На изпроводяк (на прощаване, не по Ботев)

 

 

Днес трябва да изпратя с нужната благодарност към усилията й и моята, нашата любимка професор д-р Мариана Георгиева, екс министър на младежта и спорта.

Ние трябва да й благодарим (чистосърдечно), че не успя да ремонтира голяма зала, че оправи не много много футболни игрища. Но помогна на Григор Димитров, окуражи го. А Григор се отплати с успехи.

На г-жа Мариана ние трябва да благодарим за дарените мигове от искрен смях от налудността на словото й, разбира се, за онези тъжни мигове, когато тя ни връщаше към нормалността ни, ръсейки безумия.

Мариана взе короната Мис Безумие 2014, но вдигна топката, летвата и купата едновременно. Тя запрати в ниския наратив всички мъченици на думите, които понечиха да й оспорват първенството. Мариана успя на прави всички конкуриращи я в карикатури, биейки всички карикатуристи и техните карикатури. “Стършел’ бе ужилен яко, тоже.

Та на края – да благодарим и на мандало-крепителя г-н Местан, който дари ни с такава безплатна за телевизиите и скъпа за бюджета изпълнителка на буфосихронизъм, който съвместяваше разум и липсата му в едно тяло!

Мъчи граматиката, Мариана, тя поне е по-търпелива.

Благодарим ти, Мариана!

Дефиле

 

 

 

Ако успяхте да видите и да усетите, радост от (от)падналото (от употреба) правителство нямаше. Имаше усмивки, които бяха кратки. След повече от година протести, които накрая се разтвориха в едно безвремие, радостта я няма, защото всеки мислещ знае какво ни чака.

Чака ни ужасът след края на опиянението и илюзията, че махмурлукът не ни хваща.

Ако някой има илюзии, че от утре или след едно временно правителство време идва прозрението и светлото бъдеще, тези напразни надежди ще се изпарят бързо.

Складът с илюзиите няма ново зареждане, складът опустява – всеки може да провери душата си и да се увери.

България все още не знае коя е, не се познава, не се интересува от себе си, замисляйки се над причините за днешното ни дередже. България (и) днес е едно дете. Сираче на самата себе си. Тъжно обидена на безсилието си и не осъзнала провинциалността си.

Днес в Парламента тече елеен “дебат”, редят се думи, разказват “представи” за бъдещето, но е ясно само едно – нищо не е научено. От никой!

Днешната сесия на случайно събралия се парламент е като модно дефиле на празнословието и наглостта. Сигурно сте виждали възбудената публика, пред която на “котешката пътечка” минават дългокраките девойки. Едни си точат зъбите, на други им текат лигите, на трети им е естетично, на четвърти им се купува. А по пътечката крачат крачетата на девойките, които са неистински красиви и нагиздени с надежди, които те продават. Дефиле май му казват!

Дефиле на празното слово и любезността, в което България я няма. Кому ли е нужна тази “подробност”?

Нещо подобно на дефиле се случи днес в парламента, гримираната илюзия, че публиката е изключителна селекция от наивници, походи през думите на “загрижените”.

Научих само, че за 25 години словото, което бе изнасилено и покорено от пошлото, може да говори по “прекрасен” начин за своята изнасиленост. И да се опиянява от себе си и невинността си.

Без да съм Ванга (тя се оказа руска), без да съм собственик на кристална топка, не мога да гледам на боб или леща. Но си мисля, че мога да мисля (много си го мислим, че мислим) – България не я чака нищо добро!

Влизаме в нов епизод на сериала “Сървайвър”.

Текстът бе публикуван на сайта offnews.bg:

http://offnews.bg/news/%D0%9D%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8_2490/%D0%94%D0%B5%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B5_367315.html

 

Пирамидата от кебапчета се срути

 

 

 

Не минаха и две недели след края на приказката КТБ, и пирамидата Бареков се сгромоляса. Куличката от миришещи “кибритени кутийки”, подредена от “грижовни” ръце се срина скоропостижно. Само не разбрахме какво пишеше на луксозните ръкавели – Н.Б, рубла или $.

Едва ли разумните (не говоря за умните) около нас са се съмнявали, че конструкцията, която се роди на нечие политическо коляно ще оживее дълго. След сагата-приказка, която продължи само месеци, ние виждаме без да търкаме очите си, края на “новия политик”. Бареков не успя да добута дори до младшия чин политик.

След 10 % почитатели, които той осребри на Евроизборите, апетитът му се отвори до размери, които бяха само в главите на неговите политически и стопански спонсори. И тъй като България е страна на сенките и странните “факти”, то през Барековите “гадатели” и пророкуващи ние само можем да си представим колко “искрени” надежди той въплъти.

Еклектиката на Тангра, националистите с пагони, журналистите под прикритие, земеделите дето не са копали в живота си, отчаяните русофили и майките на евродецата не успяха да рециклират илюзията на конструкторите.

От както “пукна” банката на страховете, та до днес – от Барековата лукова глава без цензура се люпят люспи, сълзи и цели партийни организации. И за “учудване” на “искрено вярващите в успеха му”, след края на спонсора безцензурното победи цензурата и партията (му).

Ако решим да опишем списъка на “почитателите” на кулата от кутийки на “новия политик”, то лесно там ще открием миналото, което искаше да роди бъдеще, но не бе чуло за поговорката “бързата маца ражда слепи котета”. Ще открием и още нещо – колко силно статуквото искаше промяна и как парите нямаха никакво значение. И как промяна не се ражда на по план. Да бяха попитали психолозите и психиатрите. Да бяха чели книжки, а не да вярваха на мечти, ръсейки пачките като капки и ледени топки от небесен порой.

Целият шпалир на Барекови платени слуги, пълните зали от беззъби почитатели, горещите поддръжници за айфони и айпади free, мечтите за разкраченост между Европа и презряния ни местен парламент, се изсипаха от висините на въздушното му его на презряната земя.

Накрая религиозния русофил Славчев предаде четата – Бареков бил диктатор и келеш (цитирам). Ами той Бареков кога е имал време да се научи на друго от местната флора и фауна. Мечтата как слугата ще стане огнедишащ змей-спасител умря.

После “тръгнаха” македониститът от Русе. Чакаме червеният Дилов и прасето му да емигрират по нови по-тучни поля от зелено.

Кебапчетата са изядени и обработени. Истинските ценности не се ядат. Истинските ценности дават знания, които ни променят живота. Бързият живот на дисководещият от село Баня свърши. Камбаните не бият на сватба. Разводът с историята е тих, защото срамът не е гордо чувство, не че именно той не ражда гордостта. Това “дребно обстоятелство” момчето от студиото на “барекадата” никога не успя да разбере.

Чакаме новите порции спасители. Свободни сме.

Вероятно и по-умни. Един бърз урок на 2014 отмина. Новите уроци са зад ъгъла.

Деконструкцията на миналото и илюзиите продължава.

Приказката “перестройка” свърши

 

 

 

Днес се навършва една година от “нощта на белия автобус”. Преди една година светът в България бе друг. Йовчев бе великан, Орешарски бе пресен премиер, Волен бе току-що полу-игнориран от “тълпата”. Костинброд бе афера, а не име на град. Борисов учеше урока “аз, опозиционера”. Десните си гледаха влюбено пъпа. Бареков бе прост журналист в богата банкова телевизия. Никой от известните ни в дълбочината на плиткостта си политици от коалицията “2 и половина” не бе разцъфнал силно. Светът ни бе очакване за промяна. Очакване, пълно с много илюзии и надежди, които не разбирахме.

Ако можем след всичко изживяно да направим равносметка, то тя е само една. България не е същата. Реколтата от валящи се по павета и по кални улици маски е богата.

След 365 дни, в които ние преговорихме стотици пъти някои прости уроци на демокрацията, днес изводът е един. Мнозина от Българите успяха да разберат – така повече няма как да се продължи. “Преходът” фалира.

Родени като в руски матрьошки, българските партии имат тежката задача да оживеят. след 25 години усилия на “бабуващите” “социолози”, “политолози” и обгрижващи “реалността”, които не им помогнаха. Много от партиите ще се поминат, ГМО политиката (им) фалира.

Версията за успеха модел “33″ фалира. Версията 15/15″, тоже. Фалира цялата наколна конструкция, която заместваше истината.

На сцената на представлението се появи Н.В. Катарзисът. Представен от конферансието Дмитриевич. 365 дни на сцената бе само едно представление “Катарзис” навсегда или forever – по избор на публиката, която френетично аплодираше края на своите илюзиите.

През очите на “нормалния” свят (при цялата условност на думите) – след упорити усилия България и Българите (май) успяха да разберат – магии и вуду-успехи няма. Бързи крачки и “експресни” рецепти за магически резултати няма. Купените дипломи се оказват най-скъпите и за продавачите, и за купувачите.

Няма кой да изживее вместо нас като народ илюзиите ни. Илюзиите, както успеха и загубите, се изживяват лично и се учат като уроци. Ненаучените уроци се повтарят, до научаването им. Глупостта е доживотна присъда

Днес, след близо 13 месеца протести, полу-протести, гражданска енергия и “активизъм”, карнавали и истински драми, активни и “пасивни” мероприятия на всички актьори на сцената – можем да кажем с радост – за близо година, Българите не са същите!

България не е същата и никога няма да бъде повече онази руска губерния, за която мечтаеше фалиралия преход, който имаше само едно име – перестройка.

Годината е 2014. Време е да си сверим часовниците всички. Време е да отворим прозорците на душите си и да вдишаме реалността. Време е да погледнем в очите реалността. И да си простим един на друг, продължавайки напред, където няма купени дипломи, а изстрадани успехи, ставащи след много труд, пот, и мъки. Където има правосъдие за всеки – без разлика. И да си признаем – светът принадлежи на можещите и знаещите. Успехът не се купува, заслужава се, през конкуренция и битки.

Годината е 2014. Приказката свърши. Добре дошла на нова България, които сме ние, които се променихме!

Текстът бе публикуван и на сайта аларманюз.ком

http://alarmanews.com/?p=20461

 

Най-доброто предстои

 

 

След поредния ден на драматични катарзиси и оживяли (не мокри) сънища можем да кажем само едно (изричайки го с надежда):

Най-доброто предстои. Един финал на всяка последна сцена на всеки епизод, който иска да прелъже “уважаемия зрител” да гледа пак.

Всеки разговор за митарствата на духа на хората в историята или в съвремието ни, изглежда жалко наивен, почти като приказка. Не че в приказките не е скрита цялата истина на живота и приказките посвета си приличат толкова много, защото “простите” неща от живота са навсякъде по земята едни и същи.

Но тук сме други сега и приказките ни не са приказки, а са истории за демони, хранителни вериги и обмена на веществата от други планети.

Сигурно един вагон сценаристи на тежки сценарии за народо-психология, история и всякакви морални и материални мъки скърцат със зъби от видяното, което прави фантазиите им (творческите) да изглеждат смешни и постни.

Вероятно, колегите на българските автори на текстове, препитаващи се на Холивуд (САЩ), Боливуд (Индия) и Чинечита (Италия) биха били онемяли ако бяха разбрали сложността на връзките между героите по сцената.

Предвид блокираните (заради скандала) пари на фонда за подпомагане на Българското кино, може да се очаква, че по изрезки от вестници и сайтове ще се роди кино-епопея, която ще удари всички бокс-класации по целия свят.

За вината на болния

 

 

Една от големите драми на Българската модерна история е и дълбокото презрение и усещане за превъзходство у т.нар. интелигенция спрямо т.нар. народ. Българските днешни интелигенти нямат симпатия към народа си, напротив, те дори го презират.

Усещането за превъзходство има своите корени от историята на появата на Българската интелигенция в годините след Освобождението. Дори бегъл поглед към генезиса на дребната чиновническа класа в годините от началото на миналия век го казва. Описано е добре по книгите. От тогава до днес – след десетките “разчиствания”, убийства, заточения и емиграция, интелигенцията ни е била винаги зависима в мислите си от властта.

Днес 25 години след началото на “демокрацията”, интелигенцията ни живее на своя остров, презира “простите”, счита за се “богоизбрана” и осъжда горещо “народа”, който е “прост”, защото не я “слуша” и “следва”.

В България днес има огромен недостиг на доверие. Ако на някой в мислите му е убеждението, че е учен и знае много, то той трябва да помага, а не да е свенливо стискащ носа си от “миризмата”.

Капка извинение или свян няма в това поведение, което от позицията на проповед от “амвона”, гледа на ставащото в България с патосна словесност, която не ражда нищо. Шепата различни и мислещи в посока промяна и просвещение на българите нямат достъп до медии и продължават да живеят живота си на “богомили”.

От тези думи няма да спечеля приятели, но съм дълбоко убеден, че на болна България й трябват апостоли и учители, а не преподаватели-обвинители на народа. Животът в лабораториите и библиотеките няма да помогне на народа ни да се промени. Промяната е просвещение през търпение и модерност. Вехти  думи няма да помогнат на България.

Животът ни на доброволни провинциалисти ни само-обрича на вечни проклинания на съдбата и на живот на вечни Андрешковци. Ролята на обвинители на народа ни, ни убива колективно. Ако някой е болен, лекарят не го обвинява в болестта му, а ако е истински лекар му помага да оздравее и лекува с търпения и знания.

Интелигенция, която презира народа си не може да му бъде водител в процеса на промяната. Промяната се прави от модерни и млади по дух хора, разбрали за начините, през които светът около нас функционира и успява..

Никой по света няма да ни съчувства, защото съдбата на всеки успял човек и народ зависи от него самия. И от разума му, който в мащаба на един народ значи лидерството и будните му граждани, вероятно новите, модерните интелигентни. Инак винаги ще има виновни за политическите сказки – всеки момент ражда нови “врагове”, но главният, неосъзнатият (масово днес) сме си ние, самите.

Ролята на истинските патриоти е да помагат с емпатия (дълбоко разбиране) на “болния”. Ако “болният” не знае, че е болен, то трябва да му се помогне, давайки му рационални аргументи, че ще живее по-добре помагайки му със знанието. Инак – животът ни на гета и племена е гарантиран!

Не искам този текст да бъде възприеман като присъда или генерален извод. Но съм дълбоко убеден, че България се нуждае от разговор за бъдещето си, в които всички искрено обичащи страната ни да кажат публично мислите си и да застанат с тях във времето чрез действия. България се нуждае от примирие, а не от битки за доказване на интелектуални “надмощия”.

Примирието на разума с фактите и модерността, която не се побеждава със заклинания и омрази.

Латино “Чегеваризъм” и търпението (ни)

 

 

Винаги като стане дума за Бареков си спомням за репликата, която някой роди “Бареков, к***о”. Минаха, не минаха 12 месеца и това стана масово убеждение. Зад тези грозни думи се криеше още по-грозната истина. Бе обидно за разума, но разумът тогава нямаше значение.

Днес Бареков бил напуснат от Ангел “Че Гевара” Славчев с нарочно писмо. Бареков му отговорил и ще го съди, “уличавайки до вчерашния си “съюзник”, който от повече от месец бил в нелегалност заедно с пачките и бил меркантилен, защото в тарапаната Бареков му бил дал 850.000 лева за “ниско-рейтингово предаване”, но пък бил търпян до днес. Историята има принос само към усилията на сценаристите по света на латино-сериалите. Може би трябва да се сетим, че Сиера Маестра е планина в Куба, която по всички карти е в Латинска Америка. Континентът, родил латино-сериалите и, разбира се, Ернесто Че Гевара, идолът на “Че” Славчев

И се сещам за онова, което става в умовете на милиони Българи днес – прощаването с миналото и илюзиите иска време за осмислянето на ставащото. Привидно простите неща и факти за мнозина хора са дълги преходи в мислите им. И в душите им.

Единствено нашето търпение (на разумните, не непременно умните) ще ни позволи да променим България.

Помислете си – никой не обича да му “набиват” в главата мнения и гледни точки. Няма никъде по света истинска и трайна промяна случила се с шутове или бой.

Мъдростта на искрените изисква само търпение. Неразумните и неразбиращите сложността на процеса на осмисляне у всеки от нас крещят и обиждат.

Истината рано или късно става явна и публична. живеем във времена и дни, в които скоростта на промените около нас е надхвърляща капацитета на възприемане на фактите у много хора!

Умните разбират това и изчакват своите “по-консервативни” съграждани.

“Кухненски новини”

 

 

 

Днес през медиите прелетя новината за основаването на ново Националното състезание “Катарзис на Годината”. Независимо от горещия летният сезон, организаторите очаквали потоп от катарзиси и късания на политически (и кирливи) ризи пред публика.

Информирани източници твърдят, че националните телевизии наддват, за закупят формата. Залаганията на телевизиите започват от 10.000.000. Валутата се уточнява(ла) в момента.

Организаторите са наели за таен консултант лицето С.Д.С. Таен, защото и той не знае на кой стол стои. Консултант, защото преди година именно той изрече сакралните думи “катарзисът му е майката, товарищи”.

Организаторите (явно хора с бизнес инстинкти) обещават горещ сезон и драматични развития, които ще бият по качество и драматизъм дори първите епизоди на “биг брадър”. Развихрилата се конкуренция на “публични личности” ( които са нито едното, нито другото) обещава горещи сцени, в които публиката ще онемява, озадачена дали състезанието не е предаваното от психиатрия или лудница. Непотвърдени източници твърдят, че сценаристите на хумористични или шегаджийски предавания по телевизиите са се прегледали в западни клиники, за да проверят дали не са луди. Сред създателите на успешните (досега) предавания имало хора, които са загубили говор, а някой и разсъдък.

Все повече се оказва, че в уж скучните и жалки “нормални новини” по информационните блокове се появявали “събития” и думи, които надхвърляли фантазията на маститите “творци”. “Комиците”, отдавна поизтъркали се, мислели да емигрират в нов формат “Нормалните”.

Наблюдателни наблюдатели забелязват, че тайно са били изкупени всички антикварни книги, които съдържали текстове на древногръцки трагедии. По-мъдрите от наблюдателите били казали на по-глупавите от тях “това, което виждате скоро ще стане от играчка плачка”. Публиката щяла да търси трагедията и драмата на сцената, защото хората винаги били искали да виждат живота си, превъплъщаван от изкуството.

На победителите – организаторите обещават да им зачислят партиийка със структурки и сметка в банка-не-ябълка. SMS кампанията започва наскоро.

Състезанието ще мине под патронажа на Организационен комитет, състоящ се от утвърдени имена в жанра на катарзиса и политическия театър.

Богът Тангра е бил попитан – той е одобрил състезанието!

Живот или газ

 

 

 

Трагедията със сваления самолет Боинг-777 (полет МH17) в Украйна не просто “премести” войната от територията на Украйна навън, по света. Публичните изявления на политиците, че войната (удобно считана за вътрешна или гражданска) е напуснала територията на Украйна и е станала световен проблем са само половината от истината. Удобната (засега) половина!

За първи път след началото на битката на Украинския народ да напусне орбитата и лагера на постсъветска Русия, битката се “премести” от новините и екраните в живота на хората от Запада. За първи път “анонимните” жители на цивилизования Запад започват да се усещат засегнати лично и със заплашени животи. За първи път новините от Украйна се превърнаха в болезнен страх от ежедневното продължение на Западното “благоразумие”, което само окуражава “спонсорите” на Русия и Путин.

Ако се четат реакциите на високопоставени западни политици, те започват да бъдат също заплашени от ефектите на своето “благоразумие”. Очевидно западните демокрации (независимо от дефектите и несъвършенствата си) функционират нормално и карат политиците да реагират много бързо, следвайки настроенията на милионите граждани на своите страни. Популистки (сега) или не – вълната на реакциите на западните политици ще се засилва и накрая (много скоро) никой няма да се пита кое е по-важно – икономиката и спокойния “стопански” живот или живота на милионите граждани на света.

Свалянето на самолета с ракета, която може да бъде в ръцете на доверени и компетентни, обучени професионалисти ще бъде началото на един неочаквано бърз “ефект на доминото”. Ролята на Германия и Франция като водещи страни от ЕС ще бъде подкопано политически. И независимо днешните икономически роли и тежести, натискът от страховете и реакциите на безсилие на политиците ще доведе до ефекти, които едва ли някой си е представял, натискайки копчето на смъртта.

Новините от мястото на трагедията и техният цинизъм и липсата на елементарна хуманност на про- руските сепаратисти само засилват ефектите, които едва сега започват.

В човешките души на милиони, свикнали със спокойния си и уреден живот жители на Европа настъпва колапс. Именно тези бързи процеси и най-вече страховете на западните политици за бъдещето им ще доведе до бърза промяна в обществените настроения, които политиците ще разчетат като заплаха и повод за рязка промяна. Може би точно в тези дни “малкият човек” на Запад ще си зададе въпроса – кое е по-важно газта или живота. Под заплахата на бъдещи “подобни събития”, разговорът на Запад ще ескалира обществените настроения (дори) сред спокойните.

Няма разумен човек, който да избере нещо различно от живота като единствена ценност. Животът ще победи газта и петрола.

Войната в Украйна смени мащаба си – изпрати новините от телевизорите, вестниците и сайтовете в мислите на милионите заплашени. Едва ли мнозинството хора, които ще се почувстват заплашени ще разсъждават през идеологически категории. За мнозинството заплахата ще има име и то няма да е комунизъм (както ние го разбираме добре). Името ще е Русия и Путин. И всеки, тръгнал да им обяснява за меките санкции западен политик ще бъде бързо опровергаван или обруган от уплашените.

Няма илюзия или убедително политическо слово, което да “опровергае” дълбоко човешките (ни) инстинкти.

Сещам се и за една минала пред очите ми в последните месеци от 2014 ни едни “мини” новина. Един институт бе изчислил, че “раздялата” с Руската газова зависимост на Европа би струвала на всеки гражданин на съюза някъде към 230 или 250 Евро годишно. В “контекста” на днешните ни мисли, считам, че цената стана доста приемлива за гражданите на Европа. Дали греша? Аз бих платил с 230 или 250 Евро правото да бъда жив. А вие?

Да си помислим кой е по-силен в светът на демокрациите – политиците или “масите”? Колкото и системата на политическото да е “смазана” от логиката на икономическите интереси, няма сила, която да обедини по-добре всички пред опастността за живота на хората и техните близки. Коалицията срещу Путин вече е друга. Скоро ще го научим.

Светът все по-малко иска да остане същият!

P.S. Думите срам, гузност или морал не бяха употребени в текста. Говорим само за интереси и власт. Очевидно и за пари. Именно това ме кара да мисля, че след трагедията със самолета, реакциите ще бъдат много по-твърди.

Размисли на къртицата за енергетиката

 

 

Голям мислител се оказа Стойнев, една година стиска прозренията си. И сега, като му свърши пьрформанса, реши да накаже за глупостта си миналото. И да умие очите пред публиката, която той счита за зомбирана и наивна. Вероятно има и основания..

И даде заявка за “държавническо мислене”. На къртицата мъката й е Слънцето.

Енергетиката ни винаги е била съветска. Никога в енергетиката не е влизал цялостен одит за оценка на състоянието на цялата картина и отделните й подсистеми. Именно тази “крива” енергетика роди много милионери без минута лекция по енергетика Тази енергетика роди хидролога Доган. Тази енергетика роди “трите шлема”.

Точно тази насипна стратегия роди днешната драма и бързия път към фалита на НЕК, който е съзнателен и не без цел.

Европа не ни е виновна, че никога не сме имали мисъл и стратегия, която да е последователна и че краденето в енергетиката е стандарт. От енергийната система са “щастливи” всички – от Стопипиново, където плащат “умерено” тока, до началниците и цялата кавалкада от “мислители” като Стойнев, чийто продукт той е.

България има един огромен проблем, който е корена на драмата ни във всичко. Българските политици не знаят смисъла и предназначението на думите “анализ на състоянието”. Няма как да лекуваш болен без да го изследваш или преслушаш. Няма как да оздравее болен, чиято диагноза не знаеш.

Да мислиш значи наистина да мислиш, а не да си мислиш, че мислиш. Да мислиш значи да се доверяваш на други мислещи, а не на други “съратници” и доверени лица. Да мислиш за своята страна значи да знаеш първо какво прави света сега, а не да откриваш на всеки мандат велосипеда и да се хвалиш пред онемялите и купени избиратели.

Да си държавник значи да не се страхуваш от чуждо мнение, да можеш да отстояваш своето открито и с професионални аргументи. И ако си държавник наистина да не казваш “нашите експерти” – няма наши или ваши експерти, има можещи и неможещи. И за да няма проблеми с “пристрастията” – каниш и признати професионалисти от чужбина. Че ако толкова ни бяха добри мислителите (и като Стойнев и менторите му) – сега нямаше да говорим кой ние виновен за “батака”.

В България лекарите в политиката са по-болни от болните. Един от тези ПУЦ лекари в политиката ни е Стойнев. Де да бе само той.

Драгомир Стойнев обвини ЕС за батака в енергетиката (Webcafe.bg)