Бизнес страсти или латино-боза

 

Бурята в чаша ориенталска боза отмина. Мандало-носителят уталожи страстите. Мандато-носителят се вслуша в разумния му глас. Страсти не е имало. Имало е просто сцена за камерите, микрофоните и наивниците. Снимачни екипи, снимащи “развилняли се любовници”. Латино-боза.

Кандидатурата на “новия политик” за ролята на крепител бе оповестена. Беловласият досегашен свали цената. Вече имаме “алтернатива” на бого-избран крепител на статуквото.

Това бе единствената задача на бозаджийското театро. Нека залозите продължават.

Ада и Рая се събраха за миг

орех папа Image_4107785_126

снимката е на Агенция “Ройтерс”, 28.05.2014

 

Сигурно съм много пристрастен, а вероятно и пристастен към ставащото в България. Сигурно съм ужасно небалансиран, вероятно не съм и положителен. Вероятно съм опозиционен и вманиачен. Този текст не става за централни новини, не става и за водеща статия, вероятно не става за не-водеща медия, вероятно не става за нищо. Но Нищото се увековечи със снимка с Папата. “Увековечи” се. Вероятно думите ми не са смирени – и в това не се съмнявам.

Но наистина съм скандализиран. Оттам вероятно и потичат потоците от мисли, родени от една снимка. Снимката на Орешарски с Папата Франциск. Най-обичаният на земята с най-мразеният.

Единият – вселена, смиреност, която никой негов предшественик не е показвал. Човек, който е сякаш родил се за да върне при смъртните вярата в онези неща, които всички ние бяхме забравили. Човек, който събира стотици хиляди, за да им даде вяра. А те, милионите, да отидат при него доброволно, потърсили го от цял свят, заради вярата.

Другият – най-обижданият, най-крилият от народа си “избраник”, човек с подарена съдба на назначена кукла. Персонаж, научил всички задни изходи на посетените сгради, но не искащ да напусне властта, защото просто не му дават.

Този текст не може да замени снимката, която е незабравима. Смиреното в сервилността си същество и човекът, който е от друг свят.

За кой ли път се убеждаваме в измамността на живота – злото и доброто живеят заедно, а понякога дори ги снимат. Те ходят по земята заедно, живеят, дишат еднакво. Но малката разлика в това на кое си се посветил – личи в снимките. Фотографията е изкуство, което – като животът е много измамно – натискането на едно копче заключва истината. Дори ретушът или фото-шопът не помагат.

Орешарски получи своя Еверест, но това е краят на славата. На рафтчето със снимките от “величието” – тази с папата ще е най-отпред. Наред с тези до Назърбаев, Янукович и Путин. И Перес, и Барозу.

Тази колекция бе изстрадана от всички, но от сервилния днес с папата Орешарски – още повече. Лицето казва всичко. И ръцете, пазещи футболистки слабините му.

Снимката е историческа и е дело на Агенция “Ройтерс”. Дяволът се срещна с Ангела. И се разделиха. Завинаги. Единият остана при себе си, посветил се на другите, пътуващ към Рая. Другият – изпарил се към призрачния ни свят. Рим оживя.

Злото си тръгна към поверената му земя, която днес напомня на Ада. За да продължи пъкленото дело. Орешарски си има снимка, а ние урок – дори и на снимка.

Фотографията е жестоко, безмилостно изкуство. Тя не лъже, тя просто запечатва мигове и увеличава драматично невидяното, защото окото ни вижда само един миг. Снимката е размисъл. А понякога и история.

Два свята.се снимаха в един миг. Е и?

Останалото е история, уроци, разминавания и срещи. И размисъл за можещите да размишляват.

Обяви в блога за деня – 27.5.14

 

Днес в блога се появиха много обяви, свързани с текущите нужди на времето. Ето някой от тях:

Продавам модни дрехи, употребени по веднъж на трибуната на Парламента. Голям избор. Модни цветове. Изгодно. Търсете Мая. За контакти: М.М. 0хх ххх ххх

Търся автора на моите парламентарни мемоари. Примерно заглавие “Руси страсти. Моите 365 дни и нощи непорочност. Записки на съгрешилата със сто закона”. На разположение съм на поинтересувалите се. Градинката при парламента, 3-та пейка, вляво. Мая

парламентарни обяви:

Еко: Рециклираме остатъчни съвести. Нов гарантиран мандат.
Купува: Изкупуваме съвести на килограм. Гарантирана анонимност на безличността.
Административни: Входиране на молби в съседни партии. Медиативни практики от ново поколение. Качествено Идеологическо прераждане.
Психологически: Осмисляме немислимото от името на пациента. Бонус: Одързостяваме слабохарактерни
Йога: Курсове по парламентарна йога. Упражения по бързо възраждане на повяхнала слава. Его-игри на дребно и едро.

Таковам мамата на стари партии по съвременни технологии. Сергей

Продуктово позициониран текст
Не смятате ли, че е пазарно разумна появата на един нов продукт?
Партиен памперс. При масовото състояние на дълбоки катарзиси, и при наличието на сериозна опасност от подсичане на много дупета, този продукт бе завладял сериозни пазарни ниши, които обстоятелствата “раждат”.
При едни умерени, кризисни цени – пазарният успех му е в кърпа вързан.
Споделяте ли оптимизма ми относно успеха на тази (полит) иновация?

 

Ново заглавие по книжарниците

 

 

На книжния пазар се е задал един нов бестселър “Записки на кебапчето”. (Работното заглавие бе “Аз, кебапчето”)

В занимателен стил авторът проследява перипетиите си по пътя на своя неувяхващ успех. Забележителни истории, поврати, вълнуващи разговори с политици. Битката с политическите киселини. За битката с кюфтето и спора с бирата. Срещи от третия вид в коремите на избирателите. За всичко това, което пише историята през стомашно-чревния тракт на политиката.

Интересни и непонятни епизоди на най-новата ни история, писани през магията на миризмата на автора и смърдежа на политиката. За неразривната връзка на миризмите и надеждите. За магията на слюно-отделянето и илюзиите.

Незабравими мигове, непознати на широката публика.

В добавка, авторът предлага “Съвети към всеки политик”

Бонусни схеми за политици-дистрибутори. Изгодни цени във всички не-европейски валути. За про-западни политици – цени в Долари и в Евро. Гъвкаво кредитиране на илюзии.

Търсете по новите студени витрини на най-добрите книжарници.

“Позитаник” се наклони

 

 

В изминалите само близо два дни от края на изборите за Европарламент в политическото блато настана невиждана суетня. Квакането се примеси с пищене и стенания, придружени от тракането на клюна на щъркела, който долетя с бебето, което родихме в неделя. А казват – падала раждаемостта и нямало бебета. Преносихме го колективно. Тежката бременност от дванадесет месеца свърши.

Близо година време мина от началото на последния мандатоносителски акт на партията на младия лидер Станишев и сякаш осъзнаването за неговата последност и последваща невъзможност расте. В партията със стогодишна история и двадесет и пет годишна биография (едновременно) настана оживление, което не се виждаше до днес.

Гвардия на Стоманените лица на партийци, социолози и присъдружни “приятели” решиха да се изяснят по начин, които напомня за една добре позната игра със замеряне с възглавници. Местната “версия” се оказва по-радикална и летенето на възглавниците ще остане само в телевизионните репортажи.

Липсата на желание и навици да си мият ръцете от малки се оказа най-лошият навик, който инак възрастните ръководители на БСП пожелаха да покажат пред онемялата (и чакала отдавна това) публика.

Фалшивите маски на загрижените за “съдбата на партията” придворни пожелаха да бъдат свалени бързо. Инстинктите, таени само до преди дни, разказват за една раздирана от много интереси група, която само флиртуваше със своето единство. Добре познатият ни факт на местният ни екзотичен детайл да имаме като една сменила само името си, но не и характера на обединена от страховете на избирателите си, комунистическа партия блесна, без да рециклира своята звезда от любимата си Бузлуджа.

От думите на интервютата на “големците” и първите действия на партията проличава все повече, че БСП не е просто случайно оперираща на политическия пазар като “Коалиция за България”. Всяко следващо действие, което ние виждаме издава една крита реалност – БСП е коалиция – но не за България, за оживяване на отделните партийни кланове. БСп може да бъде наречена “Коалицията на клановете”.

От привидно устроения за Реформаторския блок капан да има преференции при избора и “чуването на гласа на народа” се роди една война на феновете на 15-цата, един световно непознат писател и анонимник. Жертвите на тази садо-мазо сцена ще се окажат именно прикрито непоказваните придворни на Станишев. Зад видяното и опълченците на 15-цата Х ние трябва да забележим и про-руското хард лоби, което пожела да накаже вожда.

Карамболните ефекти удариха и дъщерята на царицата на новия морал доцент Пиргова, чиято планирана победа се изпари през фекалната миризма на теоретичните спорове за “морала”, ценностите и правилата в “корпоративният вот” и “грубото” купуване на гласове. Дъщерята Лаверн остава в Брюксел, но повод на фамилията си, а не заради партията на мама.

Жертва паднаха миньорите, въвлечени в спора от “неразумните” “манипулативни” видео-доказателства, “произведени” от Нова Телевизия.

Последен виновен за съдбата на канибализираната партия БСП се оказа довчерашния човек от последния ред – Първанов. Този много бивш президент се оказа партиен канибал и подкрепян от “неволно гласуващи”, с други думи – невменяеми. Тези думи момчето от Херсон изрече в пламенната си 100 минутна ария в своя защита, коментирайки поредната си загуба, която той не нарече традиционна, но пък го направи за радост на всички по политическия терен. На трибунката, до председателя Станишев, мълчаха солидарно един автобус хора.

Коалицията си тръгва. Светът, в който живее Станишев ще става един все по-самотен свят. Срамът от очевидното безсилие, подменен от заразителната арогантност на коалиционния Местан, никога няма да заменят реалността. Самотността на Станишев ще се засилва и много скоро корабът “Позитаник” ще се наклони.

Отново да повторим – БСП е Коалиция, но на клановете. Станишев е доживотен лидер. Присъдата си той издаде сам и не подлежи на обжалване. Не го жалете и вие. Той никога не ви е жалил.

Сериалът продължава!

Мислите на един минувач

 

 

Това, което със сигурност можем да си кажем днес е доста. Народът ни не е тъп, учудващо жив е. Ний сме тъпи, че си го помисляме. Има някаква вяра в числа, родила се по земите ни. Тук царува племенно-общинен строй, членуващ под формата на държава в Евросъюза.

И тъй като като кажем народ, винаги грешим – остава да уточним фактите.

1. Вярата в спасителя е жива. От цара до днес – все е възможно.
2. Продажбата и покупката на гласове не е разрешена от закона, но е позволена практика. Има политика за иновации, очевидно.
3. Наглостта може да бъде наречена (и) политика.
4. Политик може да бъде (и) всеки наглец.
5. Да обичаш България е професия – по-плодовита от крава от сой и родена да е доена.
6. Всеки загубил, но с пост, е “верифициран” “бог”.
7. Бареков е новият Сидоров, преди умълчаването, което е факт днес.
8. Да си “пеевски” е призвание, професия, съдба. Очаква се вкарването на професията в списъка на професиите в НОИ и НСИ. Местан е входирал молбата от името на Пеевски.
9 Да си Местан е все едно да си медия или месия (изберете си и двете). Да си Местан е и да си конферансие (на момчето) – това не е за избор.
10. Да си Радан е наказание. Да си Кунева е прекрасно и в повечето случай брюкселско.
11. Да си Борисов е игра.
12. Социологията е наука с грешка до 10 %, след което минаваме в религиозните вярвания. Агностицизмът и социологията тук са едно цяло – агнелогия.
13. Кебапчето посрещна политиката и ще я изпрати в света на неуловимото, призрачното, мистичното.
14. В България живеят много племена, едно от тях се моли на числото “15″, други племена – на други числа се прекланят.
15. Миньорът е единица за тъпота (според една политоложка с името Лаверн-Пиргова). Лаверн е името на зет й. А дъщеря й я сложи до стената с морала (ако го е имала).
16. Енергетиката, мините и миньорите са свързани със социолозите и политолозите. По света не е така, но тук е друго във всичко, вие си го знаете.
17. Майбахът бе победен от бирата и кебапчето.
18. Реинкарнацията е възможна политически у нас.
19. Станишев ще надживее партията, която му зачислиха.
20. Мая вярва на социологията, но и като избирателите (и тя) – повече вярва на врачките.
21. Първанов остава само бивш президент.
22. “Вервам” започва да се заменя по малко с “вярвам”. Но вие много не вярвайте, рано е.
23. Има разлика между “корпоративен вот” и “купуване на гласове”, да не забравяме. Корпоративното е добро, купуването е лошо.
24. (вашият извод)

Неподредеността на изводите следва объркаността на ставащото.

 

Мълчанието на едни катарзиси

 

От целия водопад от признания ми се губят катарзисите на социолозите. Някак се умълчаха всички. Нещо да не им стана? Свършиха им думите или числата – недоумявам.

Задават ли си въпроса всички политици защо им даваха едни парички – за да ги лъжат или да ги информират за реалностите?

Защото като гледам – ако трябва да пазим “честта на пагона” – ще излезе, че някакви мистични, стаени, свръх нелегални попитани са ги лъгали, и преди изборите, в нощта, някакви други (идиоти) са преоценили събитията и са се врекли в любов на омразните, “чужди” партии. И са гласували – много неправилно (според социолозите и лидерите).

И всички до един са подведени.

Или пък има два вида социология – за овцете, за миньорите, за тези дето обичат по два пъти числото “15″, и друга социология – за партийните гаулайтери?

Обърках се. (О-то е два пъти по-голямо, по понятни причини, миньор съм, както каза др. Пиргова, мамата на До-стена)

Или просто аз съм много непрофесионален ироничен, а това “професионално предизвикателство” се нуждае от “обстоен и задълбочен анализ”, осмисляне и верифициране?

Когато се събудим “погнусени”

 

 

След ден, два, три всички страсти ще се уталожат. “Кучето си лае керванът си върви”. Ние ще сме възмутени, лошите са уж наказани, “добрите” са полу-победили, но всъщност всичко ще е същото. Новото “зло” е отново “непознато”, почваме да го “изучаваме”, а то като магнит събира новата си каста на “богопомазани” тарикати. Ние – изучаваме, защото сме толерантни “демократи”, Започваме отначало – 25 години не стигат – както знаем.

Това би бил най-простият и следващ логиката ни на колективното ни безразличие “сценарии”. Днешна България се е самозаслужила, самонаградила се е с мизерия на духа, капки битов благодат и е спряла там, сред нищото на нарезбралата себе си една полу-страна.

След страстите и радостите и покрусите - ние ще осъзнаем само едно – България е държава за затваряне. Не за рестартиране. Рестартиране на нищото няма. Безкрайното възпроизводство на посредственост и необразованост ражда само мизерия и страдание. Мисленето ни на хора от гетото на Европа ни прави по-голямо гето.

Ако днес остатъчното лидерство не разбере, че войната с умните и интелигентните и образованите българи не спре – утре – България ще е държава с име, но вътре ще има племе – купуващо, продаващо си нищо срещу нищо. Ако цинизмът продължи да бъде основен принцип на разбиране на успеха и презрението към различния е форма на самодоказване и път към “обществена значимост” – ние ще загинем.

Ако в България не се появят нови лица на грамотни, отговорни и честни хора – пътят ни не трябва да буди съмнение – Столипиново, Факултета и всички гета ще погълнат България.

Ако ние сме искали да видим на живо какво значи чалгата в живота – на крачка сме от успеха! Певците на Пайнера са на крачка да станат политици. Ще дойде много скоро денят, в който певците ще говорят по предизборните митинги, а “политиците” ще пеят, изкукуригали.

На крачка сме до успеха! Да се сетим за “новия политик”. Той ни показва всичко. Русия има по-добър представител от всички заедно до сега. Доказа го и “математически”.

С тюхкане или или охкане няма да стане. Или разбираме истината за диагнозата си – или учим мургави езици. Вината ще е само наша.

Виновни за ставащото днес са хилядите компромиси, като направихме до днес. Компромисите от малки, но много направиха “нашата” България тази.

Всеки учуден и погнусен трябва да осъзнае – този свят ние си “построихме”, тази лудост е наше “производство”.

Само образование и просветителство ще промени България. Тази задача не е някой друг – тази задача е наша. На всеки от нас. Инак – гетото си е наше.

Ако не се събудим от своя сън и “малката правда” е най-важната – краят е предизвестен, а “опасенията” – все по-видими!

И да помислим – ако поканим някой наш “приятел” у дома, той ни краде, усмихвайки се, а ние пак го каним – кой виновният той или ние, канилите го сърдечно и лично?

 

Експериментът “преход” вони

 

 

Лъсна голямата тайна на социологията – независимо от различните табелки – всички социолози ползват една и съща мрежа от “гнезда” на интервюирани избиратели. Тоест – заради пестенето на пари и разходи се питат едни и същи хора, ползвайки едни и същи интервюиращи на “полето”.

Как да има различни или други резултати?

Ако питате един човек 5 пъти – какво ще чуете от него. Идиотията на Българската социология (и не само в нея) е, че липсата на пари и подценяването на професионалните критерии в правенето на проучванията доведе до реалното съществуване на 10 агенции с една мрежа. Повечето от социолозите са с един крак в сивата икономика (все повече вярно за много професии.).

Свалянето на цените и нелоялната конкуренция през постоянен дъмпинг доведе социологията до това дередже да продава труда си за цени, в които няма шанс да се поддържа истински професионален стандарт и резултатите лъсват.

“С п….я боя не става” и в социологията.

Социолозите имат вина, че са се съгласили, но това е вярно и за журналистиката и всяка друга, не толкова публична професия в България.

България – съзнателно е убивана и става страна на любители – менте професионалисти! Това са плодовете на съзнателното унищожение на професионална България и превръщането на всички нас в присъдружни на посредствеността.

Експериментът “преход” вони!

Навсякъде е така! Мизерията на духа се овеществява!

Социолозите са невинни – те са жертви като нас, които ние виждаме.

Цинично

 

 

Най-циничният извод, който мога да направя, видял вече пресконференциите и знаещ резултатите от изборите е, че злото продължава да живее в паралелен свят, който то създаде. Арогантността на тези, вероятно, хора е видим днес, но трупан 25 години багаж от убеденост, която, ние, всички им позволихме да проимат. Вина за всичко около нас сега има преди най-вече фалшивото “дясно” лидерство от началото на промените, което никога не се е борило истински за победа. Люспенето на демократите бе и е част от процеса на контролираните микровзривове, довели до разпада му.

А инак – и двамата, и Станишев, и Местан, са разрешени победители. Побойници на вързани за кола (ритуалния) жертви. Перфидната им словоохотливост ще ги накаже. “Конструктът” “нов политик” няма да ги спаси. Атака ще поиска последния си транш, а цената може и да е неустоима, ерго, неудържима.

Циничността е най-наказваното човешко поведение, името на това отмъщение е бърза забрава и бягство от срещи. Ние не сме обречени на коалиции със злото, както Местан вещае.

Цинизмът е най-късият път към края на политическото и приятелството, което е името в живота на думата “коалиция”.

Коалиция “Пеевски+” не може да има. Пожелалите го ще последват Станишев, който от гробокопач на капитализма ще стане гробаря на партията си. Договорът със злото е късият път към политическия пъкъл, ада, за незнаещите, включително момъка със стоте загуби и вечен победител и председател.

Станишев и Мистан все повече заприличват на Председателят Мао или бащата на нацията Ким Ир Сен.

Чакам първият паметник на живата днес плутокрация, която ни управлява. Ансамбъл от десетки фигури на “творците” на днешна България – те си го заслужават!