Нещо много просто

 

 

Не зная дали знаете, но в последните десетилетия, в България им взрив от трудоустроени. Които, дори с измислените си (и купени) кетапи, работят и получават пенсии на трудоустроени.

Тоест – ние, останалите, наивниците и “глупавите” и “несветналите се” плащаме за тарикатлъка им и всичко е 100% законно и точно. И НОИ се товари, изнемогва – искайки повече пари, защото държавата е “социална”, а управляващите – щедри благодетели.

Как бил решен проблемът в Чешката Република? Много просто.

Ако си трудоустроен над съответна наистина тежка категория – нямаш право да работиш втора работа.

Ефектът бил драматичен – секнали трудоустрояванията, а съответното Чешкият НОИ намалил разходите си рязко.

Нещо да е попречило на местните (ни) мъдреци да “мръднат” до Прага и да попитат как се справят с подобни на нашите проблеми Чехите, словаците, поляците, прибалтийците? Брюксел няма как да ни помогне ако не питаме бившите си “братя и сестри” от “соцлагера”, които незнайно защо имат общества, които са много по-напред от нас.

Пука ли му някой за България? Толкова ли е трудно да се сетиш да попиташ, да поискаш да промениш нещо, с което да помогнеш на държавата. Държавата, с която лягат и стават, ревейки със сълзи всички.

Има ли един държавник, който да е пожелал да оправи ТОЧНО ЕДНО НЕЩО за мандата си? И да е наясно със свързаността на “нещото” с останалите “неща”? И да го посочи при назначаването си.

Инак програмите са красиви като диплянки за курорт с 5 звезди. И – резултатът е видим. Реване и обяснение колко е трудно всичко. И като е трудно – защо си се хванал да управляваш?

Истинска история

 

 

 

Вчера един доктор ми разказа една история, която е истинска и е вероятно тема за фейлетон на умел пишещ. Историята е страшна, тъжна и е днешната картина на ставащото в България. Което е навсякъде абсурдно и обиждащо елементарния здрав разум.

Ще направя опит да я разкажа – не гарантирам смях до сълзи.

Един приятел на доктора имал някакъв проблем. Нещо му се “въртяла главата”. Докторът, съвестно GP, му казал – отиди при специалист, невролог. Дал му пътека.

“Болният” отишъл при невролога. Той задълбочен специалист, също. Той му казал – тая работа не е шега. Отивай, давам ти направление за болница. “Болният” с “въртящата се глава” се уплашил и си казал – аз не трябва да си играя с живота. Взел направлението и отишъл в болницата.

Лекарите в болницата казали – тук ако искаш да станат истински нещата и да ги разнищим – слагаме ти диагноза “инфаркт”. “Болният” казал – ама защо. “Пътеката е най-добра. Ще огледаме всичко”, отговорили убедени лекарите.

След което “болният” ставал все по-здрав – най-простата причина и съответното й продължение болницата му “помогнала” от пътека да си построи магистрала, лична и здравна.

Естествено – през пътеката “инфаркт” НЗОК нахранила добре бюджета си. “Болният от инфаркт” трябвало да се възстановява. Тоест – след “лечението” имало нужда от рехабилитация.

Междувременно един друг приятел казал на “болния” – брат, ти си за ТЕЛК. Трудоустрой се – вземи се една категорийка и ще пееш.

“Болният” се трудоустроил. ТЕЛК-ът бил съгласен. Инфаркт е диагнозата. Което автоматично (той бил собственик на фирма) довело до нови негови приходи – трудоустроените капиталисти плащали по-малки данъци. Това бе откритие за мен. Както и за “болния”, героят на разказа ни.

Сега “болният” е здрав предприемач, плаща по-ниски данъци, ходи на рехабилитации (2 пъти всяка година) – нали е минал един инфаркт. И си пее и благославя “здравната ни система”. Позлатил е касата (НЗОК) и тя го благославя – да боледува и да смучат дружно бюджета и парите никога няма да стигат. Разбира се!

Всичко писано в този разказ е законно. И е плод на титаничното законотворчество на мъдреците от Народното Събрание! Сигурно е, че “заслугата” е колективна!

Не говоря за партии и идеологии, разказвам за узаконената кретения и за мъките ни да бъдем най-бедните, най-болните и най-умиращите в семейството на “най-богатите на света” – Европейците.

После кажете, че системата не ни убивала? Нашата система от нашите избраници! Тоест ние се самоубиваме! И пари все повече няма да има. И пак ще има драми и виновни. Които сме си ние.

 

За “касичката на властта”

 

 

Някой беше казал – политиците да не си показват сметките, а да кажат по кои болници се лекуват. Те и техните близки. Тази сутрин ходих по масовите софийски болници. Ако за миг се взрете в лицата на “преобладаващите” болни – ще видите, че там по “народните здравни заведения”, са пенсионери, бедни, безпомощните. Сенки на тела и хора.

В такива места пуснатите и гърмящи телевизори са като псувня, изречена на глас по време на литургия в храм.

Животът в телевизора няма нищо общо с усещането за сдържано човешко безсилие и “мека” властност в лицата и поведението на здравните работници. Болният е като гражданинът в общината – тъпак, който пречи на спокойния живот на чиновника.

Животът ни на животни за колене или в екарисаж не може да продължава така.

От днешното българско ЗдравеПогазване има щастливи – лекарите, сестрите, началниците в създадения монопол на ексклузивната Здравна Каса. Има нещо идиотско, осъдително и престъпно – да може да си застраховаш колата или кучето и там да има някаква конкуренция и пазар, но за здравето – смисълът на престоя ни на земята – да няма конкуренция. Да умираме “ексклузивно” в “ръчичките на касата”.

България е убивана съзнателно – от първия ден, в който бе направена “здравната реформа”. Още от онези времена на “СДС”, което имаше цялата власт да реформира, но не го стори. И не се промени оттогава – единодушно през всички мандати – нима това не е повод за въпрос – дали това не е сговор, договор в името на парите и убийството на Българите?

Спорът за днешните милиони за НЗОК ще продължава винаги ако не се промени системата. Милионите никога няма да стигат, а Българите ще бъдат все по-болни и умиращи.

Това, което видях е София. Извън София и големите градове – положението е трагично. Някой си прави търговия с играта със смъртта, опаковайки я като здравеопазване.

Това, което виждаме днес не е резултат от безхаберието на Орешарски или недоразумението в оставка Андреева, това не е и на ГЕРБ заслуга. За 5 години сме смениха два мандата и 5-ма министри. И нищо ново няма – Опазването е само за статуквото, Здравеопазването е най-скъпият ни път да харчат милиарди в името на “добруването” на изстискващите здраво милиардите, които се събират, за да не стигат никога. Защото по пътеките на отделните болести в НЗОК има чиновници, а не хора. Чиновник не лекува, той смуче – в съюз със съгласните да се “лекува”.

Красивите думи за здраявеопазването нямат смисъл. Здравето е услуга и е пазар. Пазар без конкуренция е монопол. Как не успя КЗК да прозре това? Как не успяха всички партии да го видят през десетилетия мандати? Слепи ли са всички?

Преди години един приятел лекар ми бе казал – НЗОК е “касичката на властта” Може би това е отговорът, най-краткият, за “трудностите” при неслучващата се десетилетия рИформа (цитирам Луджев).

Оставката като форма на живот

 

От днес Бареков май е в оставка повече от Орешарски, който пак днес “купи” ядрен реактор за 5 Милиарда $ – във връзка с “приемствеността между правителствата”, която се оказа в оставка (дори) разпозната ценност. Да му се не надяваш – патриот и ценностно ориентиран..

На Бареков издигналите го му дадоха “фалшиф” фиш от тотото, което сами му създадоха и организираха. За добавка – евромайките казаха на консерватора нещо откровено за майка му. Не много възпитано. Днес “новият политик” вече може да бъде наречен стария млад нов политик.

Бирарията Бареков затвори. Кебапчетата свършиха, барабар с айпадите, айфоните и надеждите за новите зъби на “избирателите”. Sic transit gloria mundi би му казала съдбата ако той бе пожелал да я чуе или попита.

От другата страна на новините – примиерът с оставката-червей или стоножка – Орешарски приема бъдещето, което бе бъдеще и за предишното правителство. Май никой не му каза на американеца – абе, бате , тоя е в оставка, и заради това е усмихнат. Вероятно Орешарски е на нова служба, непозната в историята и конституцията – временен премиер в оставка с функция “приемственост”.

За да е пълна яснотата в мътилката – пак днес Йотова – БСП – каза, че от Май 2014 Орешарски не е премиер на БСП, а правителството е било автономно. А чий е Орешарски? Нима не бе Станишев оня дето го “калеса” за тежката сватба да ни управлява?

В България нищо не е като по света – дори оставките. Все повече си мисля – засега е така. Не утре тук няма да е същата картинката.

За радостите тези дни

 

 

Радост в тези дни ми носи плачът на едно бебе от минаващото покрай прозореца ми детска количка и майката до него. Плачът, който е надежда за бъдещ живот на ужасяващия ни свят около нас.

Или гласчетата на децата от съседната детска градина, които не са спряли да се смеят, викат, плачат и радват през думите си, пълни с живот и бъдеще.,

Радост ми носи и раззеленилата се природа, която не знае за кризата в нашата и световна обърканост.

Радост носят всички и всичко, които не разбират как светът се самонаказва за глупостта си, алчността и неспособността да отстъпи или да се извини.

Всичко останало си го знаем – то е в нас и ни превръща в хора, които се чувстват сами като “врагове с партиен билет” на своите, личните си души.

Голямата надежда е в това, че (все още) търсим извън нас сигналите на разума и ги споделяме.

Юли 2014

Време за махмурлук

 

 

Дали някой ще съчувствува на хората от “телевизията от седмия ден”? Едва ли, може би ще има и злорадство. И вероятно – основателно и обяснимо за народо-психологията ни.

По-интересният въпрос е дали – някой ще се сети какво би казал преди, при “светлото начало” на телевизията – “и на мен да ми бяха дали, и аз щях да го направя”?

Краят на най-лъскавата телевизия, в която злите езици говорят за техника, която била извънземна е само поредното (за кой ли път в живота ни) доказателство – някога няма да бъде избегнат деня, в който идва инкасаторът.

В живота всичко има край – и живота ни. Но в малките игри на щастието, в които за миг ще подмениш труда и дългото усилие – щастливците са единици, а се оказват и за кратко велики. От доста журналистически разкази за живота на щастливците на лотарията и тотото – май не съм прочел разказ за за замогнали се. Напротив.

Полученото от небето – се връща там, от където е получено. Мигът илюзия обаче остава – като всяко пиянство – след него идва махмурлукът. А после прозренията и кратките изводи – до следващата среща с “лошите приятели”. “Лоши приятели” няма, ако си приятел на себе си и мислиш. Светът се повтаря.

Време за махмурлук е, но май не разбрано масово от нас. Колективно отрезвяваме – в едно общество на масова илюзия за чудеса – трудолюбивите въздържатели са все още мълчаливи.

Наздраве! И дано преоткрие “безалкохолния елексир”. На трудолюбието.

Сигурно текстът е много старомоден за днешната ни “модерност” и нравоучителен за ушите на някои наши “съвременници”. Извинете ме и дано греша в думите си!

“Наританки” “откровения”

 

 

Не знам дали политическите завещания имат стандарти по света, но ако прочетете изказването на Станишев пред конгреса им днес, 27.7.2014 – то това е текст на политическо завещание на жертва и наивник, който не признава грешки, флиртувайки със слабостта на партията, за която той е с огромна заслуга.

Текстът е като завещание на капитана на политически титаник, който хладнокръвно е намерил айсберга, следил го и се е блъснал в него, за да е вечна жертва в “неравната борба”.

“Чорапките”, “шалчетата” и “ританките” не помагат. Това са непреводими и непонятни в Брюксел думи, както и целия конгрес. Никой не може да бъде разплакан, дори ако Сергей бе обяснил пред делегатите, че препират памперсите със жената, за да пестят.

Текстът вероятно има своята роля в политическата медицина, наука, за която не бяхме чували до днес.

29 след 15/15

 

Който и да победи на финала, Миков или Стойнев, БСП вече “подпечата” билета към края си. Днешната “битка” при изборите за председател не промени с нищо образа на партията на бившите комунисти. Единственият принос към историята е началният брой на кандидатите – 29.

Както се говореше по партийните документи, председателят (който и да е) има безценни за историята заслуги. В случая това е вярно (и) за Станишев. Вдъхновените му само-оценки на грандиозните успехи на партията им когато бе на власт, само потвърждават, че истинска оценка за случилото се в БСП няма. БСП се превърна в мавзолей.

Феноменът 15/15 има своето продължение и ще бъде само началото на края на БСП.

Епопея на диагнозите

 

Не зная дали помните “изявленията” на разярения и гълтащ нещо (което вадеше от левия джоб на якето си) по времето на “речта” на митинга във Варна Сидеров? Това бе на другия ден след драмата на Летище Варна. По икиндия.

Тогава цяла Медицинска Академия можеше да стои, да филмира и да има работа за поне една година време, търсейки диагнозите. Тогава Сидеров направи “показно” колко лоши са последиците от пристрастяването към властта, парите и постиженията на фармакопеята (и не само).

Днес в своето интервю по БНР Бареков прави опит да задмине Сидеров. България наистина все повече изглежда като клиника за болни, сякаш повече душевно, отколкото физически.

Тези кратки думи на Бареков са най-краткият текст на договор-застраховка “живот”:

„Аз съм най-високопоставеният български политик в Европа“ (офф)

А с тези думи се отчита с фактура, издадена от медиите:

„Една партия може да съществува, само ако има кауза или силен лидер. 100 млн. да ми даде Цветан Василев или Делян Пеевски, ако аз не съм харизматичен лидер, ако хората не ми вярват, нямаше да получа 11 % на европейските избори.“ (офф)

Не съм се съмнявал, че в България ще е горещо политическото лято на 2014. Не сме се съмнявали, че битката ще бъде трудна за политиците, но никога не съм си представял, че след 25 години битката за “истината” ще се превърне в епопея на диагнозите.

Всъщност разговорът е много прост – заобикалянето на истината прави сцените налудни, а битката за оживяването на куклите на сцената се превръща в битка на диагнозите, които медицината и реалността не успяха да “видят”.

Накрая, след целият “катарзис”, ще победи тишината на истината, която е нежеланият победител днес.

“Южен” карамбол

 

 

 

Повод (новина): „Комерсант”: Нашите вече не са на власт в България

Оставката на лоялното към Москва правителство на Пламен Орешарски може да се превърне в сериозен проблем за „Газпром” и проекта “Южен поток”. (клубзет)

 

Нали си давате сметка, че бързият коментар на руският “Комерсант” “заплюва” гледна точка и намира “бърз” “виновен” за невъзможния заради Крим и агресията в Украйна газопровод. Това е формалното основание сега, днес. .

“Южен поток” бе невъзможен от самото си начало, защото потокът не е отговарящ на новите Европейски регулации. Всички ходове – подписвания, маневри, тържествени слова и дитирамби целяха само опазването на силата на “православния газ” в Южна Европа. И всички се съгласяваха в една друга гео-политическа обстановка и среда.

Явно Путин не е съгласувал плановете си с “Газпром”.

Това съобщение е пропаганден ход (трик), който е бил подготвен във времето на влачещата се като червей оставка на Орешарски. Любимата роля на всички демагози е ролята на жертва.

Не че България е важна на Русия, напротив, но формалният (физическият) “вход” на газа в Европа е именно България. През очите на днешните новини, ние можем да разберем (едва сега) какво всъщност говореха Сръбските ръководители, които още преди дни се “съгласиха” да замразят проекта, защото България била преди тях и вече го била “замразила”. Сега се сетете за театралната игра на Орешарски, който изглеждаше като на погребение след неделната среща с Американските сенатори и щастливата му физиономия, когато тук бе Лавров . Лавров го информирал – “споко, сине, невинен си, няма да строим”. Стойнев до последно неразбрал или като истински “актьор” се пънеше и строеше потока…

Русия едва дочака Орешарски да му подадат оставката и веднага декларира “драмата” си, осветявайки “нашите”. Както може да си помислите – това е театрално осветление.

Още нещо – колкото и да се надува бюджета на “Южен поток”, той е детска игра на фона на “преспективите”, произтичащи от газопровода “Силата на Сибир”. Допълнителен финансов съспенс внесе и неочаквания от Русия и Путин отток (напускане) на капитали от Русия, който дори сега, в средата на годината (2014) надхвърля напусналите капитали през цялата 2013. Консервативни оценки на анализатори сочат числото 100 Милиарда долара като напуснали Русия за 2014.

Освен всичко – това руско “отказване”, чрез ролята на страдалец, осигурява пропагандно гориво защо Европа е лоша и не заслужава руската суровина. Сега Руската пропаганда има да плаче за “неблагодарната” България и “лошите” и “добрите” в 16-тата република още дълги месеци и години. Европа вече има и гарантиран за пропагандата в Русия “лош” образ.

Отделно – оттук нататък Европа ще има главната роля на “главен виновник” за следващите наказания, които ще следват над България. Новите “опорни точки” на про-руската пропаганда се готвят в момента за печат.

За другите ефекти, които са вътрешни, Български, трябва да си помислим… Те едва сега започват да се виждат.