ФБ постове – 24.06.2014

 

Геополитически анализ
Големият извод на последната една година за света е, че политическите убеждения на политиците са по-динамични от курса на някои валути. Другият извод е, че валутите все повече имат трудности с убежденията си.
Налагащото се съждение е: светът се променя, основни фактори – въглеводородите и кебапчетата.


Нека краят на БСП започне сега!


Приятелска рокада:Станишев и Любимец 15 оставиха Курумбашев без място в ЕП (офф)


Дали не греша да си мисля, че пазачът на терариума е напуснал и оставил вратите на клетките на всички студенокръвни отворени?


Другарки и другари, който когото превари да оправи!
(предвид възрастта на упоменатите, призивът няма сексистки контекст)


Путин днес изтегля войските, които не е пратил в Украйна.


Сергей постъпи като мъж!


Много не можем да сме мъже като Станишев. Най-малко нямаме наследствена партия и депутатство + Моника + цел катун с рода.


Позитано Пикчърс: “Булката е беглец!”


Диагнозата е непоклатима! Марианизмът ще надживее мандата!


Виждате ли паралела между Станишев и Бареков? Незаменими и разкрачени между дълга в София (към партията си) и мисията в Брюксел (като депутати). Отдадени на майката (си трака) България!


Най-симпатичното качество на един министър е способността му да мълчи!


Дали ще викат като абитурентите министрите при последния звънец?


Джамбазки, и за свое учудване, е консерватор, от Пиринско.


Зинаида затвори папката, която не бе отваряла.
Въздъхна с облекчение и той, мандатът, свърши!

 

 

 

 

Бай Ганю стана Европеец и консерватор, едновременно

 

чърчил 338872703_tonnel

Ако си мислите, че днешните консерватори мразят кюфтетата – грешите. Напротив – гастрономи са изтънчени, но не и гнусливи в тези времена.

Явно и гласът на Джамбазки не мирише. И Бареков е консервативна вода ненапита, знаем. Един случен полит електрон, попаднал в Брюксел попадна под притеглянето на консерватизма. Джамбазки стана консерватор, като председателят, лидерът, мислителят Бареков.

Каквито според нашите остаряли и немодерни представи бяха Чърчил, Тачър. Времената се менят. С тях се сменят и образите. И предвид дълбоките корени на консерватизма по “новите” демокрации – местните ни консерватори разбират и осъзнават убежденията си в Брюксел. След драматично търсене на убежденията си двамцата наши и “безцензурни” се събудиха в една брюкселска сутрин консерватори. Улегнали, задълбочени, току що измили от дрехите миризмите на скарите с кебапчетата.

По силата на тази логика и предвид дълбокия консерватизъм на Живков – следва смелото прозрение, вече съждение и извод – Тодор Живков, любимецът на Бареков, е също консерватор. Консерватор от Правец.

Какво му пречи на не знаещия кой е Джамбазки да е консерватор. Консерва от Пиринско.

От което следва – още по-свободния избор – консерватор е всеки, който обича, кюфтетата, английско уйски, зелената трева и гласът на само-осъзналия се случаен елемент, който може да не бъде 15/15. Може да е 6/6. Пълна шестица. Отличник – консерватор от България или от която е “млада”.или “стара” демокрация.

Времената са други, политическият келепирлък не е нов, успокойте се, Както се оказва – модерен консерватизъм е.

Моралът, политическият е консервативен. И практичен брюкселски, да уточним!

Нека водевилът победи

 

динозавър 655-402-otkriha-ostanki-ot-neizvesten-vid-mesoiaden-dinozavyr

 

След достойното царстване на сина на Димитър Станишев (от декември 2001 г. до днес – председател на ВС на БСП), тръгването на младия Сергей към Брюксел отваря състезанието на змиите. Или както се изрази Йовчев в интервю по повод конфликта на доскорошните съюзници Василев и Пеевски – един водевил се случва.

Започва вторият водевил, партийният. Битката за наследството на момчето, която е повече битка за спомени, но и за бъдеще. Бъдеще, което е водевилно и неясно за публиката и още по-неясно за бъдещите участници в състезанието кой да води столетната (не)комунистическа партия. Психологията на членовете на партията на бившите комунисти е проста – на тях им спускат решения, от тяхно име избират. Те аплодират, скърцайки със зъби (останалите им).

БСП влизат във водевилната част на историята си, в която всички пожелали да се преклонят пред публиката в името единството сега ще отворят дневниците със спомените и натрупаната “воля за реванш”. Воля за промяна има само по лозунгите и по конгресите, после си подкарват по старому – Бузлуджа, Копринка, знамена, червени балони, лобистски и съветски интереси.

Най-напред от всички в състезанието е Янаки Стоилов, който на следващия ден след спирането (по думите на Орешарски) на Южен поток, даде интервю пред руска медия. Именно той бе потърсен да коментира. Янаки бе любим и на “стретега” Лилов. Именно Янаки бе поканения коментатор по медиите, когато Лилов почина.

Янаки бе най-придворният на царствалия дълго (13 години) Станишев. Наскоро нещо се покараха. Нещо не се разбраха, после се успокоиха.

В късата листа са още Стойнев, Мая, Ангел. Някъде в редичката е и Кадиев. Дежурен тичащ след новините.

Отвън, на пистата, стои и дебне човекът от последния ред в залата, Първанов. Който има АБВ, прото-партия с предстоящо основаване.

За лявото – днес картината изглежда – развали къща, направи колиба. БСП е партия на вили и могили. Усилията да служи на всички, контролирали контролирания преход в последните 25 години, имат своята цена. Дойде времето на политическата сметка.

Реваншизмът на критите мисли, диалози, загубените лични позиции, пари, постове ще се окажат началото на една битка, която като всичко неслучило се навреме ще отнесе в историята пожелалата да живее във фризера на историята комунистическа партия. На БСП й предстои да настигне своите посестрими от Източна Европа с достойните 10 – 15 % електорална тежест. Където й е единственото място отдавна.

Както и за България, така и за БСП план за работа в подобна кризисна ситуация няма. Писането на коляно започва. Състезанието е повече икономическо отколкото политическо.

Партията-музей и Сергей

 

партията музей 1403612720_9

 

След себе си Станишев оставя една разнебитена партия и още, по-важното за нас – една объркана, изостанала страна. На БСП партия й е само името – инак е раздрънкана политическа играчка на едно непораснало дете, играещо на лидер и дресьор на динозавърче – каквото е БСП днес. Играчка, която е руското камионче и управлявана от дете с научна титла и айфон в ръката. Детето, което бе оставено да се наиграе от 2001 г. до днес.

Учило, недоучило, но с очила. Специалист по кителите, пагоните, с нагон към властта и игрите й, които не го изоставиха единствено през царстването му и ролята на вечен губещ по всички избори.

На един стадион, на който четири четвърти от поддръжниците са на възраст, родееща се с възрастта на дизеловия двигател, който стои във всеки камион.

Партия с интернет радио, в която мнозинството не знае, че има интернет. Партия, в която английският е езикът на враговете, които са ни съюзници.

Партия на богатите партийни аристократи с електорат, кореспондиращ само през пенсиите с държавата. Партия, в която социалните грижи струват буквално и метафорично 5 лева. Справка – последния полу-полу-мандат.

Партия, която цени кебапчетата наравно с Бузлуджа, Дядото, Русия и Европейския съюз едновременно. Политическа лудница, която управлява България и ни направи вечните последни класирали се по всички класации.

Партия, наричаща се Българска, но България бе само лого, рефрен, припев за блеенето на овцете, наричани благо “другари и другарки”.

Объркаността на партията на бившите комунисти е огледално копие на днешна България. Страна, разкрачена между неясна самоличност, безличност с претенции, но без цел и с Европейска принадлежност по документи. Сертифицирани, с жълта европейска книжка.

Краят на българската кариера на Станишев (обявен или не днес) е краят на ерата и опитите на старите комунисти и учениците им да управляват както си могат, но вечно. За 25 години демократичен и социалистически комунизъм България се превърна в страна от Европа и живееща в XXI век, но управлявана по методите на Коминтерна и вожда Димитров.

Със Станишев си тръгват Димитров, Сталин, Коларов, Червенков, Живков. Остават Горбачов, Елцин, Путин. Станишев завещава на своите другари едно БКП, такова каквото завари, и което рекламираше по света и у нас като БСП.

Станишев оставя след себе си партия-музей.

Каквато, междувпрочем, е България днес. Държава-музей на светлото минало на седемдесетгодишните и наказание за всеки по-млад и нормален.

Страна музей на недоубилия ни комунизъм, силно искащ да е руски социализмът и да сме в Европа и XXI век.

Момчето си тръгва, музеят България остава. И ние сред руините му. Тъжно начало за осъзналите го, които са малцинство. Това е картината, другарки и другари, дами и господа.

Текстът излезе и на оффнюз.бг

http://offnews.bg/news/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8_65/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D0%B8-%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B9_354447.html

Ситуационна трагедия

 

 

Започвам с клишето, за да съм ясен на себе си. За сега в света е най-популярна ситуационната комедия. Смях на корем, веселба, хубави хора и радости. Пуканки, кола, чипс.

От как пукна черешовото топче на протестите, до ден днешен сме в режим “априлско въстание” – версия 2014. Хуманно, без жертви, но с кървави писма, хвърковати чети и апостоли с революционни окръзи.

А империята си стои и “произвежда” “титанизъм”. Стока, нова на пазара на овчедушието, широко рекламирана, маркетингово не позната и вълнуваща умовете и екраните (най-вече) на телевизорите. Татаничните битки между деспотите на медиите, величавите политици и “обществеността” не са се спирали, но през цялото време джапането е виртуално, а версията 2014 на въстанието е стрелба с цветни топчета, наречена пейнт-бол (оцветяващи топки).

От досегашният ход на въстанието става ясно, че нищо не е ясно и че въстанието не бърза да роди свободата. На въстанието не му се въстава, гледа му се. Става ясно, че е все по-неясно кой е по-добрият или кой по-лошият. Става ясно, е има стратегия, която е игрална, величава и най-вече телевизионна драма, объркваща не-въстаналите все повече. А на титаните им се водят битки с оцветени топчета – за радост на публиката, която си плаща най-скъпите билети за “театъра” – със животите си, които изтичат между сцените, когато те остават сами и проклинат съдбата (която сами сме си избрали).

Или както казват политиците – този мач сме го играли вече. Мъка, банка, мъка, народно недоволство, умни хора дали парите си в глупави банки. Държавници, които знаят за природата повече от природо-изпитателите. “Водата е виновна”, “природата си прави шеги” (и убива). И после пак – мъка, загрижени банкери, мъка, политици-спасители, мъка, стари кримки-пак спасители, мъка. Вместо овации между сцените – хор на ревящите, а не на смеещите се. Актьорите ревящи, политиците плачещи, народът – немеещ и задаващ си въпроси. Вероятно зреещ величаво.Без кавички. Истински.

Ситуационна трагедия. Нов жанр, в който умират зрителите, а оживяват само актьорите (дори и загиналите по сцените в сериала). Остава само един въпрос – ако за пети път отиваш с болницата с опарени от печката ръце и обясняваш – мислех, че червен светофар и го пипнах и ме боли, помогнете ми – вие този какъв си мислите ще го броят “пациента” докторите? Към кое отделение ще го заведе пътеката на ексклузивната здравна каса? Професионален изследовател или прост луд – какъв е той?

А ние титанично изследваме жанра, родил се само преди 25 години. Ситуационно и трагично.

Вторият урок на Григор за нас

 

григор 1403431946_4

Първият, видимият и постоянен (вече) урок на Григор Димитров е, че и Българите могат да успяват.

Вторият, странно невидимият, е един забравен от обществото ни урок – преди успеха е мъката и страданието на “скучният труд” и вярата да не се предаваш, когато “средно-статичестическият” човек се предава. Средната статистика на света е като нашата, ние можем да водим всички класации отзад напред, но ние, Българите, сме точно същите като всички успели и неуспели на тази земя. Вмениш ли си в мислите ролята на губещ, нещастен и прецакан от съдбата – 99% от успеха си е тръгнал и отива при другия, тоя с 1% вяра повече.

Винаги съм се впечатлявал, но не и учудвал на факта, че когато правиш нещо отдадено, думите ти и мислите ти са ясни, вдъхновяващи и прости. И няма никакво значение на колко години си – пътят, и най-вече трудностите и битките променят личността ти, която успява да изрече сложното с прости думи.

Думите, които изрича Григор само потвърждават факта, че на 23 години суровият и жесток живот на състезаващ се в състезание без компромиси и попечителства ти “позволяват” да можеш да изричаш онова, което пазещите и щадящите се не могат да изкажат и на 50 или 60. Или никога да не се “досетят”.

Не искам да мърся текста си с имената и скудоумието на много от политиците ни, които зад тарикатско или дълбокомислено слово прикриват именно това, което не могат – да говорят като 23 годишното “момче” от Хасково. Вероятно родителите и семейството на Григор са хора, които не са успели да разберат “уроците на времето ни” и са дали на детето си пример, който днес за мнозина е граничещ с чудо. Чудо няма. Има труд, вяра, воля и постоянен стремеж към промяна и съвършенство. Универсалната “валута” на успеха на тази земя.

Трудът и способността да гледаш на себе си и на тялото си като инструмент, а не като уникално съкровище, произвеждат характера, който говори пред думите.

Всъщност само трудът ни прави хора, защото през трудностите и изпитанията, понякога и страдания, ние се научаваме да съчувстваме, винаги поставяйки се на мястото на другия.

Клишето “трудът облагородява” е потвърдено, че е вярно. Но е публично презирано, защото всички публични примери на победители са на хора без автентични биографии. “Победителите”, “иконите” на “модерността” ни са хора със съмнителни истории, дипломи и успехи, които граничат с фантастиката. Абсурдността им за здравия разум на “простия българин” и напористото им налагане на “публиката” успя да превърне трудът, усилието, волята и усърдието в ненужно потене и труден път към краткия успех, които “публичността” ни тика. Скучното усилие бе заменено с приказки за винаги готовото да чуе за лесните чудеса човешко същество. В тази си характеристика Българите не са изключителни. Ние сме като всички други народи. Липсата на правила за днешните “успели” превърна истински успелите в ненужни, жалки примери на безсмисленото усилие.

И ако преди години “очилатите” бяха презирани от малцинството тихо, днес “очилатият” е ненужен пример за обществото ни.

Днешна България е пълна с публични примери на хора, които не успели в живота си да страдат, получавайки наготово роли, постове, история.

Резултатите на това простичко правило ни правят учудени, недоумяващи как другите успяват и как все ние “нямаме късмет”.

Днешното разбиране на живота като лотария, а успехите като късмет са само видимите причини да сме на днешното дередже да живеем на племена, гета и микро светове. Тихо мразейки успелите, защото техният пример ние схващаме като обвиняващ ни и каращ ни да си задаваме въпроси “защо те са успели, а ние – не”. Спасявайки се от отговорите, ние просто самоутвърждаваме в мислите си ролята на спасяващи се. Скриването от истината не ни помага, само отмества във времето на въпроса, който България ще си зададе – защо другите народи успяват, а ние – не.

Пътят до този въпрос е нашия колективен път да разберем как “наш” Григор успя. Отмествайки клишето, което му пришиха “Маша”, вмъквайки про-руски сантимент в успехите на един българин!

Всъщност Григор не е сам, там е Ивет Лалова, забравените Малееви, девойката от Пловдив – Цветана Пиронкова.

Те могат, а ние – не. Самонаказалите се винаги не могат.

Водата победи “експертите”

доброволци 4 ofroudari-pomagat-vava-varna-3

 

Понякога се чудя защо трябва да отидеш някъде, за да “споделиш” “експертното” си мнение след като си минал над 500 километра в нощта, а си го знаеш още на място, защото си експерт.

Но пък си казвам – колко добър актьор трябва да си, за да играеш пред публиката на празна сцена, без декор. А ако си още по-добър – да си актьор – мим и всички да те разберат, да плачат от изживяното в залата, в която на сцената има едно лице, едно тяло и талант, който те кара да заживяваш с изреченото през жестовете и мълчанието.

Връщайки се тук, на местната сцена, актьорите трябва да занесат със себе си три кервана с декори, за да кажат “съкровеното” и “експертното”, което са знаели, още при качването на летящата кола.в София.

Водата и природата победи (признато) експертите. Но никой не е победил природата, нали?

“Държавата не може да спре водата ” каза Йовчев, признавайки, че дори и цяла държава не може. Ние мълчим, осъзнавай величието на ума и силата на логиката, която нямаше как да прозрем без експертността му, която признаваме – пак ни победи!

И пак се питам – дали Йовчев не е знаел тази думи за силата на водата още в София и защо летя в нощта, подкрепян от мъдрия премиер? И защо му се говореше само пред възбуждащите камери микрофони? И защо “така наречените” доброволци са споменати като имащи проблеми с организацията, а държавата, на която работата й е тази е невинна жертва на стихиите?

Но имаме и добра новина – Министърът одобри усещането ни, че има “размяна на реплики” между властите. Явно – чрез размяна на други усещания и впечатления е договорена смяната на “вектора на размените”.

“Правилно е усещането, че липсваше координация между местната и централната власт в началото, но в този момент няма да помогнем на никого като продължим размяната на реплики, анализира още Йовчев.” (дневник)

Попаднали в такава здрава логика – ний можем да поискаме Богът Тангра да ни закриля и да поеме защитата над страната ни. Мнозинството да гласува и да приемем – през пост (гарантиран), молитва и вяра да се молим да няма стихии. Парламентът да стане храм на Тангра. Явно в правителството признаха – ние сме до тук! В XXI век това било оригинално и приносно решение към държавността – да се върнем при езическото, която несправедливо сме забравили.

Тангра май по-може да ни опази от текущите ни опазващи от природата. На нас ни остава да се пазим от опазващите ни.

 

Нещо става, и то е само добро

 

добровлец 5 ofroudari-pomagat-vava-varna-2

 

Четейки новините и виждащ искреното човешко съпричастие към трагедията, случила се в България преди ден, отново трябва да си признаем с радост и надежда: България не е същата, каквато бе преди една година, или преди две или три.

Сред трагедията, сред сълзите, сред безсилието, сред слабостта, суетенето и суетата на великите дарители, анонимните мравки победиха с надеждата си! И с делата си!

Без да бъдем прекалени оптимисти или свръх възбудени в очакванията си, за един миг (от гледна точка на историята) – България се събуди. Без разлика, че администрацията е импотентна, а партиите – обсъждат вините и политическите щети, които им донесе поредното изпитание за България, гражданите, мравките на демокрацията, отново показаха, че са живи. И че пред високопарните фрази избраха България и помощта, пред думите и суетата!

Оптимист съм, вярвам в Българите! Времето на овчедушното примирение си тръгва и заразява душите на всички честни патриоти, не викащи, не крещящи, не мразещи, а надяващи се и действащи.

доброволци 2 asparuhovoдоброволци 3 dobrovolci

Тази мои думи не са кух оптимизъм, тези думи само отразяват – след всички изпитания, след политическия и природен сървайвър, които съдбата и наивността ни ни устройват – ние не сме същите!

България ще я има като една по-добра държава за живот и градене. Мракът в душите се надига като мъгла, която всички ние не искаме да я има, защото в мъглата сме слаби и сами.

България не е същата! Отново го видяхме с очите си и го преживяхме през сърцата и делата си.

А администрацията, партиите, властта – нека спорят – светът на гражданите ги подминава! Сърцата забравят за сметките!

И се убеждаваме, че това е само началото. Доброто начало!

Повече от всякога, въпреки ужасяващата действителност, трябва да си кажем, даже извикаме в душите: Анонимността на добротата победи суетата в името на живота.

Надежда има, защото я намерихме в душите си! Въпреки злото и неговата организираност и “дълбоки традиции” навсякъде и във всичко!

Доброто идва! Вече крачим по верният път.

ФБ постове – 20.06.2014 (наводнението)

варна 20 photo_verybig_1284304

България е ужасяващо управлявана държава! Да бе колониална – пак по-добри щяха да са колониалистите! Може би по-вярното е – България не е управлявана – България е убивана от своите “избраници”.
В такива ужасяващи моменти се сещаме за това колко струва и какъв е смисълът на живота.
И какво е всъщност ужасяващото в покупката и продажба на гласове! За 50 – 100 лева купуваш смъртта си, не разбирайки какво е всъщност да си роб на безсилието и да няма човек, който да ти обясни просто и ясно – ти продаваш живота си за една или две банкноти!
Какво ли трябва да се случи на България да се събуди от своя ужасяващ сън! Хитрите и сложни думи на политиците не струват пукната пара!
Така повече не може!


Днешна България е докарана до това дередже след “упоритите” усилия на управлявалите я да бъде една свръх крехка държава. Много малко трябва да дойде от природата и крехкия, едва съществуващ баланс се счупва, повличайки беззащитните човешки тела към смъртта.
Господ ни е дал земя, която е рай, но Господ не може да ни попречи да се самоубием.
Ужасяващата ни “практика” ни казва, че от утре ще научаваме списъка на невинните. Виновни няма да има.


Какви ли уроци още трябва да получим, за да се събудим? Утре в ролята на загиналите може да бъде всеки от нас!
“Това не ме засяга и това не ме интересува” ще ни застигне на улицата, в дома ни, навсякъде.
Безразличието ни дебне и ще ни убива все повече! С лъжата животът е прекрасен, но ни застига наказанието. Дори само през страховете си за нас и близките ние плащаме много повече от идиотския ни свят на мразещи се един друг Андрешковци. Неплащащи данъци, обръщащи главата при чуждото нещастие, живеещи сякаш животите си на заем.
Така няма да стане! Днес Господ пак ни го казва!
България трябва да я управляват хора със сърца, а не хитреци със сложно слово и пет плана в мислите си. И нито един – към “тъпия електорат”.
Алчността ни убива и ще продължи ако не я спрем с морал и честност и откритост..


Ако все още се питате кой управлява България – от вчера имаме отговор.
Никой. И Господ вдигна ръце от нас! “Оправяйте се сами, не мога да ви опазя от глупостта ви”.
Сетете, сами го поискахме и го получихме, плащайки със животите на невинните.


Парализа, спазъм. Властта единствено успява да управлява безсилието си. Мълчат и търсят помощ от ЕС. Защо не помолят Русия и шлемаджиите да им помогнат?
Жалки смешници. Циници, мразещи България.


Все повече си мисля, че на България не й трябват политици, а спасители в жълти сигнали дрехи.


Нещо да ви мирише на виденовото време? Само дето го няма готовия спасител.


Езикови бележки
За сетен път става ясно, че комунист и банка не могат да живеят дълго заедно. Много бързо след превземането на трезора, следва разводът, плащан от наивниците, помислили си, че банките са пирамиди.
Което е също вярно за оксиморона – Кумунист-капиталист!
Въпросът е пак само един Защо се случва това?
Защото обичаме повече Русия отколкото България, защото мразим Запада (тайно), защото не го разбираме.


КТБ искала да внесе пари в помощ на Варна, но имала технически трудности.


Господ ни казва само едно: Събудете се! Не се самоубивайте, но избора си е ваш.
Както винаги – сигнали има – въпросът е кой ще ги чуе е как ще ги разчете?
Дано Българите се сетим, че ще следват само такива сигнали, но все по-силни.
Животът ни в будна кома трябва да спре!

И после се чудим защо е тази България.


На Орешарски не му е докладвано, че има наводнение.
Посещението му по източните части на България е чисто информативно и по повод на скандала на Йовчев с кметове по някои части на България, които се карали с изпълнителната власт кой повече заслужава да я невинен по повод на непотвърдените и недокладвани “събития”.


Единствените думи, които няма да кажат българските политици (а трябва!) са: Извинявайте! Сгрешихме! Простете!
Но това е друга задача, за друго време е това! Днес се надприказват и се карат – кой е по-невинен.
Както бе ясно още днес, в 2 през нощта!


Нямам обяснение – защо Барозу не се обръща с посланието за наводненията към министър-председателя, а се обръща към президента?
Да не би това да значи, че за ЕК Орешарски е с предпоставена в Брюксел оставка?


Най-учудената национална банка на света ще се окаже БНБ.


Въпроси
Пеевски, като е знаел всичко около КТБ, бил е приятел със Станишев, тоест, близък е с Орешарски – защо не е казал на правителство, че стават такива “поразии” много по-рано, а днес БСП (Станишев) пише декларация за контрола над КТБ от БНБ като че да е писан текста от “Шантелизе” – с тон на учудени държавници от Лесото или Тринидат?
И ако Пеевски трябваше да бъде шеф на ДАНС и е буден гражданин, защо не е казал овреме на службите и Йовчев, който е вътрешен министър (не в оставка)?
Чобанов нещо ми се губи днес. Може би преподава и не разбрал за “новините” от тая нощ? Инак всичко си е било нормално, както знаем.
Не разбрах също – кой е по-добър (по-лош) – Пеевски или Василев?
Както ми е трудно да схвана кой е по-добър – Станишев или Първанов?
И най-накрая – защо днес БНБ е толкова учудена от всичко, а вчера говореше друго?
“Банка се и муха се убива с вестник”, но май е дошло времето да редактираме максимата – важен е чий е вестникът и кой държи вестникът в ръката си.

“Те” сме ние

 

 

наводнение 10348896_10152643400165839_6756842325357320948_o

 

Не зная дали и вие сте забелязали, българските “държавници”, при среща с реалността, се държат като кореспонденти от чужди издания и медии, дошли за малко. Проявяващи максималното си желание да разберат ставащото, но са видимо безсилни. Съчувстващи от сърце, дълбоко, с привични думи, като на погребение на далечен роднина, който виждат за първи и последен път в живота си.

На държавника у нас се докладва, той и на очите си не вярва. Защото е гнуслив към реалността, която той презира и е убеден, че му нарушава “държавническото” мислене на спокоен, балансиран, равноотдалечен от съдбите на всички, които вижда и които въобще не го интересуват. И защото ако си просто човек със сърце ти вярваш на очите си и усетеното, но нашите са държавници – оживяли богове. Те могат да получават доклади от други оживяли богове-подчинени им, които да “верифицират” видяното и входираното в мислите им на гости в родината ни.

Българските държавници са гости в държавата си. Хората за тях са народо-население, популация, електорат, временно явление към изборния успех.

Винаги съм бил учуден, но това е традиция – Българските държавници са невинни, но псуващи другите. Които те наричат обобщаващо “Те”.

Кои са тези “те” ние не знаем, но докато държавата се управлява от приземили са астронавти, облечени като манекени на модно списание и знания по управление като модел от списание – все ще сме така.

Ще идват нови спасители, пожелани от наивните и “откърмени” примирени, а “те” ще управляват.

И ще разказват оптимистични пародии на светло бъдеще когато е слънчево и предизборно, пред възхитените журналисти! И ще се молят на всички богове да няма наводнения, пожари, земетресения, защото там лъжи няма.

Ако сте забелязали – избори по студено време няма. По понятни причини. Статистиката на метеорологията дава някакви гаранции, че светлите обещания ще бъдат казани в спокойно време.

катастрофа 618x385

Но както е тръгнало тази идилия свършва. Господ, и най-вече нашето колективно безхаберие започва да идва като неплатена сметка. С лихвите на вечната “вяра”, че “те” са виновни. “Те” са виновни, но ние сме дваж по-виновни, защото “те” сме ние!

И докато колективно се държим като гости и кореспонденти на медии в родината си – България все повече ще е “източник” на катастрофични новини. Пътят от ада, който направихме от рая, който получихме е най-трудният!

Рай няма – има труд, постоянство и смирение пред можещия и знаещия.

Има планини от скучна, делнична работа в нас самите и в света около нас, който е огледалото на душите ни. Мрачни, тъжни, невярващи си, примирили се с ролята на поданици на “победителите”.

Ако успеем да разберем, че упреците към държавниците са всъщност неказаните честно упреци към нас самите – вероятно тогава много бързо България ще се преобрази и ще се върне при себе си. Земя-рай, а не днешната пустиня, която заслужихме с упорито безделие, вярващи на “спасителя” (който и да е той) и чакащи Дедо Иван или Чичо Сам.

Сами трябва да се оправим, признавайки си – сгрешихме, виновни сме пред себе си, родителите и децата си.

Инак няма да стане – скучен труд и знание от знаещите. По-проста рецепта успелият свят не е измислил, а успява. Държавата – това сме всички ние!

Те сме ние! Трябва да си вземем държавата от себе си самите, защото сме я подарили преди всичко в мислите си на другите, митичните “те”, с които се оправдава от премиер – до портиер днес.

Те сме ние!