът

 

 

Имам План Йорданов за оправяне на България.

(името на спасителя няма голямо значение – въпросът е името да съвпада с името на лидера на партията)

Мои експерти са намерили вратичка във физическите закони. През този много тънък процеп на срещата на откритите до днес природни закономерности – ще фокусираме България като център на Вселената. Таен мой център направи технологичен и интелектуален пробив.

Дарявам го на Родината – като онзи бизнесмен, даряващ острова от пенза (пяна). Примерът е заразяващ!

Този пробив ще ни осигури ток, газ, петрол, храни в неограничени количества. Всички народи ще идват при нас на колене и ще искат да работят за нас. Ние просто ще определяме кой да ни бъде съюзник, работник или клиент.

Моите експерти опитомиха атомите. Всеки атом във Вселената (ще) намери своето основание да ни бъде съюзник. Преговорите са в напреднала фаза.

Изберете ли ме – получавате:

1. Прекрасен климат.
2. 10 (десет) реколти годишно.
3. Достъп до неподозирани петролни и газови находища.
4. Пожизнена рента за всеки гласувал за плана ми.

Гласувайте с бюлетина 00! Символ на чистотата, облекчението и надеждата.

Лозунгът ми е: “Един лидер, една страна, една вселена“.

Знамето ни ще бъде конската опашка. Както каза една уважавана професорка – ние сме дошли на коне. Като знаете всеки богат по света днес е любител на конете. И през този символ Аспарух ни е дал своето забравено до днес послание!

Купуването и продаването на гласове е забранено от Закона!

Лотарията днес

 

 

 

В дните на предизборното опиянение, за народът, драгият избирател, настана празник. Празник за душата, разгул някакъв даже. Де що е мисъл, невъзможна, “еретична”, ще бъде не просто изречена, ще се превърне в обещание. Предизборно – с тенденция за следизборни ползи за обещаващите, но пък с “хоризонти” и за избирателя, така силно “обгрижван” днес.

Демокрацията се развива, слава на Тангра!

Обещанията валят, наводняват ни – не чух само обещание на един кандидат към друг за усмирителна риза, чеиз, за след изборите.

Евтин ток – разбира се. Поне 20% надолу. Утре някой ще “удари” обещаващия с 30%. При такава стръмна стъпка – в края на кампанията някои избиратели ще гласуват за безплатен ток или за субсидирането им ако го ползват (тока и номера на обещаващия).

От времето на капачките за домашните консерви тип “Омния”, минаха десетилетия. От първите “класически” дребни почерпки ние изминахме бърз път на иновации. Простите дребни суми са минало, губещо се в тъмнината на тунела, който рием като миньорите на Ковачки.

Дребните номера с фанелки, автограф на шефа или лидера на листата вече са отминали с модерността си.

Балоните, диплянките, шапките и знойната певица са просто за здрасти за практичните. Дори не се броят. Планетата от Димитровград просто не е от нашата “Слънчева система”

Днес предприемичиви и иновативни кандидати за славата раздавали на избирателите – футболни фенове билети за мач. Нашият единствен коментар е: “Тия са просто любители”.

Да чакаме раздаването на билети за присъствие в Кан (за по-културните), среща с Хулио Иглесиас, с Мадона, с братът на Пит (известния актьор), нощ с Роналдо, полет до Луната, участие като космонавт в мисия от руска страна (за левите), разходка със совалка (за десните).

За любители на залаганията – участие в томбола за билети във Вегас. С бонус Зелена карта, но след надлежното гласуване.

И накрая – най-доброто – партията Х дава 1, 2, 3 места от листата си на анонимни избиратели чрез лотария, за която билетите са бюлетините за гласуване. Това е толкова просто – много от листите съдържат самоличности, които са дълбоко анонимни, лица като замъглени от Гугъл реклами по картите на монополиста. Няма никаква техническа трудност спечелилите през бюлетините правото си да бъдат депутати да си прелеят един другиму безличията, разменяйки си имената само. То така и така лицата не се помнят, поне електоратът да има реален “стимул” .

И всичко – като томболи – естествено сред този живот-лотария.

Нещо средно между Държавната Лотария при социализма, когато най-бързият път да си “намериш” Москвича бе участие с едно билетче и другото да чакаш поне 10 (десет) години и живота ни, получен назаем, за да сме полезни на партиите.

Вероятно, не случайно, по витрините на магазините, най-често срещаните плакати са “масова ликвидация”, “тотална разпродажба”, “лятна/есенна промоция” и някакви големи надписи с %. Може би това е била всъщност предизборната кампания?

Само дано не ме чуят партийците, че като са се настроили на иновативност, взели, че прихванали и авторското право над идеите ми – да се появи утре като предложение по някои сайтове, вестници и телевизии от името на най-бързите в спринта.

ФБ постове – 09. – 08.2014

 

Човек без истински победи в живота си е вечен слуга. Размерът на победите нямат значение. Актът на битката към истинската, изстраданата победа гради човека и “реди” купите, които той всъщност сам си раздава и подрежда не в шкафчето, а в душата си.


Истините нямат работно време, униформа или партийна принадлежност.


Дори надеждата за победа, мисълта за битката и загубата са вдъхновяващи. Истинската политика е “война” с много битки.

Но се иска лидерство, а не мушморочество. Иска се визионерство и характер, и едно просто признание – аз не зная всичко, изречено пред всички и публично.

Иска се ясното, осмислено разбиране в кой век живеем и каква е голямата картина на света, в който живее страната. Което се нарича ръст, мащаб, само-осъзнатост на лидера.


„Първият урок, който ти дава животът е, че си глупак. Последният – че си все същият този глупак.”

Рей Бредбъри, авторът на “Марсиански хроники”

Много хора никога няма да прочетат тази мисъл на писателя, но това няма да им попречи да разказват на всеки срещнат за мъдростта си и за това как ще спасят срещнатия.


Недомлъвките в обществото са от недохранване на алчността. Недомлъвките са недоМръвки.


Попътно

Все повече България се превръща в обиталище, свърталище, територия на объркани и загубили пътя и ориентирите души. След 25 годишно строителство на крива демокрация, днес един по един всички надуваеми герои издишат. “Безликите” избиратели не ги щат.

Очевидно, след 25 годишна “демократична” логорея, дойде и времето на всеобщата, признатата и истинската погнуса на всеки, от всичко и към всички. Все повече думите нямат никакво значение. Животът сякаш няма вкус. Блудкавото ни битие ще си тръгне, но идва истинската криза. Идва денят, дните, годините на завръщането ни към себе си и простите неща.

Местният щам на демокрацията взе да носи беди и засилващо се усещане за тежка болест. Преялата с лъжа “публичност” се гърчи преди финала.

Признато или не – светът около нас казва едно – така повече не може.


Българските политици са или лунатици, или “отчаяни (захранени) оптимисти”. И все повече ми напомнят на треньори на треторазредни футболни отбори, разказващи гордо пред поканени (и нахранени) медии за своите “творчески планове” за УЕФА купи, Златни топки и междузвездни победи.

Само не разбирам дали наистина си дават сметка, че журналистите, дори нахранените, не са (все повече) в състояние да замъглят мислите на драгите слушатели и читатели.


Късно е, Миков, 2.000.000 си тръгнаха заради теб и клонингите ти. Миков: Не искаме държава, която да е повод да тръгнеш към Терминал 2 (офф)


България в едно изречение: Кандидат-депутат, ползващ се с имунитет, и настоящ кметски наместник, е хванат да краде ток.


Все повече се доближаваме до деня, в който вместо република на входа, на Българските граници може да пише “психиатрия”. По всички симптоми, и с тази малка “корекция”, ще има хармония на ставащото на територията, която населяваме с описанието и предмета й на дейност.


Бих бил много любопитен ако всички, които подеха инициативи за повече четене, споделяха колко книги са прочели в последно време. Не съм подозирал, че липсата на идеи може да произведе толкова ПР книголюбие. Пощипването на чужди идеи не дава никога резултати ако е плод на хрумвания и импровизации, родени от недостизи.

Фантазията е човешко качество, което е дълбоко свързано със свободата и независимостта на духа и мислите му. Баналността на извода е тъжно вярна и днес, както и смисъла му.


Няма нищо по-естествено и логично днешното (ни) време да роди Криско, а не Христо Ботев или Христо Фотев. Майката и мамата “заместиха” “Майци си”.


Мой приятел направи неволна грешка при писане. Написа “мидиите” вместо “медиите”. Вижда ми се вярна. Не го коригирах…


Най-смешното и абсурдното (погледнато през очите на всеки гост на страната ни) е как по всички предизборни снимки и по плакатите е това как политиците се рекламират или снимат под/до задрасканите номера, над които настояват.

Очевидно, “парадоксалното” правило – най-невидимо е вижданото с очите, е вярно.

Ако се замисля над извода – или съм гост, или съм луд. “Нормалните” не забелязват факта. Или просто е твърде дребен, дори дребнав, сравнен с останалите “невидими” картинки около нас.


По света грипът тази година може и да има американски имена, но в България щамът на болестта в душите и мислите ни се казва “Лясковец”. Ваксина за тази болест няма. Има суетящи се лекари, наречени “изпъчени” политици и един много болен народ, “излъчил ги”.


Имам “голяма” битка с ФБ и себе си – като какъв да се опиша – министър-председател на своя живот или президент на личната си република, или монарх в кралството си, метач в отдел “чистота” на своята малка община, защото едновременно съвместявам четирите длъжности, наричани просто човек. Поданик в малкия си свят.

Приемете тези думи като отглас на многото титли, с които се кичи света около нас, забравяйки (вероятно) простата истина – титлата е временна, властта си тръгва между пръстите като пясък, едва дошла, а животът е миг.


Многогласието vs мълчанието

Ако всички изпълнители, участвали по всички концерти на предизборната кампания се съберат, дали биха могли да изпеят по приличен начин поне една песен? Аз поне не мога да намеря разумен отговор на този сравнително прост въпрос.

Концертната програма, съгласно днешния политически етикет, изисква непременно песни. Така както и стана.

Явно е, че идеите не могат да се изпеят, но и в песните има идеи, които са вечни. Проблемът в е прочита, не в песните. “Малкото” обстоятелствто, че годината е 2014, е избягало някъде. Къде? То си знае.

Все повече си мисля, че типичното, нашенско многогласие в песните не е случайно. Или изкуството на фолклора е пуснало дълбоки и неосъзнати корени в Българско колективно съзнание, или просто типичното за недоразвитите народи хорово говорене/викане/пеене ни е обхванало до степен на обладаване.

Мълчанието, което е всъщност мъдрост, е напуснало ни.

Оптимистично си казваме – засега…

През останалото време ни остава да бъдем просто хора, човеци. Анонимни, тихи, добри за шепата близки и приятели. И даващи – ако имаме какво. При размисъл се оказва, че винаги има какво да се дава – не е до пари. Да раздаваш надежда, вяра, обич е толкова лесно и просто. В животът, всъщност, най-важните неща са вярата, надеждата и любовта. Оказват се и най-трудните за “намиране”.


Изборът какво искаш да мислиш и в какво искаш да вярваш е личен! Ако си сам сред пустинята – изборите са два. Стоиш, умираш, и вторият – крачиш, вярвайки!

Няма трети! Всеки трети е смърт, съзнателна – през избора да не правиш нищо. Дори безделието, правенето на нищо е избор!

Няма крачещ, който дори стаено (тихо, някъде много навътре в мислите) да не вярва. Вероятно не е осъзнато. Не се е появило на съзнателно ниво в мислите. Крачиш ли – значи не искаш да стоиш в точката на старото, което вече не ти дава надежда, дори капка илюзия.


Папа Франциск за популярността и славата

Запитан за популярността, която е придобил по света, което бе затвърдено отново по време на посещението му в Южна Корея папата посочи: “Разглеждам това като щедростта на хората от Бога. Опитваме се да размишлявам за моите грехове, за моите грешки, да не се възгордявам. Защото знам, че популярността ще продължи за кратко”.

Той допълни, че сега вече по-спокойно борави със своята популярност, макар че първите пъти “малко се е уплашил”.(офф)

 

 

 

 

България – световен законодател

 

 

 

Наближава денят, в който България ще бъде домакин на Световния Конгрес на сценаристите, режисьорите и препитаващите се от латино-сериали.

България от предкласическа и следваща стандартите и форматите на жанра, става законодател. До нас идва информация, че по цял свят се надигат гласове срещу местната латино-дилетатнщина. Всички, дори влюбените в сериалите и в себе си по света, признавали – ние не ставаме за нищо. В България има просто незабравим стил и класа. Страхът от гладно съществуване ги водел към решенията да дойдат в България и да направят своя конгрес и обмяна опит!

Световната новост се криела преди всичко в утилизацията на някой герои от сериалите. В Българските сериали героите не само възкръсвали, но и умирали по забравим за публиката начин.

Реинкарнациите и вечният латино-живот били по тази благословена земя нещо повече от ежедневие. Феноменът масово латино-зомбиране им бил непонятен, също.

Колегията от латино-сценаристите била учудена и стояла като тресната в ъгъла на занаята си. Битките между Кличко и Пулев, при цялата им водевилност и драматичност, не успявали да ги разколебаят в признанията им. Българите били недостижими.

Да бъде горди(,) Българи!

Бареков: Името “Евромайки” е патентовано от Патентно ведомство
А калинката Калина искала да краде майките и еврото едновременно.

Драма и латино сензация, едновременно.

 

Вулканология

 

 

 

Все повече стават простите въпроси в мислите на мнозина от нас. Защо точно сега и то толкова болезнено българските политици се описват един друг като нелепи, та дори и като “болни мозъци”? Този език и тези думи, според общоприетите правила, е уличен, унижаващ говорещият и отблъскващ (дори) малко по-грамотните. Това ли е битката на политиците с “езика на омразата”?

Всъщност – може ли да има някакъв език и негови думи ако няма мисли, които да го раждат, а малко по-късно и изричат? Колко е разстоянието между мислите на омразата и “езика” му?

Никога няма да успея да разбера с какво Бареков е по-болен от Сидеров. Вероятно и на вас ви е трудно…

Не разбирам с какво Симеонов, заобиколен от Каракачанов и Бинев, са по-различни от Атака? Нима Симеонов не роди като от матрьошка вече две телевизионни партии, черпещи сила от грубия или “мекия” национализъм?

Не разбирам с какво Първанов е по-добър или по-лош от Станишев. С какви идеи “новият” Първанов е пленителен за електората, а Станишев – отвратителен, или обратното. Не съм ничии адвокат.

Така и не успях да разбера как “неуспешните и платени протести” доведоха една година по-късно до “смирение” у “масите” и драма в политиците. Или просто двете събития нямат връзка, а аз мисля “интригантски”?…

Вероятно това привидно “губене на нервите” и ожесточеността на езика е само върха на една голяма пирамида от страхове, които ние, простите зрители, не разбираме.

Както знаем – думите предхождат действията, а крещящото слово и “грозният” език са само и единствено проявление на неконтролирани, вероятно и неосъзнати в смисъла си, страхове.

Нещо става, нещо клокочи. Имам понякога усещане, че живеем, построили дома и животите си в устата на един вулкан, за който никога досега науката “вулканология” е нямала събрани доказателства, че е действащ.

Явно вулканолозите, наричани социолози и политолози в обществото, са опасно неграмотни или опасно зависими от добрите новини, за които им плащат. И днес, вулканът тътне, а ултразвуковите радари на политиците го усещат. А ние го виждаме през думите им и през виковете и обвиненията.

Ток Наш!

 

 

(Ултра-популистки текст)

Да помечтаем. Да напишем правилната предизборна/следизборна програма за тока, за енергетиката. Програмата, за която всяка електорална единица дава душа да чуе, усети и ще “благослови” със своя глас. “Токът” е тази индустрия е кръвта на всяка икономика. Токът е ключът към всичко. Ленин ни го е казал, а ние го забравихме наивно и сгрешихме.

Това с написването на програмата за тока е най-простата и най-благородната задача, която народът (Той!) чака от години. Медиите, тези вестители на народния глас, натрупаха отдавна материалите за този кратък, убедителен текст.

Засега тези “народни тезиси” чувани само от най-човечните, от най-съчувстващите сред нас – Волен, февруарските лидери и всички политици, които знаят, че да даваш е най-доброто и алтруистично дело.

Първото и най-важното е властта да се даде на всички националисти. Игрите с изборите са само сеещи раздор. Едни префереции, пикливи, ще обърнат партия с традиции – повече от век.

Те, националистите, любящите България, знаят как да ни оправят. Те имат и съюзник, защото те са преди всичко славяни. Широката славянска душа е енергична, енергетическа така да се каже. Славяните са били енергетици преди да се поселят по нашите (днес), а чужди тогава земи. По всички исторически и рационално-политически факти – славянин – това значи енергетик. Нима е случаен фактът, че именно на север, по славянските земи, се намират най-добрите световни запаси от газ и петрол. Това изпуснато обстоятелство е липсващата брънка от нашето ново, светло, топло, доволно бъдеще.

И така – токът трябва да се национализира. Всеки електрон и атомен атом да бъдат впрегнати за народна (и славянска) полза. Всички електроцентрали – слънчеви, вятърни, въглища, газ, мазут – народни. И цената на тока ще бъде “овладяна”.

(Ден по-късно след национализацията – ще усетите цените, които няма да са са 10% по-високи. Ще са по-височки. Новите “държавни” мениджъри ще погледнат на цените с други очи)

Един Чавес акт за всеобща национализация на всичко, де що е свързано с ток, ще донесе всеобща въздишка. Имам само съмнения, че новият Чавес (местният ни вариант) ще има трудности с 4 – 5 часовите речи на “оригинала”. И това ще може да обясни на бързо оредяващите последователи защо токът по-скъп в пъти,но това ще е след първата зима след национализацията.

Само се питам, знаейки истинския алтруизъм на всички ревящи и мятащи яйца днес, дали те ще искат да продават за загуба своята стока. Може и наивно да ви изглежда, но след като 25 години никой не успя да се справи с “демократични” средства, дошло е време за решителната стъпка.

Месец, два или три след началото на първата световна приватизация на електроните и мирните атоми, всичко ще дойде по местата си. Тогава попиляна България ще учи славянски езици и ще учи на живо какво в и как се случва в “далечен” Крим. Днес стана ясно, че цените в Крим са с 50% ръст след “референдума”. Но това го няма в новините тук.

Крим Наш! Ток Наш!

P.S.Всички ненужни коментари на поста бяха изтрити. Коментарите на читателите от форума, които коментираха за щетите от делата на засегнатите от национализацията и евентуалните последици за членството на България в ЕС са платени и идват от НПО IP-та. Коментарите бяха видимо повлияни от не-славянски наратив. Никога национално-отговорните решения не са били по вкуса на шепата овълчени либерали, независими от тяхната разнородност и многото наши агенти, внедрени в редиците им от нас. ТокНаш! (пак)

За “въпреки” животите ни

 

 

 

Някъде, в началото на “прехода” (оказал се приход за избраниците) имаше една спор – какво е построил комунизмът и защо трябва да не “обругаваме” доскорошното (тогава) минало. Отчаяните опозиционери (не-назначените) твърдяха – всичко, което се е случило в живота на България е ВЪПРЕКИ партията и “светлите” й задачи. После тоя спор утихна, започна капитализЪмът, който в Българската си версия се оказа безкрайна перестройка и истинско менте на “оригинала”.

Днес, 25 години след началото на безволевите промени на България, можем отново да кажем – всичко, което се случи в тези страна е ВЪПРЕКИ ПОЛИТИЦИТЕ, ПАРТИИТЕ И СИЛНИТЕ ВОЛИ. Вероятно тези мои думи са силни, нуждаят се от уточнения, но в главното си значение са верни. Ако не бе подбутвана от Европа, България щеше да продължи да бъде губерния винаги. Европа бе примамлива именно с фондовете си за политиците, а не с перспективата мравката да щъка свободно и да напуска когато й скимне територията ни. Насила Европа бе превърната в мантра, която гнуси неразбиращите смисъла. Животът на мравката, строител на капитализма и “либералната икономика”, продължава да бъде битка с държавата, с безумни закони, с липса на правосъдие и елементарна сигурност.

По ирония (жестока) – днес именно “беглеците” от България, емигрантите са най-големият “инвеститор” в България. Инвестирайки в живота на останалите тук. Думата “инвеститор”, употребена за тези наши сънародници е свеливо отбягване на гнусливата истина за настоящето ни.

За радост или за мъка, днешна България изглежда като зоо-парк. Вероятно във всички зоопаркове има по-малко решетки и блиндирани врати отколкото в къщите, офисите и имотите на “електората”. В добавка, броят на служителите на охранителните фирми е по-голям от сумата на военните от армията (колкото-толкова) и служителите на полицията (толкова-колкото). Погледнато парадоксално, животните в зоопарка са по-свободни от посетителите. Леопардът Алонсо от Ловеч е по-свободен от нас и ние го убихме.

Животът ни тече на кестерме от нормалните държави. А ние, дълбоко провинциални се изяждаме един друг в безумни спорове, крадейки от животите си. Крадейки от съня си, от мислите си на хора, които са дарени от съдбата да живеят в Европа, а не в Третия свят.

И защо всичко това е станало, и то не просто станало веднъж или дваж, а е животът ни? Хабим огромна енергия в битки, които единствено ни омаломощават, лишават ни от сили да мислим, да (се) променяме, да се развиваме заедно.

Винаги ми е смешно когато чуя думата “надграждане”. Какво точно днес България може да надгражда? Има десетки, стотици, хиляди примери на хора с дела тип “въпреки” – хора, личности (но не светски), които не са се предали и са градили и са постигнали доста – защото са изграждали и не са се предавали, живеели са “въпреки”. Тези герои ги няма много по медиите, те са анонимни. Ако ги има са ПР елемент от нечия реклама, светнат за малко, “промоутиран” от “промоутърите”. Такива хора живеят анонимно, без светлини. Именно защото не са нужни – примерите за истинската воля за промяна не са нужни на статуквото. Успехът тук е обвиняващ гузната среда. И е опасно заразяващ, дявол да го вземе. Пречи на рахата.

25 години бе крадене на историческо време, безсмислени битки за и срещу очевидното. Минахме през всички възможни рекомбинации. Внесохме си цар, изнесохме си горите и проститутките и апашите. Изнесохме си (зорлем) умовете и енергията на страната. Изгонихме младите, единственият резервоар на истинска промяна.

За да няма лица. Да няма градеж, сред отровата на “имплантираното” (съзнателно) пошло. А овцете, добитъка, ние – да се саморазправяме, оживявайки в турнирните мачове на животеца си. Култивирайки мразенето като стил, средство и единствен начин за оцеляване.

Животът, в които ние сме тикани към (взаимен) канибализъм не ражда, той погнусява едни и те си тръгват. Други оставаме тук и се изяждаме взаимно. Кой има полза от всичко това? Защо? И докога?

От ден Първи на “демокрацията” – в България демокрация не е имало. Имало е ВЪПРЕКИ оживяване. Имало е виртуални мистификации. Битка за дребни неща, с превес на думите, на намеренията, на обещанията. Не случайно и днес, в кампанията, политиците говорят (уж убеждавайки ни) през “посланието” “трябва”. Трябва, да! Но не само по време на кампаниите.

Животът “въпреки” трябва и ще свърши. Въпреки шепата силно желаещи го като живот на останалите милиони. Танцът “две напред – три назад” ще свърши скоро. Времето ни на провинция, губерния, протекторат изтича.

За зло или за добро – това осъзнаване не е само ваше или мое.
България и Българите заслужават друг живот. Ние не сме нация на идиоти, проститутки, систъри и брадъри. Ние не сме свят на объркани души, които ни тикат да “дишаме” ежедневно. Няма нормална страна, в която светските лица и телевизора са се слели и бройката на “медийните светци” да е 100 – 200 души. Вечни примери на логорея, самовлюбеност и фалшива страст. Свят на дъвките за очите. Мъпет Шоу и театър на сенките, заедно. Кукленият театър бил в застой, драматургията била слаба. Грешка. Има успехи – и ние живеем сред тях, въпреки…

Засега!

Въпреки е само предлог в граматиката и не е начин на живот по света.

За вредата от Е-тата

 

 

(Или как диетологията стана политология, попътно някак)

Наближаващите избори ще са първите в историята на “демократична” и “европейска” България, които могат да бъдат описани като избори във време на масова депресия. Не просто безразличие или гнусливо дистанциране от света около нас. След близо 18 месеца висока полит температура, болният се е унесъл в мислите си на осъзнатото безсилие.

Депресивните, объркани размишления заместиха виковете и светкавиците в умовете на разумните. Временно примирие с реалността е все повече само привиден факт. Осъзната като време за размисъл, депресията е здравословен епизод по пътя към новото, устойчиво, сродено с истината, състояние на мислите ни.

Дори анализите (социологическите) на очакванията на драгите избиратели, при цялата им разнопосочност и обърканост, не казват друго – депресираните и объркани умове на избирателите все още “обработват” информацията, в битка с реалност, която е трудна за проумяване.

Скандалното, абсурдното, противоречащото с елементарната логика все повече е безсилно да събуди обзетите от дрямката след 25 годишната неравна битка с разумността.

С тези думи не твърдя, че законите на пропагандата не са работещи днес. Напротив. Те са валидни и днес след формулирането им от Гьобелс. Простото стреляне с електрошокови новини все повече остава в състезание със себе си – търсейки нови “постижения”, през непознати до днес методи на мъчения на умовете – чрез сайтове, жълти медии, абсурдни предизборни “хрумвания”, идеологически спринтове, биещи най-добрите световни атлети и ментални салтоморталета, обезсмислящи живота на много циркови артисти, пак най-добрите по света.

Пътуваме към нови светове, непознати и за нас, самите. Сигурно все повече си задавате въпроса – та нима това бе възможно само преди една година. Явно преглъщането на новините и реалността е силно напомнящо яденето – няма как да преглътне предлаганата ни огромна хапка абсурд наведнъж. Пък и абсурдът е “безвкусен” за разума. Всеядността и добрия апетит ни напускат, заместени от днешната видима на пръв поглед електорална депресия и безапетитие. Ако помните – нашите баби се тревожеха най-много от това яде ли или не детето. И ни натискаха да ядем – досуш като днешната пропаганда, която ни набутва в умовете храни с много Е-та. Били вредни, водели до рак – това казали от БАН днес и май са много прави, дори когато говорим за умовете и отровните новини.

Мозъкът, като най-важната част от нашето тяло, започва да “проумява” разумността, търсейки своята “диета”. Наднорменото тегло е вредно, както твърдят лекарите.

Днес, сякаш повече от всякога, ние се нуждаем от гладолечение, с други думи – осмисляне на реалността тече. И най-вече – осмисляне на инстинктите на потребители и консуматори, заменили спокойните мисли, рационалността, разумността. Светът на фалшивите дипломи и на ментетата, се предава в нас.

Сякаш диетолозите са политолози, които ние не разбирахме до днес. Май нещо не е като вчера, а?