Гнездото на преуспелите

 

gnezdo index

 

 

Триумвиратът Василев-Пеевски-Бареков е гнездо, в което се раждат само преуспели по правилата на “балканския капитализъм с мирис на газ и без сметка”.

Представете си (не е трудно) – Пеевски е млад, “юпи” по западному, бе избран за Евро депутат, на тактично отказа, изчиствайки с химическото чистене на ДПС биографията си. Чист и неопетнен, продължава напред. Горд, ще се отстоява.

Бареков, минал през същата школа за успех и просперитет, забогатя от заплати от фалиралата вече телевизия. Фалирала, но при липсата на закон – телевизия с проблемно функциониране. Вече е милионер, евродепутат, признат авторитет сред всички политици и своите многобройни избиратели, които от капитализъм не разбират, а от дарения, помощи и много комунизъм. Бареков е консерватор, със заместник в партията – отявлен комунист – Ангел (Че) Славчев и македонстващ комунист, младият Джамбазки. Заслон му прави Каракачанов, приятел на Първанов, войвода, агент!

Бареков е чист, милионер от заплати, продължава напред, ще се отстоява е Европа и у нас.

Третият в триумвирата, Василев, успял банкер, създател и работодател на милионера от заплати Бареков, стои във Виена е не иска да се прибира в България.

Създаденият продукт, телевизията Х секва да работи в момента, в който изкуственото дишане и кръвопреливането спира. Телевизията е модерна – изглежда като истинска, “западна”, зрителите примират от качествата й, Всичко й е истинско, само дето успехът й е спонсориран. Будни артисти и спортисти, хора с “принципи” и с “име” в обществото я подкрепят, готови са дадат живота си, и заради парите й, но тактично не го казват.

Какво излиза, кредитиращият, най-богатият от троицата, не иска да се върне на земята, на която тримата са били успяващи.

Версия едно – Василев осъзнава истински (заради информираността си) мащаба на абсурда.

Версия две – Василев чака потвърдено кредитиране за банката си и ще се върне продължавайки напред.

Версия три – Бареков и Пеевски са по-умни от Василев, прецакали са го. Василев е победен от по-младите и по-умни свои доскорошни съюзници.

Версия четири – кадрилът с успеха тип “балканско юпи” ще свърши скоро и само Василев го осъзнава.

Остава само един въпрос – дали това е началото на краят на “капитализЪма, по тертипа Made in USSR” или това е само временна трудност по пътя на неговото продължаване, траещо “само” 25 години.

И под-въпросът, малопважният – кой ги снесе тези “юпита”? Държавата, властта до сега или птица, която не познаваме?

Както се казва на кръстопът сме, натруфено изречено – цивилизационен. 25 година се питаме, продължаваме.

Селкооп

 

selkoop DSCF1363

 

 

Победилият социализъм или комунизъм – никой не разбра и партийните секретари даже – имаше едно достижение на “цивилизацията” си. Селкоопът или Смесеният магазин. За мнозинството от нас, днешните българи, първата среща на хората, които са ни отгледали (вероятно възпитали) селкоопът бе върхът на цивилизацията. Първата среща е единствена и винаги незабравима. Ценностно полагаща, оставяща основите на модерността и пътя към промяната. Величествен миг на преход към “новото време”. Промяната имаше лице – и то бе селкоопът.

Днешна България така и не успя да напусне тази “модерност”. Нахлуването на “модела на селкоопа” – микстура на кръчма, народно събрание, магазин, продаващ всичко и връзка с цивилизацията стои в мислите и представите ни от последните 70 години. Там, между гащите, хляба, трите вестника и тенджерите и мушамите, пийвайки Българите пораснаха, “узряха” цивилизационно и бяха “поканени” по панелените си градски животи, за да се погражданят.

Колкото после в годините да се случваше нещо, в мислите ни бе селкооп. От всичко по малко, колкото-толкова и животът продължаваше. Един “модел” на нашата пряка “швейцарска демокрация”. Принос към световна съкровищница на достиженията на духа и неговото обезсмесляне .

За съжаление в селкопа нямаше сметка много в работата му и той фалира, победен от фалита на главния селкооп – Съветска Русия, където газът и нефтът замениха с успех (засега) промяната към западния тип цивилизация.

Пак за съжаление, но пак вярно – светът, в който живеем е светът на нашите мисли. Възпитани като селкооп потребители, ние “решихме” да построим и селкооп капитализъм. И успяваме. Успехът е ужасяващ, но ние строим по тертипа на нашите мисли. Режем ленти, ядем погачи и сол, големците каканижат пред микрофони. Внуците на първите селкооп потребители играят хоро под записани народни звуци. Светката телевизионни камери – “за модерност и имидж”. И пак е като в селкоопа на дедите ни – големците откриват цивилзационния скок – смесения магазин, тръгват си, и и остават предстоящите в урбанизацията си граждани да си пийнат за свое здраве и за своя сметка – по едно, две, че и три – “от моята”.

Дошли в големия град, селкооп мислещите си донесоха и мислите, а с тях и света си. Едни се издигнаха и избягаха от панелите, другите продължиха да ги пазят и да ги санират, ако са цивилизационно еволюирали.

Надниквайки в мислите на издигналите се внуци на някогашните секооп граждани, ние заварваме пак селкооп страна. Малко, или много повече покрадваме, но мислено и представите са си пак “selcoop model”. Нищо цивлизационно и нагоре не се случило. В секоопа ни езиците (чуждите), ни напъването на мислите е на мода. Даскалът и попа никога не са били разбирани. Фелшерът е оня дето с една ракия те лекува, колкото толкова.

И тъй като като пукна демокрацията, почти като черешово топче изненадващо, подарената съветска перестройка изненада всички, най-неизненаданите главните шефове на селкоопа “овладяха” положението и си създадоха партийна “система” – от други, малко по-долни (в чиновете) и послушни селкоопци.

През цялото време милиционеро бе наш човек, пийваше и караше джипката. и днес такъв.

Демокрацията, както знаем, не става без вестници и радио, а сега и без телевизии. Селкорите (селските кореспонденти, за незнаешите) “овладяха” положението и се справиха “великолепно”. Селската правда не спира да наднича от новините и да ни радва. Кеф ти богатите също плачат, кеф ти двама банкер преспал със селкорка, удавена в силикон.

След 25 години “усилия”, днес с гордост можем да кажем. България построи селкооп демокрация. В която важен е партийния секретар (партията му няма значение, все е демократична). Партиите са партии на урбанизирани граждани с дълбоки корени в селкорското мислене. Това сметка, стратегии, планове и мислене у селкоопа няма. Там има универсалното “ония, у градо”. Сега е друго: “ония, у Брюксел”.

За капак – за тържественият четвърт вековен юбилей на селкоопския ни “капитализъм”, проимахме и партия на селкорите, които дне модерно наричаме журналисти. Трубадури на свободното селкорско слово.

Де що имаше учено си плю на петите и си отиде да го мъчат по света.

Селкоопът победи модерността! Та даже и нещо още по-страшно стори – Селкоопът Победи България! Селкоопът е непобедим.

Ха наздраве – дай ми една от моята. Няма моля!

Денят на киселите катарзиси

 

уеб 30 618x400

 

Десетки, стотици са киселите демократи-журналисти. Едни от съдружниците на днешното ни АД на злото, в което полу-грамотността бе откърмена и поливана и хранена от именно такава “журналистика”.

Ива Николова е демократичен журналист. Работила във всичките си превъплъщения, които “съдбата й даде”. Работи за Георги Гергов, станал панаирджия и милионер заради лявата си отдаденост, започвайки от зоотехник и умело фалирал приватизираното.

Сeга демократката хвърля оставка, драматично забравяйки кой е Бареков, чийто стол е наследила “от съдбата”.

В някакъв никакъв момент бе кандидат на СДС за кмет на Габрово!

През цялото си битие бе демократ от онази зона на “сивата демокрация”, където всичко бе сладко-горчиво, но генерално – винаги кисело.

Днес е дошъл денят на катарзиса – сладко-горчивият, май киселият и май завинаги напуска “демократичната журналистика”. Май, ама е юни, никой нищо не знае още колко катарзиси има в джоба си, като оставките.

Николова не е сама. Десетки, стотици са киселите демократи-журналисти. Едни от съдружниците на днешното ни АД на злото, в което полу-грамотността бе откърмена и поливана и хранена от именно такава “журналистика”.

Демокрация, хранена от олигарси и пазена от истината. Цената е около нас – под формата на комунистическия капитализъм, който построиха чорбаджиите със сърца от ляво (като всички нас) и дикенсови нрави за правилата.

“Киселата журналистика” претендираше да ни учи как да бъдем демократи. Днес, след 25 лета, е дошъл денят на прозренията и обидеността, но не от себе си, а от другите, неразбралите я.

текстът бе публикуван на webcafe.bg

http://www.webcafe.bg/id_1659480551_Denyat_na_kiselite_katarzisi

Оглушителната тишина

 

 

 

Ако някой можеше да мери тишината, и вакнахалията и шума й в душите на мнозинството българи – той би си счупил уредите. Разнопосочните, отричащите се, налудните и нормалните мисли реват като изпусната река или язовир. Грохотът е оглушителен и е “видим” в една привидна тишина.

 

И ако досега дори информираните, трудно “овладяваха” пороя от събития, то в последните дни – комбинацията от инсталираната “банкова” криза и отчаяното желание да се удържи властта, сега, в последните дни дори и “произвеждащите” са все по-задъхани.

 

Ловенето на риба в мътните води на новините – получи ново продължение. Следват леки повишения на цените на парното, топлата вода и тока. На фона на спасените от политиците банки, това ще се преглътне като традиционната лятна малка чаша с отрова. Все пак парите са спасени. Принципът бий го десет пъти на ден, а после му дай ваканция със (само) 5 удара на голо работи!

 

Следва нова седмица, в която Кашпировски (имаше и такъв (е)ВАНГЕ(лизатор)) само може да се учи как се управлява безпроблено безсилието. Новата перестройка не спира,.А времето си тече. Оставка няма, защото е рано. Има работа за вършене и пари за усвояване.

 

Безкрайната предизборна кампания, започнала на 14.06.2013 продължава. Целта спокойният и разумен избор на Българите да не се състои не е отменена от никой. Животът под постоянните сирени на политиците стана стандарт. Сред мненията за страшното или прекрасното бъдеще (както дойде) на гледачки, сеизмолози, финансисти и Ванга.

 

Едва ли в Европа има такъв народ, който да оживее след подобно изпитание. но ние можем и продължаваме да “ковем историята на лудостта си”, късайки мъчително от себе си спомените, които цялото минало и лицата му ни тикат като бъдеще.

 

Най-трудната промяна е раздялата с миналото в нас, самите. Освен, че пътуваме към решенията си, времето на земята ни тече. “Те” ги броят в мандати и парламентарни сесии, ние в години на фискални грешници данъкоплатци. Родина. Сред оглушителната тишина на мислите в нас.

 

Какво не чухме по телевизорите

 

 

 

Ако в България имаше лидерство (казвам ако) – още вчера вечерта всички ръководители на партии щяха да са на една обща пресконференция, един до един, и да заявят:

Ние с авторитета си (нали са лидери!) заставаме заедно пред вас и ви гарантираме – няма да позволим никой да наруши финансовия мир и стабилността на България! Ще употребим всички свои сили, ресурси и контакти по света да активизираме подкрепа за Българската банкова и финансова система! Наша обща и единствена (вероятно искрена) цел е просперитета на България и народа й!

Да го чухме? Да го видяхме?

Говоренето на парче и разнопосочно, напомня повече на индивидуални политически акции, търсещи временни ползи за лидери и партии, но не и на грижа за България и народа й!

Ставащото днес с банките е обявяване на война на България! Който не го е разбрал, да прочете историческите книги. Войните ги обявяват на народа на страните, а не на партиите и лидерите.

Страданията от една война са безпартийни и дълги!

Разликата между политик и държавник е проста – единият мисли за партията за момента и утрето, другия за страната и десетилетия напред!

В моменти като днешния няма партии и електорати. Има само едно – страната, в която живеем – в нашия случай – България!

Случващото сега у нас е поредното потвърждение докъде е стигнала в размера си пропастта между думите, мислите и реалността у всички, крачещи по тази земя! Доказателство за разпада на чувството за общност между всички нас!

Всичко друго са думи и мантри!

 

(С)трес тест

 

 

 

Помните ли кога се случваха най-големите “премеждия” в историята на Украйна преди да стане “демократичния” аншлус на Крим? Вероятно си спомняте петъчните артилерийски подготовки и драмите, кото се случваха в събота и неделя когато омаломощената страна Украйна едвам се връщаше към себе си. А Русия си бе поръчала Крим на “зелените човечета” и те й го “доставиха”.

Днес у нас по тази “технология” поръчаха банка и почти я доставиха на поръчителите, спасявайки със “страничните” ефекти една “гнила ябълка”.

Днешната “банкова криза” е едно истинско, братско творение и добре познатия ни “приятелски огън”. Този стрес тест на държавата, на политиците, на банковата система не произведен и незабелязан от държавата, която и без да го имаше се клати, пяна от газови колики в главата и в мислите си.

 

Цялата първосигнална реакция на всички (с минимални изключения) казва само едно – в царство, в което всички са бивши или настоящи управници много малко трябва да се обърне средата. Да се превърнат възпитаните жертви в бранещи малко останало им. И да потърсят спасение – при отбраняващи ги жертви, наречени политици.

 

Заради което красивите думи за стрес теста на банковата система се оказаха братски “трес тест” на държавата, която живее в режим на оцеляване. От премиера – до последния опозиционер.

 

Малките изключения от масовата паника само казват едно – докато ни управляват партийни експерти, а не знаещи – все ще е така. И докато партиите са майки-закрилници на жертви – ще избираме жертви, спасяващи ни от нас, самите, себе си.

 

Докато разговора за България и Русия и Запада заема мислите ни, а не просто и само за България – ще все така. Държавата България ще тръгне да се променя, когато ние си изберем и избираме трайно и дълго не управници, а държавници. Не партийци, а мислещи, знаещи и обичащи България. Обичта към България не се пише по партийни програми, нито се демонстрира с тъпани.

 

Трес тестът е в главите ни, а там е пълно с нерешителност, обърканост, и застрашаващ ни (вече) физически заплашваща ни неопределеност кои сме ние. Обичащи Русия, България, Европа едновременно. Или хора с ясно разбрани и прости, но казани публично, ясно интереси. Дано го разбираме.

Референдум по никое време

 

 

 

Няма и никога не е имало щастие за онзи, който реши да се постопли, запалвайки съседната плевня. Така както войната в Украйна, наказа Русия, така и днешните подпалвачи на България ще получат своето възмездие!

Нали си давате сметка, векът е Номер XXI, коментираната свързаност на света е валидна и за крехка България. Ефектите от ставащото сега в България ще повторят в много по-кратки срокове и с много по-страшни ефекти онова, което го чака Путин.

Илюзията, че България ще бъде унищожена ще остане в плановете на новите Херострати.

Опитът да повтаряш ненаучените уроци на историята ще се превърнат в поредния (вероятно, последния) крах на комунистите и техните стотици клонинги да обърнат история чрез подпалване на една страна.

Неосъзната реалност, че България е член на ЕС и НАТО ще струва на неразбралите много повече от колкото те подозират днес.

Украйна е един урок, който никой разумен не може да забрави. Илюзията, че сме ъгъл. малко село от Европа ще бъде много скоро разбрана. Мащабите на Българската икономика са достатъчно малки, за да има ефекти, които да бъдат дълготрайни. Войните между клановете на миналото ще засегне и неподозиращите днес.

Украйна не е България, България не е Украйна. Грешка! Светът е станал все по-обвързан и става се по-прозрачен. Украйна е последният, явно ненаучен, урок на тези, които не са спряли да мислят, че Аврора е не богиня на победата, а име на крайцер. Возейки се на крайслерите на “врага”.

В Европа и ЕС – това, което днес се случва в България може да бъде тълкувано само като опит за напускане на ЕС. Това никой няма да ни го позволи! А още по-малко – ние на себе си!

Остават само едни въпроси – като всички са толкова големи патриоти и политици с опит и мъдрост да водят този народ – защо мълчат? Пречки да го кажеш днес няма, векът е XXI-ви! Мълчанието във важните мигове е най-голямото качество на един политик. В други мигове – мигновената реакция е най-важната. Кой е мигът решава само едно – умен и искрен ли политикът! Там е разликата!

Въпросът е още по-прост – ако днешните политици са “построили” точно тазо България – дали те й вярват или не? Дали думите за построеното и постигнатото са били и са искрени. Това е местният въпрос. Другият, не-местният въпрос е – като толкова всички са Европейци и атлантици – вярват ли на тази Европа, в която се кълнят? И знаят ли на кой да се обадят, за да решат “местния” проблем.

Всъщност големият въпрос е един – ние вярваме ли, е живеем във Век Номер XXI и сме членове на Европейския Съюз? Ние – гражданите, и те – политиците?

Ако не – защо? Ако да – защо? Всъщност това са истинските избори за нашата убеденост и принадлежност към Европа и света на цивилизованите!

Гледано през очите на банкерите и ползвайки техните професионални думи: България е подложена на исторически стрес-тест за това дали е държава или е поселище на спасяващи се. Може би има и втори “превод” на ставащото сега – тестът е “трес тест” от колеги на колеги, с единствени плащащи – “драгите зрители”.

Днес миналото ни устрои референдум за бъдещето на България! Референдум по никое време, което е историческо, но не патетическо! Жевеем го! Делнично и стоически.

Ценностите (ни) замирисаха

 

 

България е уникална страна. Доказано, не спорим, това наше убеждение е една от основите на бъдещото голямо и градящото се днес наше национално съгласие около големите идеи и ценностите (заради Европейците, каквито всъщност сме). Страна с традиции, страна на победилата (ни) “демокрация”, която пукна преди 25 лета. Като черешово топче, като метафора в стих, като балон на партиен конгрес.

България е наистина странна ако искаш да се вгледаш в живота й и превръщаща във вечно влюбени в нея тези, дето са били за малко на гости по нашите земи. Обикновено нещата, фактите, обстоятелствата, които не си тръгват от бита, живота и изборите на местните жители на една страна са ценни, важни за хората. Неразвенчаните истории са митове, легенди и вярвания. Местните ги тачат, прекланят им се и им правят жертвопроношения.

Следвайки логиката на казаното и “лягайки на фактите” (не съм лягал на факти, но така говорят водещи публични гласове) – трябва да си признаем – дълго кътаните в мислите и желанията на хората факти са ценности. Оттук – добутал логиката до тази точка – мога с лекота да кажа: тук, по тези земи кебапчето и кюфтето са ценности. Непреходни, вечни, стойностни, не търпящи ревизия, напротив бранени.

И тъй като държава (?) сме членове на “клуба на богатите” (ЕС), и тъй като и ние трябва нещо да дадем ма Европа, ние по пътя към своя вечен принос към ценностите на “стария континент”. Континент, които цени ценностите и привлича.

Нашият дан в съкровищницата на ценностите на Европа е скромен, но пълен с вектори, дискурси и стародавни традиции, които ни родеят с голямата земя на старата цивилизация.

Нашият принос, както вероятно и не се учудвате, е кебапчето, приглася му кюфтето. А бирата се увърта без успех край тях.

От както е “пукнала” (каквото и да значи това) демокрацията в България – близо 25 години – нас ни преследва демокрацията на цвърчащите скари, суетящите се край тях политици и гладния за демокрация народ. Ако погледнете по-философски кебапчето – то освен ценност се оказа и лидер на духовността. Защото в политиката идеите за бъдещето са тези прости и важни неща, които ни събират и насочват мислите към онова вечно очакване за по-добър живот..

Погледнато много, ама много философски – кебапчето е философия, лидер, ориентир за нас. И при крачка назад в мислите – то е ценност!

През тези мисли искам да укрепя и у вас дълбокото си убеждение – “и ний сме дали нещо на света”. Страната ни има ценностни избори. Вървим напред и превръщаме кебапчето в ценност като въглеводородите (газта и петрола).

От което произтичат поредица от поводи за гордости. Ние ще сме първите в Европа открили скритата връзка между материалното и духовността. През ценността на кебапчето!

Да бъдем горди, братя и сестри Българи! Европа само може да диша пушека на ценностите ни! Били богати, били живеели заможно. Били.

Най-тъжното от разказаната история е, че разказът е верен и е диагнозата ни! “Цвърчаща демокрация”.

Дано греша.

Момчилградската Темида разби канал за ядене на неплатени “движими вещи” (кебапчета и айрян)

 

затвор  velikotyrnovskiqt-sydiq-slavcho-petkov-poluchi-pet-godini-zatvor_9437

 

Моля Ви да прочетете това решение на Момчилградският районен съд в публично съдебно заседание от 25.06.2014 год. с председател: Йордан Геров и предмет на спора, който показва и доказва поредица от добри факти за Българското правосъдие:

1. Правосъдие има, безспорно.
2. Правосъдието ни е бързо и ефективно.
3. Ефектът на превенцията от действията на правосъдието се постигат преди излежаването на присъдата
4. Правосъдието ни е чувствително към най-малките прояви на незаконосъобразно поведение!
5. Правосъдието ни е евтино.
6. Правосъдието ни е модерно – присъдата стига до нас през Интернет.
7. Правосъдието ни е СТРОГО, НО СПРАВЕДЛИВО.

Мащабът на правосъдието, за което говоря е 13 броя “движими вещи” (кебапчета) и 3 айряна марка “Родопски”.

Хвала на това правосъдие! Успехите на правосъдието започнаха от Момчилград!

Решението на уважавания Момчилградски Районен Съд:

ВПИСВА в съдебния протокол сключеното между РП – Момчилград и Адв. Гатев със съгласието на подсъдимия Д.О.Б. окончателно споразумение:

Д.О.Б., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, с българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование, безработен , с ЕГН ********** се признава за ВИНОВЕН за това,че: на 08.06.2014 год. в гр. Момчилград, отнел чужди движими вещи– 11 броя кебапчета на стойност 2.64 лв., 4 броя кебапчета изпечени на стойност 1.28 лв., 13 броя кюфтета изпечени на стойност 4.55 лв., 3 броя айрян ”Родопски” в кофички по 300 гр. на стойност 2.04 лв. и 1 брой шарена сол ”Елис” в шише 30 гр. на стойност 0.93 лв. или всичко на обща стойност 11.44. лв. / единадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ от владението на С.Б.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като деецът е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1, бук. б от НК.

ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:

1. Страните се съгласяват на подсъдимия Д.О.Б. , да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1, бук. б от НК , във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК.

На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС се определя първоначален “СТРОГ” режим на изтърпяване на наказанието, което да се изтърпи в закрит тип затворническо общежитие.

2. По делото са направени разноски в размер на 30.00 лева, които ще бъдат заплатени от подсъдимия.

“Защо?” не спасява, а ни променя

 

Why

 

Както е тръгнало – далече ще стигнем. Преди 25 години говорихме “45 години стигат” Не стигнаха. Днес сме променили лозунга “70 години стигат”. Ама и те не стигат, дори минаха.

Има едно историческо твърдение, което за сега никой не иска да ревизира. България била на поне 1300 години. Вярно, станало е на пресекулки. Имало е исторически междучасия, но криво-ляво имаме съгласие. 1300 годишни сме имаме история-слънце, без шикалкавене можем да кажем – могат да ни завиждат всички народи с по-кратки истории. Но сякаш тук е видим проблема 1300 годишна (Божем) България завижда на народи със шепа години история. Карма ли е, комунизъм ли е, злото ли е по-организирано от доброто. Никой не смее да го каже. Но фактите са общо приети, имаме общо-народно съгласие – 1300 годишните завиждат на първолаците в историята. Искрено и дълбоко, страдайки.

И не просто завиждат, дълбоко нещастни са. Всеки ден ги “хранят”, от сутрин до вечер със сирогати, мъки, страдания, цунамита от нещастия заливат рецепторите ни.

Де що е умно или окато е поругано. И се задават наивни въпроси, които обитават душите на зрителите, готовите страдалци. Всички въпроси искат визуализация на виновните. “Кой?’ се превърна в мантра, мехлем за очите и ушите, който лекува нищото и краде времето на наивните.

И както е тръгнало – след 45, 70 следва число, което май не сме дори сънували. И тъй като мина една година с “кой?” мантрата, следва новата новата крачка в еволюцията ни. Появяват се първите симптоми на зачатъците на ментални промъквания на невчесани мисли. Които днес се визуализират с гражданска енергия по спасяването на едни жертви на системата-мащеха (за мнозинството) от други жертви на същата мащеха.

Колкото и да се правят невидими, но ефективни (към момента) опити за опитомяване на тази чиста енергия, след покрусата и битките на спасяващите, наречени “доброволци”, става все по-видно и за невъоръженото със социология и медии око – идва нова група хора, което ще зададат единствения въпрос, който ражда промяна “защо?’. И не се отчайват, а действат, спасяват и заразяват с доброто на съчувствието и съпричастието.

Не даряват пари, не пишат Фейсбук статуси, не туйтват – действат и се осмислят, давайки от най-ценното което имат – част от живота си. Не обичат дават интервюта, а да са кални и помагащи. Не са политици, не са функционери – просто “прости” хора.

И тогава разговорът за кармата, обречеността, и отдадената на ролята си жертва ще промени картината. Тогава от днешната страната в режим карма-карашик ще започне да се ражда новото. Прозрялите, че тази тази конструкция на системата-мащеха е куца и унищожаваща, превръщаща в куци и нещастни дори родените без проблеми, ще са растяща група от осъзналите – спасението е лично, но през съчувствие, а не през лукавост.

Тогава ще разберем ,че сме се преродили в мислещи хора, а не като днешния ни въпрос, който никога няма да получи отговор. А дотогава – пътуваме от въпроса “кой?” към въпроса “защо?”.

Учейки забравеното – да мислим и най-вече, дори най-важното – да съчувстваме на другия, този до нас, наричан “ближния”. Ближният идва от близост и доверие и е дума пълна с обич.