Ако Васил Левски можеше да проговори

 

 

Жестока ирония – ако Левски можеше да говори от някъде, той би изгонил Орешарски от тази церемония. Не би я разрешил.

И не би позволил един предал България и безличен храненик да си прави фотосесии и примитивна пропаганда с името му. Не заради друго – а заради България, която те обичат по много различен начин. Единият – продаващ ни всекидневно, а другият – останал само като икона и май едничък оживял идеал за пример на отдал се на България – без капка корист, без грош в замяна на смъртта.

Левски е обичал България искрено. Орешарски е назначен счетоводител, опакован и пременен като “държавник”. Орешарски мрази България, но разказва навсякъде измислени патриотични историики, с фактури за продажбата на бъдещето на страната ни, стърчащи от джоба му – през кредитите, които взе. Крадейки бъдещето ни. Безличен, безтелесен, безразличен. И въпреки това – опасно жив.

А Левски – без гроб, но с много паметници. По-жив от всякога заради дните, в които днес живеем – България я няма в целите си, едвам дишайки.

Без срам и свян – днес образът на сивото ще прави фотосесия, “отпиваща” светлината на Историята, останала недосегаема от пошлостта. И забележете – уплашени от “тълпата” – ще направят “фотосеанса” извън България – в Сърбия, в Цариброд. Тук, в земята на Левски, не смеят!

Една “историческа” мушица отива на фотосесия със Слънцето. За да изгори.

Кой знае колко време са търсили с кой да “снимат” нищожеството, и най-накрая – са решили да го изгорят. “В името на България!”. Патриотарите са били винаги тела без срам и свян!

Ако България не беше днешната – този разговор би бил немислим! Левски нямаше да бъде портрет от стените на държавници-еднодневки, а част от живота ни, в който ние само градим. Но днес е тъй – мушиците отиват при Слънцето. Народът немее, а свободата – пак е блян.

Има Господ! И Той това не би простил!

P.S. новината: Министър-председателят Пламен Орешарски ще посети днес сръбския град Димитровград (Цариброд).

Той ще присъства на церемонията по официалното откриване на бюст-паметника на Васил Левски в градинката пред сградата на съда в града.  

Орешарски ще се срещне с учителите и учениците на гимназия “Св. Св. Кирил и Методий”, включително с учещите в българската паралелка. Той ще разговаря и с членовете на Националния съвет на българите в Сърбия.

В рамките на визитата си Орешарски ще проведе среща на четири очи със сръбския си колега Ивица Дачич. (дневник.бг, 18.02.2014)

Забележка: Съжалявам, че до името на Васил Левски бе изписано името на слугата на миналото Орешарски.

Нещо като комюнике

 

 

Ако някога е имало новини от фронтовете на една война под формата на комюникета, които са изпълнявали ролята на пропагандни рaзкази за успехите в хода на една война, сега е друго. Тогава новините са били “цензурирани” и са подпомагали вдигането на духа на тези, за които са били предназначени. Отделно – други комюникета са били насочени към врага – за да му създадат погрешна предства за голямата картина и да го въведат в заблуждение при следващите военни действия. С ясната цел – даване на предимство на страната, на която са воювали авторите на комюникетата.

Днес ние живеем като във война. Без убити и ранени. Без гръм от изстрели на оръдия, но привидната тишина само засилва усещането за битка и “състезание” на истината и лъжата. Една нескончаема надпревара в създаването на паралелна реалност, в която ошашавените слушатели и зрители “трябва” да заживеят, а не искат. Едва ли някога сме си представяли, че толкова скоро след началото на работата на тази “версия” на състава на народните избраници ще доведе България до това умопомрачително състояние на обществения разговор.

За последните близо 9 мeсеца от живота на България става все по-ясно, че никой не може да “диша” съседа си по “убеждения”, а конкурентите за “народната любов” са все по-настървени в състезанието по откровеност, за което и те не са очаквали, че ще им се “падне”.

След близо четвърт век на състезание по кореспондентски шахмат, българските политици – известни местни грос-майстори в бавното мислене и тежките анализи се оказаха (без личен избор) състезатели по спорт, който няма име за сега. Не е шахмат, не е “не се сърди, човече”, не е и любимия им “морски шах”. И независимо скъпите костюми и декорите-очила без диоптър – все повече са принудени да участват в спорт, който повече напомня онова дето го играе в Япония Кутуошу – по нашенски Махлянов.

За има-няма два месеца от началото на 2014, България все повече заприлича на една смесица от спорта на Кутуошу и онези мазни борби в Лудогорието, където здрави и добре сложени момчета, намазани със свинска мас се борят за славата и купата – един жив коч.

Тази “странна” и бърза еволюция на вида спорта едва ли ще спре до тук. Липсата и на елементарна територия на съгласие става все по-видима. Отсъствието на “квалифицирана съдийска бригада” по калния терен на Българската политика и липсата на правила в бутането, подвикването и тайното пощипване по “потайни” телесни места само засилват спортната страст на зрителите, които стоят като онемели – поканени на състезание по шах – а озовали се на състезание по нашенска версия на непознат до днес спорт в състезание за “Купата на Истината”. Състезание, в което всички са “маскари” – както ни “научиха” от самото начало. И ние добре “знаем”.

Но да се върнем при началото на разказа – за военните комюникета. Колкото повече напредваме във времето ние се убеждаваме, че наистина пред нас “тече” “информационна война”, в която единствена видима жертва за сега е истината, независимо от името на спомената вече купа.

Добрата новина е, че това е истинският обществен катарзис и неговия изживяван колективно от нас, “зрителите”, път към просветлението – от полу-истини и лъжи – до пълен разпад на лъжата, бореща се да подмени реалноста отчаяно.

Другата добра “новина” е, че има Господ и че има добро! Заради което сме за земята. Няма война, която да не е свършила. Очаквайте новите “комюникета”

“Декларативността” на думите ми ще бъде “заместена” от идващите по-добри дни за България. Мазната река ще изтече. Ще дойде чистата вода. А вие – ако искайте вярвайте – просто бъдете живи, за да видите!

Къде ли е експерта по катарзисите, който да ни обясни ставащото?

ТВ “Национален Катарзис”

 

 

Имам една бизнес идея – да създам нов телевизионен канал “Национален Катарзис”. Мисля си, че все повече е нужна на България и Българите една телевизия с една единствена тема “Катарзисът” – на “големците” и ролята му в живота на “простия” зрител (избирател). Както е тръгнало – все повече ще срещаме катарзисни светци. От всички действащи канали напъват образи на преродили се, почти “чисто нови” “ангели”, мислители, светци, месии и разбира се – визионери.

Явно липсата на специализиран информационен канал е била единствената причина за задържането и изкуственото, неестесвено подтискане на нечовешкия порив към Историческа Промяна.

Предали се пред настъплението на реалностите, неспециализираните канали нямат ресурс да поемат тълпите от новопоявили “чисто нови”, “искрени” спасители. Традиционните канали няма как да поемат гъстите тълпи от накатерили се по “каузата на живота им България”,  скакалци – нужна е промяна! А явно има растящ пазар.

Разсъждавайки над реалностите и наблюдаващи масовата миграция на истинските родолюбци-журналисти към политиката – това е “пазарна ниша”, доброволно изоставена от истинските “професионалисти”. И като знаем колко пари се наливат във “ваене на публични образи” – начинанието е гарантирано печелившо.

Разсъждавайко по-глобално – идеята се нуждае и от патентоване по цял свят. Старото твърдение “и ний сме дали нещо на света” – става все по-вярно. Все повече разбираме, че България е диктатор на новата мода и по света.

Рубриките могат да бъдат доста разнообразни:

Предаване “Моят първи катарзис” (за начинаещи)

Предаване “Моят втори катарзис” (за прохождащи в занаята)

Предаване “Моят пореден катарзис” (за зрели и каталясали от катарзиси)

Предаване “Музикален катарзис” (с водещ Веско Маринов)

Предаваме – образователно “Техника на катарзиса” (за тайните на технологията на катарзиса)

Предаване “Магията на катарзиза” (среща с магьосници, успяли и постигнали много по темата – фокуси, манипулации, работа с ума и безума на зрителите)

Предаване “Катарзисът в политическия пубертет” (резервно име “Море от катарзис”)

Предаване “Детски Катарзис” (за деца на политици)

Седмичното аналитично предаване ще на е “гърба” на Панораме” и ще е с името “Каталясване” (тайно мечтаем за водещ Азис, резервен Сергей)

Да не кажете на някой друг моята тайна идея – накрая телевизионен канал “Национален Катарзис” ще се превърне в Партия в партия “Катарзисна България”.

Дано не ми откраднат идеята, която “наивно” споделих с вас.

И защо се случва всичко – в името на народа, разбира се.

БСП не се разпада, разлага се

Като труп. Политическо квазимодо, надживяло изкуствено своите събратя по съдба от цяла Източна Европа. БСП си е била винаги едно БКП, преоблекло се за една нощ по “новата” мода, “освещавайки” новата “самоличност” с ритуални ходения по черкви и разкази за модерно ляво. Разчитайки на страховете на ошашавените Български граждани. Подпалвайки и “изгаряйки” “миналото” си през пожара на Партийния дом.

БСП се разлага, но този път завинаги. Номерата свършиха. За 24 години бе експериментирано всичко – “независими” кандидати подкрепени / не подкрепени от партията.

После “уредиха работата” с Мадридския разбойник и успехът “НДСВ”. После “уредиха” “Тройната 3-5-8 коалиция”. Дойде ерата на “Атака”, та до днес – политическото сметище, наречно “България без ценз. Ура!”

И така 24 години “игра” с наивната публика, с любезното съдействие на “продуктово позиционирани” ГМО-та и “продукти”, позиционирани, но не споменати по надписите на всички партии.

Днес, близо четвърт век “номерът” “млада партия със стогодишна история” свършва. Опелото ще направи детето-вундеркинг Сергей Дмитриевич.

Има закономерна “ирония” – партията, родена от руски поклонници ще бъде “затворена” от бивш руски (съветски) гражданин.

И не била жестоко иронична съдбата?…

Краят на бала

 

Сякаш неусетно балът на Миналото свърши. След трепетите на подготвовката, след хилядите проби на балните рокли и стилните костюми. След хилядите лъскания на обувките. Пременени с очила, за да са много учени. След телевизионните сесии пред погледите на сервилните камери. След многото минали грешки и уж уцелили ваксата на новото властване!

Сред суетата и простотата на една проста и претенциозна претенция за хладна експерност и тежка държавна отдаденост. Сред думи на хора-роботи. Роботи, не хора.

За нас това бе просто повинност – поредната, дано и последната. И както е тръгнало – ражда се ново проклятие да те управляват демократични комунисти. Дано и никога не ни настига.

И въпреки Европейските гримове, въпреки Европейските постове, въпреки достовете Шулц и Свобода, въпреки оправната другарка-господарка пиарката Моника, гримът потеча по телата, защото всичко се оказа грим. Не само очната линия и мечтателните тонове покрай очите. Оказаха се голи и гримирани с дрехи, нарисувани по тях. По последна Брюкселска мода.

А всичко бе модно и стилно, всичко бе някак далечно купежко. Уви, херсонизма и социализма не се срещнаха пак. Дано и опитът ни за последно.

След бала по дансинга стоят едни неясни кръгове-сенки на хора. Размазани от сластта към парите, ужасени, че от дъжда на съдбата те са просто голи.

Само за миг си представете – музиката свири като на “Титаник”, а те голи – без спасителни лодки. И всики, те, омазани в грим, под веселите капки на дъжда!

Балът свърши. Картонените декори се разпадат, а голите се озъртат в тълпата. И страхове от очаквани “неволи”, които те отдавна чакат. Лицата на тези хора-роботи се изкривяват. Изскачат искри от механизмите, които никога не са били човешки. Това са имитации на тела – роботи без име и със серийни номера, хитро изтрити, защото са ментета.

Балът свършва. Музикантите прибират мокрите инструменти. Потта уж е избърсана с пара, но нещо и те са намръщени.

Голите балуващи си тръгват и сякаш им се шмугва в тъмнината. Позорът, който те заслужиха замества светлината. Оглеждат се, приветливо ни “поздравяват” – роботи голи или макети на лъжата. Дали и те знаят?

Добре дошли в света, прикриван от декорите. Там никой не е гол, какво да сторим. За балът ние научаваме след суетата.

Светлините угасват. Балът-маскарад свърши.

Няма туш! Няма светлина! Има грим, потекъл в тъмнината. И очи-прожектори, изпълнени с ненавист. И позор, заместил светлината.

Балът свърши! Има край на суетата!

Има край и суетата!

За сълзите и за дъжда

 

Настана времето на плачещите – не знам дали и на вас не ви се плаче?

От сутрин до вечер – всички около нас реват. Със сухи сълзи, за сега. Реват за станали “ненужно” казани факти, от “другите” лоши, от неразбирането на ролите им на жертвата. От “своите” грешки да бъда добри хора, несправедливо неразбрани от другите. От “жестокостта” на другите. От съчувствие към бедните, заплакаха и “богатите”.

Реване, рев, сълзи, порой. Сълзите им не са очистителни, а театрален декор.

Настана “странно време” – времето на ревящите. А беше празник, беше карнавално и възбудено. Дори някак нестествено добре. Разменяха си упреци, че са жертви, но любителски театрално. Без особен апломб – театралност по инерция, натрупвана в десетилетия “тренировки” назад.

И изведнъж, сега, засечка. Заради една дребна “клечка” на 33. От юни 2013 – до днес с хитри усмивки и шеги.

А днес – едно реване започна дето предрича порой и щети.

И няма край – пролет е – от небето трябва да вали. За да има реколта – винаги трябва да вали. Казват – пролетта подрани. Но май сме я “заслужили” – след сушата винаги вали.

И вали – порой от сълзи – за да има реколта.

А пролетта ще дойде – небето ще заплаче, миейки силзите (им) и (ни).

После ще грейне слънце за едни. Други ще реват не по навик и инерция, просто ще им реве от неосъзната никога алчност, от ролята на незаслужени жертви и на деца, неполучили целия магазин от S class играчки.

Реване, което ще е катарзис – по версия “Пеевски” и версия “Аристотел”.

Класическото и “модерното” – във векът е с Номер XXI!

Номерът с реването май “няма да мине”.

Остава само Пролетта, която плаче от срещата със събуждащия ни Живот. Той, Господ, не спира да върти колелото.

А вие – не плачете, тя идва. Tя, Пролетта.

Орешарски – жив светец, твори чудеса

Пресцентър на МС на НРБ – съобщение

С чувство на дълбоко удоволетворение искаме да информираме Българските граждани и световната общественост (прогресивната й част) за още един успех на правителството на министър-председателя Орешарски. И най-вече – за сторените чудеса на министър-председателя.

В резултат на системаната ни политика на диалогичност с гражданските организации, природата и църквата, и в следствие на разговори с началника на църквата, под патронажа на г-н Орешарски се случи чудо. Само за 9 месеца от назначението на поста си, г-н Орешарски и екипът му ре-индустриализираха ореховата индустрия. Днес с гордост Ви информираме – Орехите, под патронажа на г-н Орешарски, днес ни представят по-добре от всякога!

Орехите стават  нашите мирни посланици по света! Розите отстъпват. Ние имам всички причини да смятаме, че много скоро България ще стане “Страната на орехите”.

Една подробност за заинтересованите несъгласни с политиката на Г-н Орешарски. Сигурно си спомняте, че в дните на най-голямо противопоставяне в началото на мандата, г-н Орешарски отиде в село Орешака. Там той си купи мед, сладко и ножче. В същият момент медиите изпуснаха да забележат посещението на г-н Орешарски в църквата на село Орешака. По време на това посещение бе направен молебен за орехите, под патронажа на министър-председателя. Резултатите не закъсняха. Медиите днес разпространиха новината за сторените чудеса.

Очакват се повишения на добивите на лешници (бе посетена църквата в Лешниково) и шипките (село Шипково). Бе посетено и село Дупево. Предстои посещение в село Дудуково.

Тези стопански и природни чудеса са забелязани от църквата и началника й. Предстой канонизирането на г-н Пламен Орешарски. Мнозинството в парламента се е договорило за назначаването му за пожизнен министър-председател в новото му качество на жив светец.

В плановете на г-н Орешарски е в края на петия му мандат Народна Република България да е призовото 10 орехово място. Едно орехово дърво започва дава богат плод на 25-тата си година. Водят се преговори с началника на църквата за намаляване на срока.

Орехопоизводителите от България избраха г-н Орешарски за пожизнен председател на съюза си. Това е една малка тяхна отплата за стореното от министър-председателят.

Очаквайите нови чудеса от “Дондуков” и Орешарски.

Пресцентър на Министерски Съвет на НРБ

Предложение за нова медийна политика на НРБ

Да се закрият всички медии. Да остане само БТА и селските радиоточки. Селските радиоточки да станат “златен стандарт” и да се появи понятието “градска радиоточка”. Да се обновят радиоуредбите по села и градове! Яко Лили Иванова и Орешарски, и малко Станишев и Местан. Квотно – 3:1 в полза на Местан.

Интернет – да се закрие с декрет! Всеки пълнолетен да има достъп до блоговете на Волгин, Карбовски, Кеворкян, Блога на Сина (блог на Пеевски) и Блога на Майката (майка му на Пеевски). Сайтът на Правителството да стане анимиран – вътре всеки ден по един епизод от новия анамационен филм как Крали Пламен побеждава Лямята. Серията да е с име “Кради, Пламен!”!

На Гугъл и Яху – да се секвестира житцето. Те няма какво да правят тука. Но Яндекс – може!

Гръбнак на новата медийна политика – “Нова Медийна Група”. Държавата да я закупи от предпримчивите медийни собственици – цена по избор на продавача. Поне 3 милиарда лева, взети на кредит от българска банка. “Да подкрепим Българското”! След покупката – ТВ7 да стане LafkaTV.

Всички медии да станат “безплатни”. Парите ще се събират през нов данък “Чиста истина”.

Всяко предаване да започва с: Говори LavkaTV!

И много публицистика – с много Нини, Че Гевари и Бареци. И много продуктово позициониране – цигари, цигари, цигари (като по всички пазари).

Сидеров в рубриката (всека вечер): “Гласът на опозицията”. Ако не в кондиция – стар запис. Той така или иначе – едно и също ще “говори”, когато не крещи.
Росен Петров с предаване(през вечер): “България на 3 океана”
Бареков с предаване (всеки обяд): “Трибуна на спасителя” (да не се бърка със Спасителя)

Рекламите в телевизията “LafkaTV” от самите Lafki.

Отново за краят на “будната кома”

 

Ако почти четири сезона България живее като във филм на ужасите и някой не разбрал какъв е сценарият, в който е потопена България – днес всичко стана ясно.

За да “неутрализира” и да обезсмисли за колебаещите се Подписката в подкрепа на предложенията на Президента – днес шайката на Орешарски, през действията на своите най-активни “остриета” Манолова (БСП) и Цонев (ДПС) сложиха точка. Мнозинството гласува за Изборен кодекс, в който възможност за електронно гласуване няма да има. Нищо изненадващо в действията на потресените от реалността слуги на статуквото. Не бе трудно да си представим, че те са “хора”, които мразят промяната. Същите тези, които не се съмняват в сигурността на технологиите и са “поверили” парите си на кредитни и дебитни карти. Нима целият им живот е само “в кеш”?

Свикналите да си купуват живота през тъмното му, пожелаха тъмнината на миналото, за да си сигурни, че при следващите избори грешки “няма да има”.

“Експертите на прехода” постъпиха експертно. Те са ясни! Те са миналото, което с модерни фрузури, о кутюр дрехи и модерни телефони в ръката бранят себе си и свойта “каста”, натискайки колективно вратата на крепостта, която превзеха с фалшив ключ, като исторически касоразбивачи.

Оттук – остава само едно – и за неразбралите, и за нечулите все повече става ясно кой кой е в карнавала на днешните “управляващи” – тези дето ще развиват от днес “сътрудничество в областта на медиите и образованието със Северна Корея. И това не е сън! Това е България днес – страната на място номер 100 по свобода на медиите в излязлata днес класация на “Репортери без граници”.

България се срива до стотно място в тазгодишната класация за свобода на словото на международната организация “Репортери без граница”, които са публикували новите данни на сайта си. Миналата година страната също отбеляза спад до 87-ма позиция.(дневник.бг)

Сънят свършва – подписката в подкрепа на предложенията на Президента се превръща все повече от акт на подкрепа на модерността е участието на все повече Българи в изборния процес – в подписка на нашия цивилизационен избор.

Някъде тук, в тези месеци, стана ясно – двете Българии – тази Станишев и камарилата му от подставени души и лица-ментета трябва да раздели от “другата” България – България, члена на Европейския съюз и на НАТО. Страна в която ценностите (колкото надуто да изглежда от вън) ще са онази територия, от която ще мерим себе си в съревнованието в света.

Все по-силното онемяване на разумността пред ставащото у нас е “могъщ сигнал” към нашия разум и свяст, че една по една нормите на допустимост се “преодоляват” в едно безумно пътуване назад във времето. Липсата на разумни думи в мислите ни само трябва да ни напомнят – това е лудост, но е около нас. Не магическа, а трагическа реалност.

Дошло е време да осъзнаем през новата, конска доза “реалност”, че днес България е пред най-тежкия си исторически избор. Все повече започвам да си мисля, всичко онова, което ни се случва е наистина изпитание, пратено ни от съдбата. Ако една доза “истина” не ни стига, съдбата ни изпраща нова, по-голяма.

И все повече трябва да разбираме, че заживяваме в свят, в който, ние, всеки от нас, има значение с гласа си и с волята си. И че търсенето на светци на земята е невъзможна, извънземна задача. Светци няма на земята. Тук има грешници, които нямат право да бъдат по-критични към другите отколкото към себе си! Самоцелното търсене на светци е само-убийствено.

Ако не сме го разбрали – “утре” – България ще поиска да напусне Европейския съюз и НАТО. Те нищо не ни дават – според повечето Българи. С пропаганда като днешната около нас, и с пробити от страхове души – тази “крачка” би била “най-държавническата” и “утиваща” на днешните “управници”.

Да се събудим! “Будната кома” на днешна България трябва да свърши и това зависи само от нас. После нищо няма да има значение.

Подписката в подкрепа на предложенията на Президента е първата стъпка на пътя назад – към нормалността, за която ние днес все повече губим представа. Потънали в потока на всеобща налудност. Живи, но в гражданска “будна кома”.

Така че, подписвайте, убеждавайте и помагайте! Задачата става все по-лична. “Будната кома” трябва да свърши. Инак – просто сме свършени.

Всеки от нас е България! Звучи наивно, но е много вярно. Дори, все по-тъжно вярно.

Спрялото време и Кант

 

“Просвещението е човешкото освобождаване от самоизлагането под опекунство.” (Иманюел Кант)

 

Да започнем от доста далеч във времето – от времето на Имануел Кант (1724 – 1804), когато духът на човека пак е търсил отново брод над привидността и вижданото само. И когато започва разговорът за посвещението, в който умът и мислите побеждават сетивата и очевидните факти. Явно днес, през 2014, ние, Българите сме там – пред вратите на нашето ново Просвещение. И някак си се “колебаем”.

Кант е последният влиятелен философ на модерна Европа от класическата редица по теория на знанието по време на Просвещението, която започва с Джон Лок, Джордж Бъркли, и Дейвид Хюм. Той е сред най-влиятелните мислители в историята на западната философия. Неговата мисъл оказва силно влияние също и върху формирането и развитието на най-новите философски направления и традиции – феноменология, херменевтика, екзистенциализъм, позитивизъм, постструктурализъм, аналитична философия. (Уйкипедия)

Имате ли и вие усещане за спряло време? Сякаш нищо не се случва и живеем на остров – сами сред океана на света? И че след всички протести – “те” победиха нас и времето?

За мен всичко това е само привидно. Прах от пропагандата, накарали очите ни да се притворят инстинктивно. А чувставата ни са “притъпени” от хладното безразличие на властта, която само “побеждава”, запечатвайки с бодри интервюта “успехите” си над онези “с малкото силици”. И нашите спомени-грамади от миналото, които ни пречат да погледнем към идващото към нас. И горчиви страхове-навици. Нетръгнали си от душите ни, помнещи близкото и далечно наше лично и обществено минало. И наглостта им – последното укритие пред другата, не “тяхната” реалност.

Напук на “успешната картина” и комюникетата си, власта трепери като болна от неясна за тях болест., за която колкото и власта да имаш няма рецепта или лечител, които те познават. Въпреки своето прозрение, че и с дълги протести няма да бъде победен, властта си знае много добре какво се случва зад завесите на цирка. Там е тече операция “опълченците по шапитото”.

Доста “обстоятелства” са нетипични за “стандартите” на досегашна България. Енергията, която протестите произведоха и произвеждат днес тук и по света. Липсата на лидери-мишени и привидната (и фактическа) неподреденост на случващото се в последните 240 дни от историята на България са факти, които не могат да бъдат осмислени и “неутрализирани” от пропагандата и нейните собственици.

И разбира се – процесите на световна промяна, започнала през 2008, когато световната криза отвори всички “рани” на човешкия егоизъм. Поцеси, които се доближават все повече и до нас. Независимо от медийната завеса, “стараеща” се.да “превежда” света през “скърпени” истини или открити полу-истини.

Разговорът за премълчаното минало, започнал карнавално и веселяшки по площадите и улиците се прехвърли нагоре по “пирамидата” на България. Уж маловажните и жалки въпроси, които “тълпата” зададе стоят някъде и тегнат като градоносни облаци над всички по върховете на политическата пирамида.

И тък като в света на политическото по света разговорът за бъдещето минава винаги през разговор за миналото. А този разговор започна именно по “неподредения” начин, организиран от протестите – времето е сякаш спряло. Зацепило в нищото.

Времето не е спряло или замислило се. То все си цъка по часовниците на ръцете ни. Усещането му, че трябва да заобиколи България не е реалност. Ние си мислим така и му го приписваме.

А събитията се надпреварват, привидно не правещи нищо. Нищо подобно – прахът от очите ни ще си тръгне и тогава ще прозрем през отворените зеници какво сме “сторили”. Разсъдъкът ни ще прозре за мащаба на намеренето през тези дни “загубено време”. И че в тези шеметни дни на безвремие нещо наистина се е случило.

А то се случило – само вижте “спрялото време”. Някъде тук е разговорът, “подхванат” от Иманюел Кант и за сетивата и ума. Нас “те” ни тикат при сетивата, където е мрачно и “страшно”, защото те “властват” над реалността. Ние трябва да се “качим” при ума и способността си да мислим и да градим в своите представи за света около нас не през страховете, в които ни тикат. В това “предложение” няма заповед – има повод за размисъл – светът, който виждаме е наша лична задача. Въпросът е наистина да пожелаем, осъзнавайки клопката, в която сме вкарани. И сме “накарани” да повярваме “истински”, че сме жертви. И се нуждаем от спасители. Редящи се на опашка пред телевизорите, за да нахлуят в мислите ни. Ако им позволим с копчето..

Времето не е спряло, то лети. Просто ние не усещаме, че сме в клопката на тяхната представа за света и сме подвластни на тяхната представа за времето.

Просто прозренията ни идват бавно и много лично. Като всяка друга раздяла с миналото, ставала в душите ни винаги трудно и “неясно”, но случила се. Тече едно закъсняло просвещение в душите ни – формално живи, но “консервирали” се в страховете ни. Този процес не може да бъде спрян – той все повече не е подвластен на “демиурзите”. Само вярвайте и ние ще прогледаме. Първо с мислите, после с очите. Така се случвал винаги света. Не сме първите на тази земя, прогледнали “отново”. Светът се е повтарял и се повтаря.

Ето някои цитати от текстовете на великия философ, даващи ни вярата, за която водим разговора в целия си живот и нужна ни днес повече от всякога.

Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! — ето това е девизът на Просвещението. (1784) (Иманюел Кант)

Има заблуждения, които не трябва да се опровергават. Трябва да се дадат на заблудения ум такива знания, които ще го просветят. Тогава заблуждението ще изчезне от само себе си.(Иманюел Кант)

Ние не можем да си представим невежеството си другояче, освен с помощта на науката, също както слепецът не може да си представи тъмнината, докато не прогледне.(Иманюел Кант)

“Просвещението е проект, който има за цел да направи света по уютен за човешките същества – чрез използването на разсъдъка им.”(Иманюел Кант)

“…животът, що се отнася до насладата от него, която зависи от щастливи обстоятелства, изобщо няма собствена стойност, а има стойност само с оглед на употребата му, а към какви цели е насочен; такава стойност може да придаде на човека не щастието, а само мъдростта; тази стойност следователно е в негова власт. Никога няма да се радва на живота си онзи, който страхливо е загрижен да не го загуби.” (Иманюел Кант)