За “журналистиката” с патоса “налягайте си парцалите”

 

Не зная дали забелязвате нещо много интересно в Българските медии в последните месеци и дни. Все повече процъфтява един очевидно важен и “позабравен” за “собствениците” им и политическите им “спонсори” “нов” журналистически жанр. Не че е учудващо или изнендаващо – просто стана очевидно едно наше “съмнение”.

Пише се с патос, буквално с патос на огнедишащи змееве за страшното, което ни чака ако има Промяна, и че “светът свършва”. И ако пак се върнем на старите си “читателски навици” – ние пак ще се сетим – журналистическите стандарти на масовия “писател” по страниците на вестниците винаги е бил свързан с “пропагандата на страховете”. Със силното, задъхащо ги в патоса си желание – да няма надежда, да има сеене на страхове. И жънене на статукво. До пълната победа на злото!

До която и стигнахме – с видими “успехи”! Преса свободна в България днес няма. И не само преса – журналистиката е драматично за ценностите на човешкото и морала слугинска роля. Има хлевоусто слово, сръчни интерпретатори на поли-истини. Тежки мислители с мрачна мисловност, и много, много мъка. И със засилваща се настойчивост се внушава само едно “кютайте си, налягайте си парцалите”. И се “лее” слово, “спасяващо” съмяващите се. И има кой да мисли.

Кризата в Украйна отвори нова “рана” в журналистическата словесност в България. Това, което стана и става в Украйна се оказа едра хапка за “професионализма” на дежурните обговарящи реалностите от наше име. Оказа се, че Украйна не е по устата на бедните слуги на словото. Които са все по-видимо слуги. На гледната точка на Русия на Путин. Станалото и ставащото в Украйна е “жестокият лакмус”, през който ние, що годе будните Българи, препотвърдихме – нас са ни “информирали” слуги. И все по-очевидно и за незрящите – про-Руски.

Колкото повече Украйна ще напуска ролята си на Улраинската ССР и колкото повече истини от близкото минало на Украйна ще изскачат от Украинските гардероби със скелети – толкова повече разказът за журналистиката “налягайте си парцалите” ще става все по-болезнено ясен за все повече Българи. И пак да се върнем на простите обяснения – защо всичко е толкова просто днес. Защото имаме избор през Интернет!

И още нещо – все повече, със задъхваща сетивата скорост ще растат страховете у “спонсорите” и медиините “им” собственици. Защото все повече Българи ще прозрат вчерашната Украйна е днешна България.

И ще започне едно разменяне на ролите. Страховете ще напускат пробуждащите се все повече читатели и ще се преливат в умовете на “спонсорите”-собственици.

И все повече простите “пропагандисти” от амвона на последната истина ще задъват от толкова много реалности. И ще е трудно с разказваш за света с простите думи “фашисти” и “предатели”

Украйна ни спаси от страховете, не наколната днешна коалиция – както те претендират през “опорните си точки”. Ако някой искаше да го види – видяхме го. Ако някой не искаше да стане – стана.

А инак – патосът “налягайте си парцалите” ще става все повече “гласовит” и крещящо безсилен. И все повече маски ще падат, дори и доста “демократични”.

Остава ни само едно – да си повярваме и да не си “налягаме парцалите”

С “налегнатите парцали” – до тука! А инак – “Слава на Украйна!”

Промяна има! Светът не е същият!

На Украинците – Благодарим им! И ги обичаме!

Технологиите и Моралът

 

Никога досега светът не се е тресъл така от постоянният разговор за корупцията на властта по света и технологиите.

Ако се замислим – глобализацията се дължи преди всичко на развитието на технологиите в света и най-вече на технологиите за бърз обмен на информация.

И колкото повече Информационните технологии се развиват и осигуряват бърз обмен на данни, изображения и говор - толкова повече лесното и бързо богатство създава повече съблазни и клопки за вечно слабата човешка природа.

Никога повече – като сега – не е бил толкова публичен, световен и “заразяващ” все повече и повече страни Разговорът за Моралът и за липсата му, превърната в луксозност и щастлив Живот.

Технологиите – дават “власт” през знанието и именно усилието и пътят към това знание са оная проверка, която “допуска” умните до “светът на богатите”, където няма много морал, а много алчност и самозабрава, по повод на спомената наша слаба човешка природа.

Технологиите дават лесен и бърз живот, но и дават шанс на светът да “надниква” в живота и на “богоизбраните”. А там – май е еднакво зле навсякъде.

Ставащото в цял свят сега е един опит за Морална революция, чиито цели са връщането на ценностите, за които май само бедните се сещат за сега. Защото огромното или несъразмерно на личността богатство – разпада личността.

И както виждаме – нито Христос, нито Аллах одобряват и драмите на мързеливите и хитри “големци” растат.

И драмите се появявят навсякъде. Единственото, незаобиколимото остава моралът на тази земя. Ценностите, които не са богатите или бедните на тая земя. Ценностите, които са “описани” добре в Десетте Божи заповеди. За да няма сложни разсъждения, а правила. За всички.

А технологиите? Те просто са “старомодните” понятия за прозрачност и честност, които липсват и които “идват” да разголят греховете.

Някой казват, че светът се бил променил. Променил се е за виждащите само. За тези, които мислят светът е същият, защото Моралът е същият.

Няма нов морал!

Революционният махмурлук или Урок Номер Две

 

 

От първият ден, в който Янукович се “изпари” от Украинската политика, започва, а днес става все по-очевиден един процес, който се случва след всяка “революция”.

Не мога да бъда гадател, но оттук нататък към нас и към света от Украйна ще идват новини и факти, че това е бил един процес на “превземане” на народната енергия и погнуса, ужаса от ставащото и активно подкрепян от тези дето са били във властта около Янукович, но не са били доволни от полученото.

Лицата, които сега “ще се родят” за медиите, техните биографии, изскачащите “случайно” или не факти ще разказват една история – “миналото” няма да остъпи. Бе пусната малко кръв, бяха родени истински герои, но героите умират – остават живите, които са повече сиви отколкото нас ни се иска.

Засилващата се “делничност” на новините и падането на “революционната температура, само ще отварят очите на примрежените от революционен плам украинци и вероятно именно сега, в тези постреволюцинни дни” ще проличи дали в Украйна има изградено гражданско общество и истински, последователни и честни медии. Защото без постоянните очи на гражданите – медиите – в Украйна много бързо всички ще изперат Биграфиите, ще обвинят “тиранина” във всички гехове. Довчерашните му съзници и съпертиици ще го осъдят остро, за да не правят именно този остър завой, който хората от Майдан искат.

Оттук започва да бъде видим отговора на единственият въпрос след всяка революция – ще открадне ли някой този процеп във времето и ще го прати ли набързо при многото други революции от историята? Така като днес ние знаем се случи с Българите през 1989 и не само тогава.

И отново става ясно – ако някой реши да изгради без демократична култура и трайни граждански навици на хората си нова държава – за дни, за месеци и после страната да рахатува – греши.

В историята има уроци, но няма подскоци. В историята всичко е плавно и винаги сигурно. Защото никой от нас не напуска своя личен конфорт със скок в неизвестното. Това го правят героите, но те са винаги единици.

И ако заговорим какво би спасило Украйна сега, а вероятно и България.

Това са млади, образовани хора, готови да поемат рискове. Млади хора, които са учили на Запад, не са свързани със службите за сигурност на комунизма. Грамотни, открити и честни патриоти. Хора без зависимости. С публични биографии

Без стари лица няма да стане!

В XXI век, в светът на конкуренцията на знанието и постоянните промени – промяната могат да по понесат на раменете си само млади хора!

Украйна ни дава пореден урок как изгледаме ние, гледани от вън, защото ставащото сега там ни повтаря на бърз кадър целият ни близо 25 годишен процес на революционно опиянение и “открадната” револщция.

Народът е дете, на което “задкулисието” не прощава. Дава му миг да полудува и после пак го “опитомява”.

Урок Номер Едно от Украйна свърши. Революцията “победи” – Яукович го няма, ненужен на всички. Всеки паралел със случилото се през 1989 у нас е абсолютно верен. Просто близостта до Русия, наистина позволи Украйна да бъде Украинската ССР – от 1991 до 2014 – през “демократични избори” и опаковка на пост-съветска нормалност.

Революцията се прави от героите, но общество и промени се правят от учените и честните! Инак е влечене по демоктатичния път по корем – това, което познаваме много добре от последните наши близо 25 години “демократичен преход”. Може би точно в този момент ние трябва да отидем при Украинците и да им разкажем за нашите “уроци”, които учим в упоменатите 25 години.

Защото – както виждаме – нищо не е ново на тази земя: Светът и историята му се повтаря! Просто Времето заживя с нова скорост и промените стават все по-бързи, видими дори в един кратък исторически период. Технологиите на тези дни правят всичко очевидно видимо и близко.

Дано успеем да разберем у този нов Урок, дошъл при нас от Украйна, Урок Номер Две: “Задкулисието не прощава”.

Времето, Москва, олимпиадите

 

 

Независимо, че последните, токущо завършили са Зимни олимпийски, а предишните са Летни – в Москва-1980, властта в Москва е правила винаги игрите “заради себе си”, заради онова илюзорно и естествено за комунистическата пропаганда убеждение, че ако си щедър домакин и безотгорен в харченето на средства, светът “ще те обикне”.

Никога не трябва да забравяме, че днешните Олимпийските Игри са един огромен откъм придавана им значимост от страна на домакините кратък времеви прозорец, в който успехите и блясъкът на “спектакълът” е преди всичко Пропаганда. Пропаганда на начина на живот, на социалното и политическо устройство на страната-домакин, на “успехите”, на гордостта от домакините от себе си. Това, което стана в Сочи е част от онзи изкривен образ на днешните олимпийски игри по света, управляявани от Международния Олимпийски Комитет, който се храни добре от това “мирно състезание”. Организация, която не е спирала да бъде известна и заради “нелигитимните” методи в работата си, които са били винаги скандално свързани с пари. Много пари и много скандали – в “името на един по-мирен свят”, а всъщност бизнес с “правила”, които са само “узаконили” показността на “успехите” на домакините.

Феноменът “Москва и Олимпиадите” е малко по-специален. Комунизмът на Брежнев (Москва’80) и пост-комунизмът на Путин (Сочи’14) с нищо не са различват в намеренията си да докажат на света за предимствата на устройството на живота на Съеетска Русия (тогава) и Пост-Съветска Русия (днес). Очевидно помпозността на подготовката и тогава и днес не успяха да постигнат търсеният пропаганден ефект. И ако Олимпийските Игри в Москва се оказаха Игрите на “прогресивната световна общественост” (заради бойкота на Запада по повод съветската инвазия в Афганистан), то едва завършилите Игри в Сочи, дори небойкотирани от спортистите (но бойкотирани “тихо” от Запада и държавниците му) са пълно фиаско, огромна пропагандна загуба на Путинска Русия, защото за кой ли път се “оказа”, че Времето е “друго”.

Ако Има поне един значим процес, за който Путин и Русия не са разбрали в 2014 – то Той е само един. Времето след 1989 започна да тече все по-бързо и статичното, повтярящото себе си Историческо го Няма. Времето вчера и Времето днес не са едни и същи. Скоростта на обмен на информация, новини, мнения, оценки, случващи се през новите технологии радикално подмениха Света. И всяка, дори “благородната” битка с Времето, е Загубена. Откъснатостта на Путин и режимът му от реалността и Животът му на единствен, гарантиран “победител” в Руската медийна среда и “обречеността” му да управлява със “сиамския си близнак” Медведев завинаги му изиграха грозна, жестока шега. Стигна се до там, че верният страж на Путин – външният министър на Руската Федерация Сергвй Лавров да даде нарочна пресконференция, в която обвини “недобронамерените” Западни медии в тенденциозност и изкриваване на “реалната картина”.

Никога не трябеа да забрявяме, че олимпийските Игри траят ограничено време и, че истинските последици от случилото се, разходите направени “по случая”, социалните, политическите и чисто житейски последици от една Олимпиада започват в първият ден след края на Игрите. Социалните, икономическите и чисто човешките щети, а вероятно и драми за Сочи и Москва започват едва сега. И ще траят вечно, защото осъзнаването на цената на игрите в Русия едва сега започва. След пропагандата, след блясъка, след приповдигнатостта и “успехите”. Идва краят на олимпийският махмурлук и политическият главобол, за който лечение не е измислено.

Космическите, неземните разходи на Игрите на Путин в размер на над 51 Милиарда Долара ще се превърнат в най-страшният камък, който той, Путин, сам сложи на шията си и ще носи доживотно в политическия си живот. Каквото и да се случи в Руския обществен живот оттук нататък ще е с печата “Сочи” – един пореден неслучил се акт на Победата на Човека над Природата. Защото именно по волята на Путин – Зимните игри бяха проведени в Сочи, град със суб-тропичен климат. През цялото време на игрите организаторите се бориха с времето и температурите, които нямат нищо общо с кристалната форма на водата, по чийто повод бяха отишли спортистите.

Към пропагандната и политическа драма на Путин трябва да добавим и едно друго обстоятелство (добре известно на всички) – игрите бяха проведени в размирния Кавказ и заради който факт мерките за сигурност (свързани със страховете на Москва от атентати) доведе до нечувани в мащабите си мерки за сигурност. За повечето спортисти усещането от “гостуването” им в Сочи било като посещение и живот в затворнически лагер. Фактът, че нямаше терористични действия е единствената добра политическа новина за олимпиадата. И за да бъде пълна картината на Русия в мислите на спортистите – на всяко шкафче, до огледалото ги гледаше от портрета си Путин – Той, домакинът им.

Но никога Сочи нямаше да бъде този огромен неуспех ако в същото Време не се случваха събитията в Украйна, перлата на Путин в т.н. Митнически Съюз, в който Путин през Янукович си бе “наредил” всичко, така че Русия да си върне отново имперската роля, за която Русия мечтае от времето на Петър Първи. Събитията в Украйна, които нямат директен политически аналог в историята на постсъветското пространство обърнаха драматично цвета на политическата канава, на която “художникът” Путин бе решил да рисува своята Олимпийска картина. И независимо опитите да “успокои” събитията през инжекции с милиарди долари “помощ” за Украйна – липсата на усещане за новото Историческо Време у Путин и Кремъл им изиграха огромна “историческа” шега. “Шега”, която делегитимира тотално Путин в ролята на “добрия баща” на Русия, който “обича” своите славянски братя в Украйна.

Случилото се в Украйна и Киевския Европлощад – Майдан са само началото на срещата на Путин и Путинска Русия с Новото Време. Самовлюбеността на Путин в правилността на правеното от него и отдадеността на слугите му няма да му помогнат в “битката” с Времето.

Погледнато по-глобално всички събития в последните близо 100 дни от историята на света са “световната премиера” на едни процеси, които светът бе “изпуснал”, вгледал се в последиците и страховете си от световната икономическа криза. Ставащото в момента е част от един гигантски, драматичен в динамичността си процес на Промяна на Света, в който единственото, което е същото е физическата реалност на света. Измамно еднаква за немислещите on line и свръх интересна и поучителна за мислещите в категориите на реализма и фактите. Шистововата революция, краят на ембаргото на Иранския износ на петрол, признанията на самия Путин за края на карбоновите горива като универсално икономическо оръжие във външната политика на Русия много скоро ще доведат Путин до нови, поредни срещи с Времето, което той и Кремъл “изпуснаха” от внимание.

Урокът от ставащото днес в Украйна и в света ще бъде един драматичен урок и за Българските “послушници” на Путин. И както отдавна им казваме, а те не чуват: Светът не е същият!

Урокът, за който говорим, е един акт на решаващо преосмисляне на света и на Запада – и за “срещата” на Брюксел и Вашингтон с реалност, която е повече “учудваща” за Брюксел отколкото за Вашингтон. “Спрялото” време и “мирното съвместно съществуване” придобиват нови форми, за които ЕС разбра с трудности, считайки че Европейските енергийните зависимости от Русия не са “фатални” за ЕС. Последните декларации и деиствия на ЕС показават, че бюрократичен Брюксел преживява истински политически “катарзис”. Рязката смяна на политическата тежест и уявняването на ролята на Полша в конфликта в Украйна е повече от добър симптом на Европейското преосмисляне на Времето, което бе сякаш спряло и за Европа.

Ние, Българите, днес трябва да сме щастливи, дори и в своето днешно нещастно битие – Светът се променя и нашата близост до театъра на гигантските гео-политически промени, настъпващи в света след Украйна ще имат незабавен политически и икономически ефект над България. Русия никога няма да има повече това гео-политическо влияние над света, което имаше до падането на Берлинката стена през 1989. И ако ние, разумните сме го разбрали сега, то нашите властници ще го разберат “малко по-късно” след като го “прозре” Путин. Защото техният “централен мозък” не е София.

Светът не е същият! И това не е възглас от площад – това казва всяка новина, която идва от Световните Информационни Агенции. За този който иска да чуе, разбира се!

Една панихида в София

 

Днес, 23 февруари 2014, в 11 часа в храма “Сеета София” бе отслужена панихида в памет на “Небесната сотня”. В памет на онези 100 души, загинали на Майдан в Киев. Това е част от Панихидите, които Украинските диаспори по цял свят организират в същия момент, в който на Майдан, в Киев бе организирана Служба от всички конфесии (вероизповедания) в памет на загиналите през тези жестоки дни.

“Събитието” отразяваше като в капка вода цялата картина на Украйна, България и света, в който живеем. След думите на председателя на Украинските дружества в България и активиста, който бе организатор на събитията пред Посолството Украйна в София, “взе думата” (недадена му) един Украински дипломат. От тези дето ги пазеше Българската полиция от нас и който не се показа от Посолството, защото нищо не беше ясно тогава. “Шефът” им Янукович бе на власт. Когато този възрастен, посивял и прегърбен мъж заговори, председателката на Украинските дружества в България, излезе тичаща и ридаеща от двуличието на чиновника. Когато тя казваше свойте думи, тя на два пъти заплакваше и се овладяваше.

Животът продължава същият – чиновникът си пази службата с “прочуествено” слово, което за неразбиращите контекста на момента би било затрогващо. Сега всичко е ясно и чиновниците от Украинското посолство в София бяха при Украинците, своите братя и сестри” и нас, шепата Българи.

Излязох от храма. Навън сватбари чакаха реда си за ритуала по църковния брак. Тези дето носеха “благата” ракия я дегустираха с радостни лица многократно. Лицата на жените от сватбата бяха декорирани с тържествени фризури. Видимата скромност и несложност на излъчването на лицата им бе компенсирана с приповдигнатост. Просяците бяха на поста си. Животът си течеше.

Телевизии с камери и Български политици нямаше на панихидата. Имаше двама фоторепортера. Явно е имало нещо по-важно за всички отсъстващи в този момент!

В диплянката на историята на храма, която си купих, атентатът от 1925 година, когато Коминтернът и агентите от БКП убиват около 200 души от елита на България тогава е описан с половин страничка от общо 28. Събитието е описано като “една от най-трагичните драми в историята на България”. Но е написано, има го.

Бог да прости убитите! Примерът им е за нас, живите! Ако се сетим.

(имам още по-остри думи за видяното – запазих си ги…)

P.S. Корегирам се – не съм разбрал добре – дребният, посивял “чиновник”, който говори, се оказа посланикът на Украйна в София, Посланик Микола Балтаджи! Всичко е още по-ясно!

За България и нашите сълзи

 

 

Плача и гледам по Интернет ставащото в Киев и Украйна сега. Жестоко, просто, жестоко красиво, страшно и безкрайно човешко. Разтърсващо!

Поставям се на мястото на хората на площада в Украйна. Като на конвейр се редят ковчезите на убитите от Янукович. И тези хора са успели да намерят сили да извадят от душите и умовете си онази сила, която ние днес нямаме. Или просто не искаме да повярваме, че имаме в умовете и душите си.

И си мисля защо. Едва ли съм добър познавач на днешната народопсихология на Българите, но близо 50 години живея и обичам България. Нашата земя.

Една прекрасна страна. С умни, не глупави, напротив, умни хора. Но страна на едни смачкани от комунизма и от примирението си хора. Натикани от “нашата” система в ъгъла на физическото оживяване. Страна, която произвежда интелект и младо хора, които отиват да работят там, където има правила и се доказват през живота си.

Не бягат от заплатите тук – бягат от страната, в която примитиви могат да бъдат “успешни”, обиждайки елементарното усещане са самоуважение.

И ме боли, защото днес хората от моето поколение съветват децата си – тръгвай си, тя нашата, видяла се е. Ти поне живот да живееш. Сякаш пращат децата на свободата, а те остават пленници на затвор. И това в XXI век, в Една Европейска държава, член на Евро съюза.

Гледам Украйна и ми се плаче за нашата България. Нашата, не тяхната или тази на Брюксел, Москва или Вашингтон. Нашата България.

И си мисля може ли, трябва ли, заслужавали земята на Левски да е земя на смазани души без вяра. Без страхопочитание към история, която чества само празнично дати на смъртта и загиванетоо на героите си? Страна, в която в вкаран духа на само-съжалението, в която трагедията и траура са естестевено състояние и в която полу-грамотни спасители-слуги да ни спасяват?

Украйна е само в началото на един мъчителен период в своята история. Ние, будните, видяхме като на забързан филм историята на една борба на един близък ни народ, който е имал за Първи свой Православен Патриарх – Българин.

И да имат да четат стихове, поезия, сред ужасът на смъртта. Поезия сред смъртта. Красотата сред смъртта, заедно. И не плачат! Това е сила! И урок!

През цялото време – на героичните дни, когато смъртта бе на Площада, Украинците на сцената бяха със свещениците! Те се молеха за своите герои и за бъдещето на Украйна! Молеха се! И вярваха, а смъртта бе до камерите!

И пак гледам какво става в Украйна сега. Украинците пеят песни за своята родина. Пеят, а не плачат! Войната с комунизма на Яникович и Кремъл не е спряла, никой не им обещава следващ спокоен ден. Но Украинците пеят!

Време е да се събудим – примерът на Украйна е пред нас – нашите братя и сестри ни показаха.

Чака ни дълъг път, когато ще пеем!

А в Киев, в Украйна и в момента пеят. Млади момичта и момчета, до смъртта и героизма, спрял се в бледите лица на хората в ковчезите!

Не искам да страдам за България сега! Искам да вярвам!

Обичам България! Нищо, че плача сега – заради простичкото човешко щастие, което не идва при нас, а го заслужаваме!

Обичам България! Знам,. че я обичате и вви. Не плачете, да се събудим!

Време е! И не плачете, като мен.

За “раздвоените” Български медии

 

 

Днес няма нищо учудващо в “потока на новините” у нас! И това не е новина!

Българските медии са заети с една задача (с двете й под-задачи) – да не виждат истината или да виждат част от фактите на това което става в Украйна. Очевидно изкуството да лъжеш или да подмиташ реалностите наистина е достигнало на нива на “професионализъм”, което ние сме изпуснали и сега “установяваме”.

Всеобща е практиката по медиите преводите на статии и материали от чуждите медии да бъдат скъсени (поради липса на място или нужда) или в преводите да отсъстват “ключови” думи, които смекчват или изопачават истинския смисъл на текста. Така че – хем номерът “отчетен”, хем – овцете “нахранени”. Хем медийните господари “доволни” от будната кома на Българите, която им е нужна и им струва милиони на ден. Но по-добре е да ги даваш на “своята” телевизия или медия отколкото да имаш будни, богати, щастливи от живота си Европейци. С ниските заплати на милионите “трудещи се” сметката излиза “по-добра”. Пък и ролята на жертва се пада на Българите, те си я знаят, някои дори, обичат.

Българските медии днес разказват за Украйна достатъчно малко, за да не стане по никакъв начин ясно на аудиторията им за истината и за дълбочината на процесите и за истинският патос на случващото се тези дни в Киев и Украйна.

В Украйна днес има революция срещу един “демократично избран” комунист, който за “модерност” си има Партия на регионите, а не партия с комунистическа или социалистическа табелка. Янукович е руски храненик и именно, той, е дъното на драмата през 2004-2005 година, когато в Украйна се състоя Оранжевата революция.

На сцената на Майдана и във всички текстове от независимата преса в Украйна се говори за Путин и Русия като причина за ставащото в Украйна днес. Това не е “разпознато” от Българските медии.

И те, като лицето Вигенин, временно изпълняващ функцията на Външен министър на България, говорят за “преговори”, за “миротвореца” Янукович, за мирния път. И разбира се, Русия я няма в “проблема”.

“Най-добри” са от вестник “Дума” днес. Да повторим – социалистическият официоз на управляващата ни бивша Комустическа партия, чийто председател (за разкош на Европейските му братя) е техен председател. Та в днешният вестник “Дума” станалото в Украйна е резултат на “фашистите”. За да няма сложни разсъждения за вдетенилия се електорат на БСП е ударено едно клише. Всичко е ясно – “доброто” се бори с фашизма. Русия, Путин. Те няма какво да правят в статийката-пасквил. Има си “фашизъм”, универсален ключ към “ясното и правилно мислене” на “децата” от БСП. От 1944 – до 2014 – непрестанно, и с успех. С капитализма борбата приключи, неуспешно, но не за шефовете в БСП.

А в Киев и в Украйна е доста различно. Хората говорят свободно, борейки се с престъпниците (тетушки, криминалните престъпници) пуснати от Янукович по улиците, за да тормозят и грабят протестиращите, техните близки и редовите Украинци. Украинците тръгват да променят живота си, само преди часове свидетели на смъртта на своите приятели на Майдан. Днес Украйна е един вулкан, събуден отново. Вулкан, създаден от комунизма и насилието му над Украинския народ в десетилетията назад.

И инак – хората в Киев и Украйна говорят за Янукович като криминал, терорист и диктатор, оцапал ръцете си с кръв, заслужаващ съд в Хага! Не в Киев – в Хага!

Никой по нашите медии сега не разказва за прекрасната певица Руслана, онази, победилата от Евровизия, която е всеки ден на сцената и дава вяра, дух и хадежда на десетките хиляди на площада и милиони Украинци, гледащи и слушащи предаванията по телевизиите и в Интернет. Никой не разказва за постоянните молитви на православните свещеници от сцената, които се молят за душите на загиналите. Никой не говори за рецитираните стихове на Украинския национален поет Тарас Шевченко и стихове, рецитирани сега, написани преди часове, от самите явтори. Никой от медиите не говори за ръководителите на профсъюзите на Украйна, които са с народа си. Никой! Нищо!

За Българските медии днес – текат преговори между протестиращите и властта. И “вероятно” те ще “решат проблемите”.

Медиите ни не искат да видят, че всъщност Украйна се изчиства през колективно съпричастие от комунизма и неговия истински образ за тях – Янукович, слугата на Путин. Защото ги е страх да не би ние, “местните тъпаци”, Българите, да се сетим, е живеем еднакъв живот с Украинците и да ни хрумне да се замислим.

И тъй като векът е XXI, а Българите, както и Украинците, живеят в среда на технологии и комуникации и са народи, които знаят повече от един език в будната си част – всичко това е жалко и смешно. Старомодно е все “по-неефективно”, но го правят и инвестират милиони в “миенето” на мислите на масовия Българин. Инвестират в борбата превръщането на “правилните” мисли във “верните” мисли в главите на Българите.

В дни като днешния ние само можем да разберем колко сме “напреднали” в деформацията на нормалността и колко много задачи имаме да решаваме. И че безкрайните разкази за кавгите между днешните ни “политици” са абсолютно ненужни, смешни и жалки на България и Българите. И не помагат на България, а на всички, които ни искат слаби, раделени, зависими.

И колкото повече минават дните от 14.06.2013 – токова повече Българи проглеждат за “системата на дявола”, в която ние бяхме поканени, настанеи и приспани – в “будна кома”. И че това “раздвоение” между “правилното” и житейските факти е единственото, гарантираното в “успеха” си самоубийство на медиите. За кефа на медиините шефове, слуги.

Засега Украйна е началото на края на ерата “Путин”, Сочи е най-скъпият ПР акт на публично само-унижение. И тъй като истинското начало на процеса на разпад е започнало през 1989, с всеки изминат ден се доближаваме до един исторически момент, когато икономиката, построена на разхищението и лъжата ще се срине. Инак – рублата поевтиня тези дни.

Светът не е същият! Българските медии не са го разбрали и ще си “платят сметката” – през презрението на непотърсилия ги зрител или читател. Процес, който не е спирал, напук на виртуалния им свят, в който те живеят и искат да ни набутат постоянно. Всуе!

Украйна и ефектът на доминото

 

 

Вероятно всички си даваме сметка какъв е всъщност залогът “Украйна” и за поредицата от исторически, драматично тектонични по характера си промени в цяла Европа и светът въобще. Събития, които категорично ще доведат до бързи политически ефекти и над днешната наша, Българска, картонена “политическа колибка”

С края на Янукович, за Москва настъпва край на плановете за Евразийския Съюз. Но това е само видимото, очевидното, първото. Това, което става в момента в Украйна отваря една страница от една история, което бе писана до сега само в мислите на Източноевропейците. Оттук нататък, затворената страница от нашата най-нова история в последните 24 години има ново заглавие – “перестройката свърши”.

С ожесточеността и явната подкрепа на жестокостта на Янукович от страна на Путин, Русия се отдалечава още от Европа и от ролята си доминиращ доставчик на горива за Европа и на страна, упражняваща “нежно влияние” през инструментите на Европейската “толерантност”, която също е към своя край. Незабавният ефект от това ще бъде преди всичко политически – оттук нататък – Русия никога няма да бъде със същата политическа тежест в международната политика. Никога повече Русия на Путин няма да има досегашната си роля на свръхсила с важен глас. Русия ще бъде хладно приемана в претенциите си за медиатор в неждународните конфликти, защото в “случая” Украйна тя се е оказала “спонсор” на убиеца на собствения си народ Янукович. Впрочем Сирия не е по-различен случай, но в Сирийския случай Русия спечели от гузността и на другите велики сили и разбира се – от много по-голямата верска сложност и гео-политическа и информационна откъснатост на сириийския конфликт от света. Разликата между диктаторите  Асад и Янукович не е голяма. Но Асад и Близкият Изток са много по-сложни в разбирането си от света. “Победата” на Русия – при предотятяването на Западната намеса, натовари Путин с повече въпроси за хуманността на този акт отколкото с дългосрочни политически ползи. “Загубилият” (тогава) Запад спечели.

Арогантността на Янукович и насилието, ескалирало в последните дни, засилиха твърдостта на позицията на ЕС, който ще отстоява с “минимална дипломатичност” позицията си на категоричен противник на политиката на насилие и война на един диктатор със своя народ.

Икономическите и политически последици за Путин, произтичащи от ставащото днес в Украйна едва ли могат да се предвидят в пълен размер, но остава катеричния и видим и сега ефект. Ерата на икономическото сътрудничество с Европа, осигуряващо на Кремъл стабилност, приключва. Руският нефт и газ са и днес “оръжия” с видим край, за което говори и Путин преди около седмица.

Огромният, страшният ефект е преди всичко краят на образа на добрия Путин. Бащата на Русия, който летеше с лебеди в небето, снимаше се с леопарди и супер-герой за руските медии. Образът помръква.

Краят на “доброто” лице на Путин извън Русия много бързо ще доведе и до началото на края на пропагандната вълна от обожествяване на един човек, който не е напуснал властта от деня, в който я получи.

Днешното изявление на другото лице на Путин – Медведев пред ИТАР-ТАСС по повод безсилието на Янукович и необходимостта от “мобилизацията на действията” на Янукович само подсказват за клопката на Путин, в която той попадна след обявената вчера нова политика спрямо Русия от страна на ЕС. Гласът на Пътин – Медведев изрича това, което Путин иска, но не може да изрече. А думите са изразяващи панически страх от ставащото в Украйна.

И последно – общата история на Русия и Украйна, близостта на двата народа и “примерът на Украинците” могат да се окажат причина за промени в Руската политическа действителност, водещи до първоначална ерозия на публичните авторитетите, а в по-далечен (но не много напред във времето) план – до появата на открита съпротива срещу днешното “устройство” на Руската “демокрация”.

През погледа на Българи, ние можем да предвидим един много бърз процес на разпад на днешната Българска политическа “конструкция”, в която Русия е “главният спонсор” на днешното куклено правителство на Орешарски. Причина да си мислим това е буквално самоубийствената политическа реакция на Станишев, номинален шеф на Европейските социалисти, по повод ставащото е Украйна сега. Станишев не е луд, но го прави, защото явно неговите зависимости и “връзки” са по-силни в Москва отколкото тези в Брюксел. Станшев все повече мисли за личното си политическо и човешко оживяване отколкото за кариерата на Европейско социалистическо “юпи”. Има дори жестока ирония – родения в територията на днешна Украйна, Сергей Дмитриевич, ще “загине” политически заради събитията в неговата родина. Между впрочем – Станишев не “страда” много по повод смъртта на своите “бивши” сънародници. Изпечен егоист – той мисли за “баланси и диалог”, говорейки сякаш за еполети и кокарди, а не за смъртта на невинните защитници на правото на Европейски избор на Украйна. Избор, към който той винаги е твърдял, че е “дълбок и ценностен”. Между Европа и ценностите – днес Станишев избра Москва и миналото си.

Събитията в днешна Украйна ще имат ефекти, които няма да приключат с края на Янукович. Политическото домино, което бе “подредено” в периода след падането на Берлинската стена през 1989, ще се разруши с драматична с политическите си ефекти скорост. Пост-комунистическата Източно Европейска идилия свършва.

Източна Европа се премества през силата и характера на Украинския народ по близо до цивилизования Запад. Тъжно е, но е факт – загиналите Украинци дадоха на Източноевропейците много повече с погубените си животи от това, което са искали на направят за свободата на своя изстрадал от комунизма народ. Вечна им памет!

Ние трябва да им благодарим в своите молитви към Бога, молейки го за мир на душите им. И да помним – комунизмът няма сърце! Комунизмът мисли през статистиката за хората.

Лилов е жив и неговото име е Станишев

 

 

Прочетете текста на декларацията на Българското Външно министерство от днес, 19.02.2014, по повод драмата в Украйна тази нощ и си помислете какви са хората, които ни представляват пред света.

Вигенин, външно политическият слуга на Станишев, “зове” за диалог между един окървавил се сатрап, избран “демократично” и жертвите му! Няма дума за ролята на Русия, която е основния “спонсор” на Янукович и водената от него политика на Геноцид срещу народа на Украйна! Няма дума за Европа, към която България (уж) принадлежи и към която, същата Европа – Украйна и народът и искат да принадлежат! Няма дума за онази Евразия, към която България е тикана днес от правителството на друг слуга на Станишев – Орешарски и от която бяга Украинския народ!

“Бяга” – през кръвта на убитите си граждани, в чиято кръв тече кръвта на техните деди, убити от Сталин и Съветска Русия, чийто “пълноправен” наследник е днешен Кремъл. Гладоморът, който унищожи през 1933 – 1934 от 4 до 10 милиона Украинци. Геноцид срещу недадежните спотед Сталин съветски граждани – Украинци.

Виждате ли в думите на Българското Министерство на Външните работи и дума на съчувствие към убитите и техните близки? Виждате ли една дума на хуманност или съпричастие? Във Външното на България днес работят ли хора, които имат сърца?

Няма!

Социалистите не могат да осъдят своите “духовни” бащи!

Къде е роденият в Херсон, днешна Украйна, председател на ПЕС Станишев? Или и той като Лилов, преди повече от 20 години, все още чака потвърждения за ставащото – както Лилов чакаше новини по времето на пуча срещу Елцин? Облизвайки си пръста и очакващ посоката на ветровете от север.

Нищо не се е променило!

България е една пост-комунистическа страна, в която има Интернет, в която можем да си “кажем нещо”!

Друга промяна няма!

Лилов в жив и неговото име е Станишев!

Украйна и края на музея на комунизма

 

 

Ставащото в Украйна сега и краят на режима на Виктор Янукович, един от посткомунистическите и “демократични” диктатори, живеещи в XXI век е началото на истинския край на музея на комунизма, които представляява днес един пояс от страни около Русия.

Русия продължава да бъде страна, в която манталитетите на жителите на страната и управниците възпроизвеждат отношенията на поданиците и властниците от една комунистическа страна. Днешна Русия е истинската опора на поредица от режими от Източна Европа. Един от които е и този на “демократично” избрания президент на Украйна – Виктор Янукович.

Кървавата картина на раздялата на днешна про-европейска Украйна с поддръжниците на про-руската Украйна само дават видимост на дълбочината на процесите и силата на противостоянието и ни показват какви са в историческата си дълбочина последиците от Октомврийската Революция в Съветска Русия, станала като един преврат в империята през 1917. Революция, която унищожи десетки милиони животи, налагайки през кръв и насилие един идеал за насилствено оживяване на една илюзия за човешката природа.

Това, което става сега в Киев и Украйна се случва непланирано за властта и “спонсора” й Путин. В дните на Олимпиадата в Сочи, Путин и неговият послушник в Киев Янукович не искаха да стане видимо за света това, което днес виждаме. Усещайки риска от ново, задълбочаващо се противопоставяне, Путин отпусна нови, допълнителни средства, в подкрепа на Янукович в размер на 2 милиарда долара. Но и това не успя да угаси конфликта, който само помрачава допълнително и без това най-скъпата и най-разхитетелна олимпиада в човешката история, платена от същия Руски народ, който не е искал да домакинства Зимна Олимпиада в суб-тропичен курорт. Прищчвка, за която самият Путин си призна отново в едно свое изявление малко преди началото на Олимпиадата.

Украинската драма и поведението на всички видими и невидими участници в конфликта отразяват като в една огромна картина Източна Европа и Европа – като цяло. И разбира се – директно засяга и нас и нашата земя – географски – на един хвърлей разстояние от “театъра на кървавата Украинската драма”. В събитията в Украйна са участващи Москва, Брюксел и Вашингтон. Съотношението на силите и различния тип инструменти, пред които тези три страни влияят на процесите в този гео-политически акт на видима промяна на политическата видимост е поредното потвърждение на променящия се свят , в който живеем и в който от 1989 насам и в който (Съветска) Русия е в процес на отстъпление. От ерата на Горбачов, до днес светът се промени радикално. Днешните събития в Украйна са исторически поредната драматична раздяла на комунизма с неговата представа за световно господство.

От гледна точка на разпределението на силите вътре в Украйна ние трябва да виждаме една голяма група от “играчи” – Украинските граждани, които са Украинци по произход, руските укранци, забогателите от Украинския “преход” олигарски, получили доста от ресурсите на страната си по познатия от нашата история начин, разнородната парламентарна опозиция, представлявана  от тримата й лидери – Арсений Яценюк – партията “Баткившчина”, Виталий Кличко – партията “Украинския демократичен алианс за реформи” (УДАР) и Олег Тягнибок от националистическото Общоукраинско обединение “Свобода”.

Арсений Яценюк – от името на “Баткившчина” – преговори с президента водят лидерите на “Украинския демократичен алианс за реформи” (УДАР) Виталий Кличко и на националистическото Общоукраинско обединение “Свобода” Олег ТягнибокПрочети повече на: http://www.novini.bg/news/176152-%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D1%82%D1%83%D0%BA.html

И властта – предствлявана от Виктор Янукович и неговата Партия на регионите. Фактор в политиката на сегашна Украйна е и намиращата се в колония-затвор Юлия Тимошенко (бивш лидер на партията “Баткившчина”), която говори много често в последно време през интервюта и писма.

Ставащото в Украйна сега е още едно поражение на илюзията, че господството в новите времена ще продължи през средствата на енергиините влияния – през нефта и газта. Само преди 4 или 5 дни в нарочно изявление Владимир Путин си призна за края на тази мечта за властване (само) през природните ресурси. И заговори за нови времена за Руската икономика.

Русия, както и всеки друг голям завоевател, никога не си е тръгвала доброволно от завоюваната си територия. В Украйна Русия е използвала винаги “енергийната” карта. Началото на краят на енергийната карта на Русия може да бъде свързана със ставащото в Украйна. Гледано в исторически план, днешната драма в Украйна винаги трябва да бъде свързвана с Оранжевата революция през 2004 – 2005 година и разбира се – най-голямата рана и трагичен исторически период от живота на Украинския народ – Гладомора – 1933-1934 година, когато режимът на Сталин и Съветска Русия избиват през глад от 4 до 9 – 10 милиона Украинци (броят на загиналите зависи от източниците и не е изяснен точно).

Ставащото в Украйна днес е наистина кървав и нецивилизован (от гледна точка на мирния XXI век), но е част от дълъг низ исторически събития, които са кървави и жестоки. Неспособността на Янукович и подкрепящият го Кремъл да прозрат и приемат новите исторически реалности логично роди противопоставяне, което може да изглежда само точно така. Кървава раздяла на един музей на комунизма с един свой важен “експонат”. “Ескпонат”, който е ключов за още един проект на Москва – Евразийския Съюз.

Краят на Янукович и режима му е краят на Евразийския проект. Само с Лукашенко в Белорус и още двама или трима диктатори от бившите Суъветски Републики, Евразийският Съюз няма да се случи.

Естествено – нищо историческо и в мащаба на една голяма страна като Украйна няма да стане лесно или бързо. Но е явно, че историческото време започна да тече по друг начин и с друга скорост. Това май не го разбират в България днешните ни управници. Те, днешните проевропейски бивши комунисти и техните многобройни сателитчета и сателите все още не го разбират, но го усещат през инстинктите си.

Мълчанието и общите им, формални думи за ставащото в Украйна ни показва какво ни чака нас, Българите, в пътя ни към истинската, а не формалната раздяла с комунизма и неговия “променил” се, но всъщност само гримиран демократично комунистически “елит”, който ни управлява днес през децата на училите и формирали в Москва “държавници”, които все още не разбрали, че Светът никога повече няма да бъде същият!

Украйна е урок за всички по света. Украйна е един страшен урок за нас, Българите – в момент на остър конфликт – “демократичните” дрехи и грим се свличат мигновено и под тях се озъбва истинският, живият комунизъм, за който човешкият живот и ценности са статистика и поза.

Ставащото в Украйна сега е една истинска революция, както и обичат да го наричат сами протестиращите, но това е преди всичко една историческа сцена, в която отново виждаме, че историята не може да бъде стряна. Насилствено забавена, Историята си го “връща” през събития като днешните.

Урокът Украйна днес е поредният епизод от краят на комунизма, в който ние, днешните Българи имаме “щастието” да живеем и да страдаме от резултатите му и днес. Страдания, които май няма да свършат скоро заради дълбочината на деформациите и дългия исторически период, обхващ живота на повече от 3 поколения Българи.