Да победиш Гугъл

гугъл 655-402-gugyl-spira-google-reader

 

 

Днес българските политици се състезават помежду си в превода на станалото в изборите и техните дълбоки прозрения, предоставени за осмисляне на нас, земните. И ако си мислите, че опорните точки са тясна територия на една или друга партия – грешите. Днешните преводи, които чухме са списъци с опорни точки, допълващи се и целящи нашето объркване. А пък и ние – езици не знаем, а тук първенците до един са полиглоти.

Ако Българските политици се главеха за преводачи – гладни щяха да ходят. Всички преводи на “политически език” на станалото на изборите за Европарламент напомнят за очевидното желание всеки да реши вътрешните проблеми на партиите си и най-вече – личното си оцеляване по партийната “лестница” (стълба – на руски). Катастрофичното се е превърнало в масово у много от партийците.

Иновацията на днешното “публично обговаряне” на резултатите от изборите е е само една – всички не са победители, за разлика от традицията до преди година, когато победител беше всеки. Бареков е едно изключение, но той въведе много “иновации”, така че му е простено. Преди година не е сънувал и грам от поверената му инфлационна слава и инфилтриране в плътта на клетата (за някои, но не за всички) България.

Реването и кълненето, което сега се носи над селото ни напомня виенето на платените оплаквачки от едни други времена, когато хората са били по-откровени. Днешното виене е непрофесионално и предвзето.

От изредилите се преводачи пред медиите стана ясно, че вторачването в партийните пъпове се е превърнало от йога упражнение в политическо словоблудие. Взаимните легитимирания на партиите през техните преводи и обсесията на оживяващите от факта на билогическото оживяване на партиите доведе до тоталното “задълбочаване на ролята” на партийния живот като единствен смисъл на съществуването на партиите. Или като обичат да казват комунистите властта не е самоцел, но си е наша, най-много ни отива”.

Отдалечването на партииците от живота само ни разказва отново за една от драматичните причини да сме на днешното дередже като държава. Колкото и театралният партиен живот да преуспява – енергията на превзетостта на дърдоренето няма да се трансформира в промяна.

Промяната тече в умовете и душите на изгонените от политическото милиони Българи. Последните избори твърдят, 1е 65% от Българите не са гласували. При цялата спорност на известните ми изборни списъци, включващи абсурдните 6.9 Милиона избиратели, , гласувалите 2.3 Милиона не са повече от 40 – 50 % от реалните живи избиратели. И още нещо – на тези избори са се “случили” рекордните 122.000 невалидни бюлетини. “Кодексът на Мая” е “изял” почти един депутат. Това сякаш никой не пожела да види.

Умерените прозрения на дясното (при цялата условност на това идеологическо делене у нас сега) не променят картината на днешното Българско политическо. Очевидно е, че пътят до признанието, че партиите са инструмент, а не универсален ключ за решаване на натрупаните злини и усещане за масово нещастие у Българите предстои.

Единственият странен, но точен лакмус на промяната, е засилващата се циничност на думите на всички говорещи. Оттичането на това слово в канализацията на медиите и от душите ни е именно пътят за напускането ни от светът на думите и прекрачването ни в света на въпросите, свързани със само една дума “Защо?”. Въпросът “Кой?” никога не може да предвари с добър резултат за питащите се, тези дето търсят отговорите в живота си през причините. Смирилата се агресия е единственият път на истинската промяна. Разбира се, ако е пожелана искрено от мнозинството граждани или жители на земята ни.

Истинският превод на станалото ставащото се случва в душите на Българите. Театралния живот на жестомимическия ни театър на глухите и и немите няма да е вечен. Всеки ненаучил езика на политическата жестомимика ще си плати. Преводът е изкуство, но не е любителското копие, което произвежда Гугъл. Ако политиците на България продължават да се състезават с Гугъл и да го побеждават – те са объркали професията си. Гугъл ще ги бие скоро. Както и животът, които не Фейсбук или Туйтер.

“Касичката на властта” и нейните пленници

бтв нюз 60981451

бтв-нюз-60981451.jpg, May 31, 2014

 

Може ли да е нормално да бъде наречен криза един факт, който е верен поне 20 години? Следвайки формална ( ама най-простата ) логика излиза, че живеем в перманентна криза и това е публично признание.

Днес заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков заяви пред Нова тв, че имало “криза” в столичната Бърза помощ. Ако тези заложници на неслучилата се реформа в здравеопазването не бяха подали колективно оставка – никой нямаше да ги забележи. А нима “кризата” не е цялата система на “Бърза помощ” в България. И дали само “Бърза помощ” се нуждае от бърза помощ и радикална промяна на отношението на обществото към своите мълчащи и невидими (заради това) лекари?

Докога Здравната каса ще бъде “касичката на властта” (цитирам думи на един лекар)? Докога Здравната каса ще е без конкуренция? И докога ще се отлага информационната система за нуждите на здравеопазването?

Странно или не – никой опозиционер не забеляза и не подкрепи ежедневната и истинска драма на тези оставени да живеят във вечен “сървайвър” хора, спасяващи животите ни.

Сякаш сме Ферма за животни.

България няма път назад

чудомир калпак

Портрет, автор: Чудомир

 

За ужас на местните реинкарнатори и вуду магьосници на миналото, България никога повече няма да бъде “невидима” за Запада. Животът под полата на майка Русия приключи за България на 18 март 2004 година когато Народното събрание на Република България ратифицира Северо-атлантическия договор.

В България явно все още има политици и търговци на вляние, които не са разбрали за този факт.

Приета веднъж за член на НАТО и ЕС (преди 7 години), България никога повече няма да бъде извън “клуба на богатите”, колкото и да е силно старанието на местните скрити или крещящи апологети или тихи фенове на Путин и Русия.

“Лошото” и на най-лошата демокрация е, че (поне) един път на четири години (дори много лъган и заблуждаван) народът е питан иска ли да бъде управляван от досегашните или иска да ги сменя.

Единственото добро, позитивно тълкувание на вярната констатация на статията на “Уолстрийт джърнъл”: “На Запад расте тревогата от руското влияние в България” и на авторът й Джо Паркинсън е, че България е част от Запада (колкото и да е доброволна периферия) и като член на НАТО и ЕС няма да бъде оставена в ролята на изнизваща се от семейството.

За “учудване” на днешните Български управници, времената когато членството в СИВ и Варшавския Договор бе було на невидимост, ЕС и НАТО са организации с други принципи. Илюзията на днешна Русия на Путин, че в XXI век ре-инкарнацията на СССР може да се случи е завладяла умовете и джобовете на днешната коалиция, управляваща България.

Западът не е СССР, “номерът” на политически мушмороци и балкански Андрешковци, които Станишев и кръгът му упорито налагат на България сега няма да остане незабелязан.

Колкото и анти-европейско и анти-западно говорене да бъде спонсорирано и оркестрирано невидимо, колкото и да е труден и конфликтен светът в който живеем – България е на сцената, редом до Запада, защото е част от този “презрян” от мнозина Запад.

Играта на беден роднина на Запада, който може да бъде приласкан само от славянска Русия, загуби на последните избори. Отсъствието на отявлено про-руски партии като наше представителство в ЕП го доказа.

Но “мекото”, уж невидимото присъствие е факт. Гледано откровено и обективно – изводите, че в България про-европейското е победило про-руското са неверени. При цялата условност на подобно твърдение – в Европейския Парламент заминава едно добро представителство на про-руска България – БСП, ДПС и новосъздадената “цензура” са едни софт (за публиката), но реални “хард” про-руски посланици.

Гледано през тази преспектива – статията в “Уолстрийт джърнъл” (една от не многото за България в западната преса) повдига завесата за растящата важност на България в едва започналия да се формира “нов свят с нова мека желязна завеса”. За съжаление на русофилите и на техните спонсори в Москва – годината е 2014, а не е 1945. Путин не е Сталин, Обама не е Рузвелт, Оланд не е Де Гол, Камерън не е Чърчил. Станишев никога няма да бъде Георги Димитров или Васил Коларов. Комунизмът е религия за аусайедери и фанатици, обичащи миналото.

Преоблечени като “западняци” днешните засукани русофили се борят за умовете на колебаещите се неразбиращи. Репатрираните (и неуспяли) от Запад независими кандидати за Евродепутати осветиха за един исторически миг колко много лица има про-руското.

Добрата новина от цялата сложна и трудна за разгадаване (от мнозина) картина на днешна променяща се България е, че местните резерви от лица на лачени и “независими” кандидати за “новата Българска независимост и равно-отдалеченост от всички” свършват. В склада на местната про-руска гвардия лицата попривършиха.

Самият факт, че говореното по темата Русия се превърна в “Темата на 2014″ е най-доброто доказателство, е че България не е същата. Лежерно “цветният свят на безразличието” все повече става свят на черно-бялото. От сенки и силуети в тъмнината, желано или не, лицата на всички по терена стават все по-ясни. Мълчанието става все “по-наказуемо престъпление” – публичността, а не правосъдието е екзекуторът на мълчанието, криещо лъжата.  Разговорът все повече не търпи безразличните. И това е Промяната.

И още нещо – след 25 години “демокрация” – разговорът кой е всеки от нас придоби формата на разговор с един прост въпрос с един прост отговор – за или против Европа си? За Русия на Путин или за България в Европа си?

Светът става все по-черно бял. Дори и за “неразбиращите нищо”.

България няма път назад. Осъзнаването на тази “нова” реалност от все повече Българи и рехавото лидерство на България продължава.

“Новина”: Униформен пробив

милиционер 60209168_sloop

С предстоящо свое решение МС на Н(Р)Б връща традиционното и будещо уважение име на органите на реда. Загубилите авторитет полицаи се предвижда да бъдат превърнати през решението на МС в милиционери.

Търгът за новите служебните дрехи е в ход. Пенсионери-дизайнери са се погрижили да възкресят цветово и силуетно спомените си, умело комбинирайки с опитът на близки нам страни, където милиционер звучи гордо, а полицай – символ на непонятна превзетост, граничеща със самоцелно чуждопоклонничество.

Според анализите на експертите от МВР – освен смяната на дрехите, ще се постигне и до бърза промяна на манталитетите на служителите. Психолозите на ведомството са провели задълбочени проучвания и са доказали верността на една забравена поговорка “по дрехите посрещат – по ума изпращат”. При кратки диалози – до втората част никога не се стигало. Това бил и интелектуалният пробив, довел ръководството до този окончателен удар в борбата с престъпността, която и без това продължавала да губи територии.

НС е включило обсъждането на проекто-закона в Комисията си по реиндустриализацията на историята.

Метеорологична прогноза

 

светкавица images

Откакто пукнаха изборите в пролетната вечер на предишната неделя – в страната ни нахлу силен фронт на катарзисно духане и сълзливо капане на едри капки на истини, таени и кътани някъде по душите на вехтите партийци. Сълзенето и искреността са непоносимо тропически.

От както у нас има анали и архиви на политическата и “демократична” метеорология – никой не е бил отбелязвал и документирал такава природна аномалия и такива стихии.

Настана, не, нападна ни една перестроечна треска, която тресе всички. Като никога до сега настана време откровено. От всякъде летят образи, профилирани като тарикати. Днес, биещи се в гърдите, те си преобличат кожите пред оживената публика, флиртувайки с наивните зрители на “игрите на късмета”, които и класикът Къци не владее. .

Неподготвена за масовата сцена на хиляда Макбета и още толкова Хамлета на сцената, публиката и представлението бяха преместени на стадиона. Ни зали, ни театри помагат при този небивал интерес у уж оределите театрали и хилядните образи на третокласните колеги на актьорите.

След всички победи на цинизма и партийните (х)фатки – изведнъж, неочаквано някак стана от(к)ровено и жалко за всички. Настана масова пирговизация, която би и електрификацията и съветската власт едновременно. Откровената канибализация на любовите уби за миг поетическото гугукане.

Политиканите и партизанското у тях пожелаха да погостуват отново на драгия зрител, разказвайки за драмите на душите им, които за всеобщо учудване и те носели някъде по джобовете и по кредитните си карти, мерейки ги в ценности, с валутни мерки. Всички се досетиха отново, че моралът е до-стената и бързо се примъкнаха при масите, при пролетариата. Спасявайки се сред живия щит на неспасените си “поклонници” от Бузлуджанската (им) завера.

По всички метеорологични и политически прогнози – тази криза с код “Червен” не ще е за кратко. Битката на цинизма и истината, преоблечени като метеорологична драма едва сега започват.

Аналите на политическата метеорология и канализацията на мислите (ни) са задръстени от изтичащи катарзиси, резки смени в разказите и версиите и много драми на публиката да посрещне този “природен” и някак неочакван издухващ бързо миналото циклон.

Времето е политическо. Метеоролозите на политическото – социолозите и политиканстващите им братя и сестри – социолозите са в ступор, необяснимо забравили словопотливата си логорея. И те са пред стачка като в “бърза помощ”, но не от системата на държавата, а стачкувайки от системата, която те си създадоха, измислиха и изстискаха. “Науките” произведоха неуки и ще си плащаме. Но и те ще си плащат цената на виртуалната социология, която “твориха” в годината, която отмина под знака на криенето по входовете и изходите на политиците.

Време му бе и на времето да се сепне. Оставаме с изборите си – социализъм или електрификация на мислите.

Комиксът-държава

мики маус index

 

Горчив или сладък, опитът от последните избори в България ни води към някои размисли и сътресения в сивия поток на събитията в бълбукащото наглед кротко ежедневие, наричано многозначително “съвременна България”. Неразбирането на народо-психологията на “матриала” и трудностите при когнитивния процес (“технологията” на схващането на реалностите) на много сънародници ги направи изедници на доста кариери на “емблематични” за някои партии маски на политици. Демокрацията на триъгълничетата и квадратчетата засече. И с “хиксчета” не става. Мачът на разума с безразличието с равния резултат на края е загуба на терена на бъдещето. Бездарието пак ще побеждава.

С други думи – мразещите България демиурзи бяха наказани от системното си производство на полу-грамотни жертви. Красиво изречено – детето победи родителите си, опропастявяйки ги. Ненужен канибализъм, съгласете се.

В търсене на изход от създалата се ситуация, предлагам някои мерки от “организационен” характер, следвайки реалностите и пропадането на “стандартите”.

1. Бюлетините трябва да бъда цветни. Спестените пари от черно-белите бюлетини са най-лошо спестените пари от широкопръстата държава.

2. Списъкът на партиите във “фиша” за изборите могат да бъдат оформени като статуси от Фейсбук или Туйтер – срещу всяка партия в бюлетината трябва да е сложена снимка на шефа на партията. Да нЕма грешки или коментари “не знаех” или “не разбрах коя беше партията”. За улеснение на по-грамотните политически няма да е зле да има и по едно знаменце на страната, която съответната партия обожествява. Кеф ти Европа, САЩ, Русия, кеф ти Северна Корея, Острова на свободата на братята Кастро. Законът не забранява купуването и продаването на картинки в тъмната стая.

3. Преференциите – едно ново завоевание на демокрацията – трябва да бъдат оформени с пиктограми, прости картинки. Никакви цифри или други клопки на образованието до четвърти клас. Случаят “15/15″ е поучително покъртителен за някои персонажи. Картинки със занимателни образи – зайче, мечка, лисана, вълчо (кумчо), конче, мравка, слонче, доларче, рубличка. (извън шегата – това животинките е практика в някои африкански страни)

4. На “езика на 25-тия кадър” трябва да бъде включена и цената на “гражданската активност”. Щом Путин го може в битката за умовете на руснаците – няма как да не го можем и ние. Все пак ние сме им дали азбуката за първите 24 кадъра от филма.

6. В Българската демокрация трябва да бъдат включени успешните бизнес модели на пирамидите – всяка свенливост е явно пагубна. Утре Местан ще бие Сергей – при слабата или липсваща “бърза помощ” – ще се разбие днешната “демография” – ефектът на анихилирането на червения електорат ще се усили рязко и терминално (Терманал-2 не се брои).

7. Всички партии с думата “България” в името си да се оформят в самостоятелна избирателна лига. Лигата на лигаво обичащите България – ерго мразещите я.

8. Да отложим малко плана за Айпадите, Айфоните и и Ай продуктите до момента, когато тези устройства ще за почнат да мислят вместо собствениците си, добре известните потребители на картинки. Да не форсираме деградацията. Тя и без нашата цензура се развива “прекрасно”.

9. Електронно правителство не ни трябва – трябва ни лампово, с жичка, за да ни освети драмата – на шепата виждащи я.

Важна Забележка: Предложение Номер 5 и 15 ги няма – не са казване, но са помислени. Държавата е за затваряне – Мики Маус сме ние, барабар с тримата глупаци и цялото ни “ну, погоди” минало и настояще, което сами си погодихме,

 

Господин за един ден

колев господин

 

В сезонът на яловия политически маркетинг, за миг истинските резултати от изборите се преместиха от фактите – в тежкото състезание на празните думи а за това как Господин Некой стана на Господин Някой, а малко по-късно и Неков.

Историята на злополучната 15-ца от листата на коалиционните българи от БСП е най-добрата илюстрация на яростното търсене на медийни дъвки по пазара на позора.

Джвакането на темата как един анонимен партиен функционер, запълвал дупките на партийните котерийни и корпоративни битки, е стана Господин за един ден напомня за онази комедия, която гледахме в едни други времена с очите на деца за истинския свят, в който попадна героя.

Господинът за един ден Неков се превърна в разказ за един щастливец, който получи торбата с късметите, не заради съдбата и игрите й, а по повод на лотарийния живот на партията му, където всеки ден въртят кълбото с печелившите политики и лица.

Едногодишното управление на доминираната от мандало-носителят ДПС коалиция се превърна в един безкраен спор с времето и това как в търсенето на измислени поводи медиите колективно могат да дъвчат безумието, преживяйки в яслата на безвремието.

Умираща, в клопката на “извънредните” ни времена, България е заложник на интересите на про-руските си управници.

Преразказването на гледани филми не е било никога интересно за зрителите. Никой уважаващ се режисьор не би пожелал да копира, защото ролята на епигон на нечий талант и успех би била краят му. Но не и тук.

Според обекти.бг във филма “Господин за един ден” (1983) главният герой, чиято роля изпълняваше починалият Тодор Колев, бе казал “Парите са тор, от която изникват красиви цветя.”

Днес, тридесет години по-късно, преводът на епигоните е една жестока гротеска, която би прозвучала като: Парите са тор, от която изникват само плевели.” Все пак – това не е изкуство, а “политика” с “главни” действащи лица – епизодиците.

Тук краденето на време и бъдеще на България не е творчество, а отдаденост на съветското. Филмите бяха съветски или хубави, нали помните. Отдавна никой в политиката ни се бори за уникалност на творчеството си.

Некой днес е Неков, а утре пак – никой. Неков е невинен. “Игрите на късмета”, които съпартийката му Мая устрои на всички го направиха видим. Едва ли съдбата би била толкова благосклонна и би го дарила с толкова светлина, ако той не бе зачислен на историята с невидимия и невъзможен (но оказал се “щастлив”) Номер 15.

Търсенето на господа за един продължава.

Робуващата пешка

нешка 1401266375_4

 

Днес цял ден ми е в мислите жената дето не правела грешки в живота, Златната, Тя. Царицата на златните и на позлатените (от банката) момичета. Лелята дето все я канят да поплаче през екран. Моралният стожер, Тя. Замятаща косите, обръчите и лентите, с които тя омота света, пък и нас.

Пешка Робева. Таман се отърва от БСП-то, защото я лъгаха сто години, прозря го с драматичен катарзис (и за некой и друг лев), и младият, умният, интелигентният Бареков я върна в първи клас. Що танци изтанцува, що песни изпя в името на младите и прогреса – и прас – отново да те лъжат още сто лета.

И сега ще трябва да танцува, пее и омайва отново тези дето я лъгаха и тя едвам се отърва. Каква Орисия (мисля, че това бе нейния спектакъл). Отново се оказа, че между изкуството и живота има само една крачка.

На кой да вярваш когато си пешка, а не цар или пъдар?

Робуваща някому пешчица. Тя.

На тортата забучиха свещичка

бареков 1401181305_1

снимката е на offnews.bg, 27.5.2014


Започва следизборната консумация на успеха на управляващата коалиция 2+. Борбата кой да е лелеяния “+”. Мъничката подплънка за един исторически миг.

Бареков от линейка ще стане катафалката на статуквото. (това написах преди два дни в профила си)

Не минаха два дни и Бареков реши да ме потвърди. Кръвта вода не става казват старите хора. Коалиционната душа на Бареков видя верния отговор на щенията си да ни управлява в лицето на горящия от вътрешни пламъци лидер Сергей.

Този момък живее като за последно, всичко около него е напрегнато до откат. Тази негова “всеотдайност” не бе за Евроизборите, вече става очевидно ясно – Бареков бе виртуална реалност, материализирана за политическа секунда време, една инвестиция в едно желе! Еднодневка, плод и предмет на лабораторен експеримент.

Времето е извънредно, както предрече гуруто Сергей. Бареков продължава да бъде микс от всички “велики истории”, “спасявали” България – той днес е приготвен за консумацията на наивнците шейкър, в който има цар, ляво, дясно, “Харвард”, “Кембридж” и много пълнеж от невидима Москва.

Питие за зависими от глупостта си любители на безплатните зъби, айпадите, фойверките от думи и много, много “нахранени” за малко любители на младостта, която заслужава да ни управлява.

Няма време, другари, няма време. Времето е не само пари, времето гори. Изгарят последните надежди без право на преференции. Изборният фарс приключи, идват дните на спасяващите се спасители, идва времето на следизборния цирк. Заклещените псета от коалицията търсят своя спасител, който да ги отърве един друг..

Бареков е като свещичка за рожден ден. Пали се в началото на пожеланията, свършва при последната светкавица на фотоапарата. После срамежливо хвърлят свещичката на боклука.

За гостите и торта няма да има.

Набучиха Бареков на тортата, която ни сготвиха.

Купонът свършва, последната свещичка гори. Замрялото време оживява. Да му мислят спасяваните и спасителите. Купонът свършва, свещичката изгаря – преди последното отхапване на лелеяната коалиционна торта, допълнена с един “+”.

случайни попадения от ФБ – 28-05-14

Мандало-носител

Време е да се появи нова фигура в “публичното говорене” Мандалоносител.

Като гледаме – мандато-носителят линее, а мандалото го държи младшия партньор. Не забравяйки никога сакралните думи на мандатоносителя, че живеем в извънредни времена – новите реалности раждат нови публични (и най-вече скрити) фигури.

Как се прави положителна журналистика?
С положителни новини от положили се журналист, работещи в добре позиционирани медии. Творчеството е в позата, другото е класическо. Взаимното удоволствие е гарантирано.

Йотингер: ЕК и България водят положителни разговори за „Южен поток”

Не би било зле, ако Народното събрание направи едно изнесено заседание на Аерогара София, за да не губят ценното време на премиера Орехов. Това би било една прекрасна “премиера” на премиера преди отлитането му.

Да ти пее Кобзон или “Любе” на кампанията. Или двамата – за по-сигурно. Това си е ново кълнене, модерно проклятие.
Не ми вярвате, аз си измислям?
Питайте Сидер Сергеев – тяхната партия го усети!

Днес всички са заети от силните си намерения да анализират. Да анализираш невъзможността да мислиш е истинско постижение на глупостта.

Явно живеем в два свята – на анализиращите и на мислещите.

Бареков – радетел за моногамност в проституцията.
“Атака се срина. Не може да се продадеш 20 пъти. Вижте, аз съм мъжкар човек, проститутките, когато започнат да се предлагат и да взимат пари, за да спят с всеки, им пада цената.”(оффнюз.бг)