Европерестройка или To be or not to be!

Ходът на събитията в България днес напомнят много на онова време от 1989, за което всички се спомняме добре. Едните – левите величаят това време, наричайки преврата, който устроиха на вожда Тодор Живков начало на промените и “перестройка”, а “десните” – “прозряли” истината със задна дата, отричат кой – обиден, кой – употребен, кой – “твърде нов”, за да помни. Днес, 24 години по-късно, всички политици “яростно” искат Промяна и не могат да живеят заедно. Нищо че всички до един са раждани  и са отглеждани от съседни им днес партии-конкуренти за същата “народна любов”.

По отношението към преврата на 10.11.1989 ние и днес разбираме кой кой е. Опаковащите думи само замазват картината като октопод, бягащ от нападателя си. При нашите днешни “октоподи” – това е прикритие от истината с точно същия облак от мастилени лъжи и красиви версии, гледани по научно-популярните филми. С малкото уточннеие – филмът е игрален, а ние сме актьорите.

24 години по-късно перестроечният модел в България зацикли. Горивото в ракетата, която комунистите и тайните служби “изобретиха” и построиха уж набързо, но всъщност подготвиха години преди 1989, свършва. Ракетата носител, заредена от “горивото” на “Горбачовата” перестройка и бягството им от техния комунизъм, пада. Подчинила се на физическите закони на гравитацията, които в обществените дела имат за “гориво” само Истината.

Лъжата свършва.

Днешната Българска политическа “игра”, която е все повече игра на “сляпа баба” отколкото искрен стремеж към истински и честен, открит разговор за Истината. Но днешната “смаяната” публика е друга. Преди 24 години днешната публика бе по-смаяна и буквално политически девствена. “Сляпата баба”, Българският народ тогава бе пиян от надежди, “пиян морков”, който собствениците на миналото, парите и бъдещето “оправиха” и така 24 години, приспиваха с бавната упойка за “светлото бъдеще”..

За тези 24 години светът се промени много. “Неразбрали” това истинските собственици на България, а не “политическите играчи”, бяха “приятно” изненадани в деня, в който детето-политически вундеркинд Станишев пожела да назначи за шеф на ДАНС “детето от народа” – един друг, пак политически вуднедеркинд – Пеевски. Имената нямат никакво значение. Просто така се е случило. Списъците от вероятните други Станишевци и многото други “деца от народа” са дълги.

Но именно на необявения все още Ден на Национален Празник 14.06. (денят на будителя Пеевски и пророкът Станишев) се случи нещо, което ние днес едва сега прозряхме.

На 14.06.2013 започна Европерестройката в България – една нова борба на едни стари “наши приятели”, които не искат да спрат започнатото на 10.11.1989.

Гледани от тази преспектива – всички “събития”, думи, реплики, контра-реплики, маньоври и политически плонжове на всички политгерой по политическия ни терен днес се изасняват. Всичко си идва по местата. Героите са сякаш вадени от същите калъпи на политическото инжинерство. С едно уточнение на времето – всичко става в една друга Европа, става през XXI век. Да добавим и едно “малко”, ново обстоятелстово”, което прави голямата разлика – България е седма година член на Европейския Съюз. И при още една пак, “малка” разлика – информацията, до които всички имат е несъизмеримо повече. Последна “разлика” – “пияните моркови” на “прехода” – имат 24 годишен исторически опит – от надежди, илюзии, страдания, измами и горчиви изводи на осъзнали себе си “моркови”, доскоро “пияни”. Явно и наивността на критична маса Българи привърши.

Инак – въпросът е един – иска ли България нов проект “перестройка-2″, която в превод на днения ден има красивото име “Европерестройка”?

Много е просто! И страшно ясно! Помислете, наредете героите в мислите си и пред вас ще “оживее” един уж “изчезнал” свят! Нищо не е ново! Било е сякаш вчера. Просто ние не сме “вчерашните”. В това им е грешката на днешните “европерестройчици” – не разбраха, че е друг Света. А инак – и днес има “дисиденти”, “застойчици”, “борци за истината”, ментета-революционери, жертви и спасители. Целият “антураж” на постановката от 1989.

За нас остават “Хамлетовските” въпроси, които ние си задаваме през 2014, търсейки разумното обяснение на потопа от събития, които ни залива отвсякъде. Привидно неподредени, “случайни”, налудни, объркващи здравия ни разум. А то е толкоз просто.

Искаме ли още 24 години живот по законите на беззаконието и “демокрацията” на децата на бащите на Дядовците на Партията?

ЕвроБългария или Европерестройка?

Почти Хамлетовски. Само дето не гледаме от креслата в салона представлението, а сме на сцената!

Актьорите и режисьорите сме ние! This is the point!

To be, or not to be: that is the question!

Bruksel ne vqrva na sulzi

Брюксел не вярва на сълзи (Брюкселски поглед към София)

Как би ви изглеждала България ако пожелате да се пренесете с мислите си в Брюксел? Какво ще си помислите и направите? А ако пък решите да отидете – какво си мислят “евробюрократите” – как мислите?

Вероятно първо ще изтичате до “ресторанта на Сидеров”, за да видите къде спортът “мятане на тапи” се роди за света. И ще си купите една вода, шампанското е за Сидеров, нали така? И ний сме дали нещо на света!

После ще отидете в Европарламента и ще разпитате за “нашата” България. И ще бъдете учудени. Ако зададете въпроса кой е Българския еврокомисар сега – масовият отговор ще е “не знам!”. Някои депутати, работили по темата с бедствията ще се сетят за Георгиева. Кунева – първия “ни” комисар – още по-малко я помнят. По-паметливите не са забравили за един от “добрите” евроскандали с Румяна Желева, която до последно бе “наш твърд” избор на България за евродепутат. И толкоз.

А ако попитате пак какво си мислят за България – дипломатично ще ви кажат дипломатични думи. Вероятно – нвверни и куртоазни. Но това е дипломацията. Език, който ние не не разбираме.

И може би ще бъдете изнанадани – любопитните евродепутати ще ви попитат – “Абе, кой е тоя Peewski?” – че е толкова известен и цитиран по медиите на света? Пак сме уникални – наложихме образ на злото като образ на страната ни пред света! Няма рози, няма гюл. Peewski! Mogulut!

No nie obitchame kleta maika Bylgariq i pitame kakwo znae Bruksel za nas? (тексът е на брюксело-български)

И все е някак трудно да чуем “доброто” за нашата страна.

Защо ли?

За Брюксел България и парламентът ни са известни с гласуването на мораториум за непродаване на земя на “чужденци от Европейския съюз”. Въпреки подписания договор и необходимостта останалите 28 страни от Съюза да гласуват корекцията на договорите си за присъединяване. Гласуване, в което парламентаристи от всички парламетарни групи гласуваха, “подведени” тогава от “ясната” ни днес и лоша “Атака”.

Там, в Брюксел, всички са наясно, че Българските евродепутати не са първо Българи. Там те са първо партиици. Никога в последните години Българските депуатати не са излизали с обща позиция. Всеки “преде” на партийния” си стан. Ако някой направи сметка – вероятно най-мълчаливите депутати в Брюксел са Българските. Нищо, че получват по близо 10.000 евро месечно, които “невидимо” България им плаща през ежегодните си вноски. Страната с най-много дела, свързани с несъгласия с местно правосъдие. По-точно – местното кривосъдие.

В Брюксел са наясно, нищо че си мълчат, за продължаващите 7 месеца улични протести срещу правителството на Орешарски, “експерт” посетил веднъж централата на Съюза по повод ритуалната снимка и дипматическата практика. В Брюксел са наясно, че министър-председателят на България не може да излезе без огромна охрана, страхувайки се от срещата с хората на улицата. Каква легитмност? Каква предатавителност на властта? Какво уважение да има у партньорите на България?

В Брюксел са наясно, че “Южен поток” е “пробил” Европа именно през България, влизайки на Европейска територия на българския бряг. И са наясно, че от първия ден на подготовката по “потока” с Русия, България е била наясно за влазащите от 1.1.2014 нови регулации в областта на правата на равен достъп до магистралиите за пренос на горива, но са правили на “луди” В Брюксел не са “луди”.

Пак там, в “столицата” на обединена Европа са наясно, че “лидерът” Станишев, шеф на ПЕС и “мандатоносител” на дненото българско правителство, не може да бъде “бъдещ” комисар, защото ПЕС няма да бъдат в силна роля след идващите евроизбори. В Брюксел все повече се разбира как именно Станишев е уреждал бъдещата си жена с европари. Скандал не по-малък от раздухания скандал за двете ПР-ки на Мирослав Найденов, които за кампании във Феисбук и Туитер взеха европари.

В Брюксел са наясно за “костинбродската афера”, в която се оказа, че няма аферисти. Но начина, по който “функционира” правосъдието в днешна България е ясен, дори в “далечен” Брюксел. Справка – последния евродоклад за напредъка на България, който прочетен от Брюксел е “Доклад за назадъка” на България.

И някак накрая, но не последно – за какъв про-европейски избор говорим, когато националистическа, антиевропейска и уж невлиятелна партия крепи мандата на управляващите вече 8 месеца и никой не смее да я осъди и всички чакат междугалактическия “благодетел” Сидеров да реши сам какво да прави. Европейска страна, зависеща от един човек? Това да е държава и по най-ниските критерии за политическа малоумност?

И ако пак се съмнявате какво си “мисли” Брюксел – посланиците на трите най-важни страни – Франция, Германия и Великобритания си го казаха по възможно най-демократичния и дипломатичен начин – няма как правителство на държава-членка да е глухо за протестите на граждание. Те чуха, Станишев и Местан и куклата ин – не чуха, не видяха, не разбраха. Нали си представяте какви са докладите от София на другите, “мълчаливите” посланици на другите Европейски страни, които гарантирано не са “дипломатични” в думите си? Все пак на дипломатите тук им плащата да не са “дипломатични” в служебната си кореспонденция, нали?

Накрая – може би най-честното е да си кажем – Брюксел въобще не ни “мисли”. Да се оправяме ние – ни си ги избираме нашите политици, ние си ги издигаме, ние да си “чукаме главите” със своите избори.

Мислената ни разходка в Брюксел свърши – кочинката и е зад врата. Добре дошли в реалността! Добре заварили ни казаха новините – на път сме да имаме нов Изборен кодекс!

Пак е време за мислене, Брюксел не вярва на сълзи!

Писмо на проф. д-р Георгиева до Гришата

Уважаеми г-н Гриша,

Изразявам с цялата си съкровенност дълбоката си антипатичност към успехата ви с Рафата. Неспала цяла нощ, аз съпричаствах от името на коалиционните партньори, федерацията и съкровено заспах след загубата ви. Обнадеждена и емпатирана. Смислово.

Аз и ние, от министреството с гордост гледаме по големите телевизори успехите на нашето правитество тук и вашите успехи там. Еманципирани от емоции, фризерно разумни и лаконични, безалтернативни в канала на избора си. Ангажирани ценностно и дълбинно в семиотиката и символността на вашите ангажименти към хилката и топките, които гоните неуморно за славата на родината ни.

Осмисляйки диференцирано и нешизофренно вашия експлицитен ангажимент към кариерата, аз аксептирам във вас себе си и моя напън към властта. Моето и вашето трудолюбие, нощем и денем, изкристализират безалтернативно в резултативност, омайваща света.

Филологически погледнато, граматиката на успеха ви следва препинанието на знаците, които са моя живот! Вие написахте полу-финална история с хилката си, Гришо!

Оставам емпатирано ангажирана твоя,
Министър Георгиева, проф., д-р

P.S. Настоящото писмо е част от писмовните усилия на Министъра на спорта и младежта проф. д-р Мариана Георгиева, станала известна (но не печално) със свои знакови, дълбоки и многопластови словесни изяви, пленили и омаломощили “ресорните” журналисти. Усилията на автора са целяли само да дадат един друг поглед към непознатия талант на професор Георгиева, видимо владееща до съвършенство и изкуството на епистоларното общуване с аудиторията. Съжителството на спорта – ерго тялото и думите – ерго – духът са неизбежни. Срещата им е празник, който д-р Георгиева ни осигурява все по-ритмично покрай календара на големите тенис турнири и успехите на Цветана Пиронкова и Григор Динмитров в последните седмици на Януари 2014.

 

Содом и Гомор

 

Джон Мартин, английски художник-живописец (1789-1854), “Содом и Гомор”, 1852

Ходили ли сте на място, където са “бивакували” скоро цигани? Чели ли сте историята на градовете Содом и Гомор след Божието наказание покрай Библейската река Йордан? Не е нужно да ходите или да четете – ние живеем в такава страна. Уж неволно сме станали жители, но повече поданици, на земя пред Библейски Урок. Изгоряла, забравена от нас, плодородна, но мразена. Истинска Библейска земя.

Според Библията, петте града, известни като „градове в равнината“, били разположени в долината на река Йордан в южните земи на Ханаан. Долината, намираща се на север от Мъртво море, е сравнявана с райската градина,[Битие 13:10] тъй като била добре напоена и зелена, подходяща са пасища на добитък. Във времената на Авраам Яхве наложил божие наказание над Содом и Гомор и два други близки града, които били изпепелени от огън и жупел. Содом и Гомор са се превърнали в синоними на неразкаян грях, а унищожението им – в пословична проява на Божия гняв.

Живеещи днес и дишащи въздуха над посърналата ни страна ние сме просто смв затрупани и немеем пред един водопад, който историята на 24 годишното ни “безвремие” реши да ни “устрои”, устроили си го сами.. Българите, пожелали да бъдат вечни лилипути са поканени от планината на заприщеното Време да бъдат Гъливери. Без уговорки и преговори. Безусловно.

Содом и Гомор за всички нас. Божие наказание от Светите писания, което ние и “всенародната” илюзия, че царството на лъжата е възможно и вечно, сами си устроихме, превръщайки зелената долина нашата река Йордан – нашата България в един разрушен свят. Физически свят, който е огледало на душите ни. Където вилня разгулния празник на бездуховността. Където насилствено бе вкарана душата на строителя на”вечното щастие” – комунизма. Неготова, девствена, наивна, уязвима и безпомощна пред съблазните на непознатия свят. От продавачите на индулгенции, от фарисейте и търговците, от злите гении на тъмното и прикритото, от цялото зло, което липсата на съпротива може да роди. И роди.

Днешната наша България е наистина един микросвят, който е самовзривил себе си, самоустройвайки си своя Содом и Гомор, трупайки в годините имамната илюзия, че животът е възможен без правила. Че сметките ги плащат глупаците, а тарикатите – властват над тях.

Учудващата продължителност на тази национална илюзия даде допълнителни “основания” на все “по-широки народни маси” да повярват в перпетум-мобилето на икономиката. Политическите последни 24 години сякаш тъжно и все по-вярно днес ни доказват, че тарикатлъците да управляваш държавата, мислейки само за себе си и за краткият (си) мандат, свършват. Идва краят на всички политически хомункулуси, родени в лабораториите на политическото зло. Неспособни да оживеят – изкуствени, зависими, без истинско човешко ДНК, драматично прости и безсилни пред Истината.

Злото си тръгва, борейки са увлече със себе си и България. Сцената Содом и Гомор, която то иска да устрои на България и Българите днес, няма да се случи. Това не е наивен оптизъм. Това е урокът, дал ни света през хилядите моменти на срещата на Доброто и Злото. Доброто не побеждава само във филмите. Доброто е всъщност Животът, който е винаги по-силен от смъртта.

Идва Урокът, който е всъщност Библейски! За непрочелите – да го научат! За челите – за да повярват наистина в Светото Слово. За вярващите – да укрепят вярата! За страхливците – да се скрият и изчезнат завинаги от живота ни! За смелите и героите – да ги видят всички! За останалите – Оживял Библейски Урок! Историята влиза в живота ни – през широко отворената днес врата. Да дишаме!

В страната на фараоните

Все повече си мисля, че трябва да търсим нормалността около нас само в Наказателния Кодекс. Там е описано всичко онова, сред което живеем днес. В Кодекса го има всичко порочно и престъпно, което не трябва да правим, а виждаме на всяка крачка около нас. Свят на престъъпни и самонадеяни, ненаказани от нищо “граждани”, самовъзпроизвеждащи се полу-хора с власт и без власт. Всички ние. Фараоните и робите.

Наказателевн Кодекс, Престъпна самонадеяност
Чл. 11, ал. 3 НК постановява, че „деянието е непредпазливо, когато дее¬цът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати”. Според постановеното в чл. 11, ал. 4 НК „непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи”.
1. Престъпна самонадеяност – чл. 11, ал. 3 НК престъплението е извършено при престъпна самонадеяност, когато деецът е предвиждал възможното настъпване на съставомерните общественоопасни последици, като е бил уверен, че ще ги избегне.

За съжаление или за радост – ние имаме ориентир, за това, което трябва или не трябва да правим. Всичко е описано, защото Кодексът “разказва” през мрачните си текстове за всички лица на човешкото ни нечовешкото. За глупостта, за алчността, за наивността, за наглостта, за всички грехове. Изчерпателно и ясно. “Колекция” на злото, за което не трябва забравяме. И прави всеки ден. Престъпно самонадеяно.

С напредването на кризата в Българското общество и появата на все повече налудни гласове, ние все повече започваме да се усещаме като загубили се в една своя гора на глупостта. Даца, без компас и без класна сред сред нищото на “посадената” от нас гора на престъпната си небрежност.

Деца, дали наивно своя живот и съдбата на децата си в ръцете на едни предприемчиви императори на пирамиди, обещаващи късмет на бързите наивници. Деца, повтярящи грешките си постоянно. И плачещи горчиво всеки ден. Неразбрали и непоискали да разберат защо им се случва всичко “лошо”.

Дори една препускаща разходка във времето на последните 24 години от историята ни показва само едно. Ние сме “изградили” и сме оставили зад себе си пирамиди от престъпната си небрежност. Пирамиди-партии, пирамиди-фирми, пирамиди-лидери – свят на съсухрени тела, миришещи на смърт и минало. Свят, на който ние сме поверили съдбите си.

Някъде, сред гората от пирамидите сме ние – престъпно небрежни към страната си, природата си и самите себе си. Престъпни и ненаказани, небрежни и безгрижни. Деца. Непораснали, плачещи, невиждащи очевидното, живеещи през инстинктите на самосъжалението.

Не искам да мърся текста си с имената на нашите днешни фараони, но ако търсим най-добрите “емблеми” на живота си -то това са те – нашите бащици, нашите спасители. Отхранините от нас престъпни и небрежни синове и внуци на партията, която не е престанала да бъде партията с главно “П”. Ако се замислите – ние живеем 24 години живот, които ни предписаха именно те. Насилствено или благо набутвани в гората на “общите” ни прамиди.

С ветрилото от измислени псевдо-избори, с “огледлца” и мъниста от панаирджиския ми репартоар, с подставените си хиляди “лица”, продали себе си и нас. Купуващи (уж) умните с красиви обещания, а “простите” – направо с пари. Какво излиза – “простите” са по-практични от нас, “умните” и плащащите масрафа?

Това, че виждаме уж всичко явно не ни помага много досега да затворим фараонската страница в животите си. Да чакаме прозрението на “глупавите” или да поемем съдбата си? Това е въпросът!

А днес сме в гората, сред пирамидите, построени от нас. Страдащи, иронични и безсилни. Просто хора без себе си! Спасяващи се поединично! Това е краят, който (май) прозряхме едва сега!

За неразбралите – няма два живота на земята – или живееш своя истински или живота, предписан ти от другите. Фараоните не са ни братя!

Ний чий живот живеем сега? “Техният” или нашият? Дошло е времето за сещане. “После” няма да има време.

Сълзите на Григор Димитров

В дни като днешния, един от многото сиви, мрачни и мърляви, в които живеем от години, сякаш отново човешката ни природа не ни изневери. И пак започваме с вечната надежда, че днес ще е по-добре от вчера.

Днес надеждата идва от едно наше момче от Хасково, което пред целия свят ни показва  как се побеждава пред погледите на света без сантименти пред явторитететите. И как се губи достойно. И да покаже сълзите си! Сълзите, през които провиждаме кой е всеки от нас. Плачат истинските, перчат се измислените мъже.

Можем ли да плачем пред другите, а не да скимтим? В това е разликата между българина Григор и родината му България днес.

Днес в кочината ни, едни дребни “аристократи”, вкопчени в миналото ще ни занимават цял ден със страховете си. Ще ни разказват лъжите си. Ще се борят през сивата си природа на дълбоки анонимници, спечелили тъмните си “мачове”, за да бъдат в телевизорите ни. И само там. Защото са сиваци! Защото светът за тях е страшно непознат. Мауглита в XXI век.

Приказката, която Григор Димитров ни разказва през своите успехи по света е неслучила се приказка за България. През разказа на успехите на Димитров ние по-добре разбираме колко сме провинциални пред света. И как “провинциалистчето” от Хасково побеждава.

Ако наистина чуят какво казва след победите си Григор, българските политици трябва да се скрият в дън земя. Той говори само за труд. И усилия зад сцената на корта. Но Бг “аристократите” с килийни дипломи нямат основания да слушат разкази за труд.

Мързеливи, ехидни, заядливи и зависими, те ще напишат по една телеграма до “победителя”, щв се снимат с победителя. И ще си подкарат мишия си живот на “издигнали се”. И ще изпратят телеграми с бащински слова – за да ги прочетат “овцете”! Незаслужилите с нищо в живота си ще продължат своята игра на бащици на чуждия успех!

А Григор ще побеждава, защото е разбрал най-простото – не си жертва когато се трудиш. Напротив – светът те уважава. И никой не говори за Хасково и България – говори за Григор!

Григор Димитров и победите му и България, вечната жертва на себе си!

Тук сме – някъде между триумфа на победителя и ролята на вечната жертва. Между двата избора. Без избор, управлявани от безлики жертви.

Дано България я “сполетят” повече Григоровци, а не днешните ни “провинциално” примитивни и неуки крадци и бащици.

България може и трябва да бъде друга, не днешната страна на 6 милиона зрители-жертви! А това става само с труд! Мнооого труд, и воля, и вяра!

Нищо ново за света и учудващо трудно за Българите, дали живота си на “аренда” на примитивните си “спасители”. Неплачещи, защото са “мъже”.

А може да бъде много просто – вижте разплакания “губещ” победител Григор!

Газът като ценност

Ден след ескалацията на протестите в Киев, руският въшнен министър Сергвй Лавров реагира с изявление по повод последните “събития” в Украйна. Думите на министъра само подчертават за сериозността в различията между очакваното “лесно”, “газово” решение и “неочакваното”, про-Европейско.

“Лавров е убеден, че вътрешните проблеми на всяка държава, включително и Украйна, трябва да се решават чрез диалог в полето на правото, без намеса отвън. „Не знам кой и защо ни се обижда на нас в ЕС във връзка със събитията в Украйна, но ние бихме предпочели нашите колеги да не се държат толкова безцеремонно“, посочи Лавров. Той нарече „просто неприлични“ посещенията на политици от ЕС на Майдана в Киев и участието им в антиправителствените демонстрации. Точно това според Лавров подгрява ситуацията в Киев.” (днес.бг)

Украйна, която е ключов” елемент с Руската политика за “близката чужбина” сериозно нарушава очакваните “добри” резултати след сериозната финансовата подкрепа на властта на Янукович и демонстративното сваляне на цената руския газ към Украинската държава.

За Русия случващото се е “изненадващо”, защото познатия ни разговор за силата на енергийните носители като другото лице на политиката и очакваните успехи среща отказ от “приемане”.

„Погромите, нападенията над милицията, палежите, коктейлите Молотов, взривните устройства – това е зловещо, това е абсолютно нарушение на всички европейски норми на поведение“, подчерта Лавров.
Той допълни, че действията на някои от лидерите на опозицията само подчертават, че ситуацията излиза извън контрол.
Руският външен министър посочи, че на Москва й е известно, че активизирането на дейността на опозицията в Киев в немалка степен се стимулира от чужбина. „Но се получава така, че тези стимулатори дори не отчитат интересите на самата опозиция, опитват се да провокират насилие“(днес.бг)

Патосът и заклеймващите думи на Лавров, а както и отсъстващите думи за права на гражданите на Украйна и ценностите, с които Европа е привлекателна за милионите Украинци и стотиците хиляди протестиращи на Евромайдан само препотвърждават за ценностния разлом, за който XXI век е “учудващо” да се говори в цивилизованите страни.

Очевидно ставащото в Украйна днес е ново и категорично потвърждение за промените, които стават в Евразия – все повече цената на горивата стават “неконкурентен” аргумент в разговора.

Наближаващите Олимпийски Игри в Сочи, които са оная награда за значимостта на “нова” Русия в XXI век, са още един фактор, който “невидимо” притиска Москва към мекота и призиви за разумност. Във всеки друг случай – инвестициите от близо 50 Милиарда долара, ще се превърнат в пари, хвърлени в нищото.

Газ или ценности – един все по-невъзможен разговор.

Светът се променя!

Късно е, другарки и другари!

Днес “факторите” Бобева и Цонев срещнаха Българския Бизнес, за да “ореват орталъка” пред микрофони и камери от себе си и от делата на свойте партийни другари за последните 24 години “усилия” да има контролирани “успехи”.в привличането на чуждите инвеститори в България. И най-вече да поискат помощ от тези, които мачкат, “изстискват” и клеймят. Под “слоугъна”: “Как България да тръгне в правилната посока”. И за да си поплачат – под светлината на прожекторите и за “успокоение на съвестта”.

И за Бог да прости инвеститорите! С усмивки, надежди, “вяра” и стратегия No 212 в ръка (211 стратегии има до сега – цитатът е от Бобева)

Ако се замислим – България е тръгнала в “правилната посока” – инвестиции няма, защото са си тръгнали правилно мислещите инвеститори, невярващи на слогъни, могули, “магьосници” и “любители” с академично-анемични дипломи и без ден в практиката на живота.

Да се разходим във времето и да се “присетим” от кой зависеше това да има инвестиции в България в годините.

Историята на България в областта на инвестициите е история на систематичната глупост, алчността и неграмотността. За 24 години на участие в световната икономика по (Божем) цивилизован и пазарен начин ние, Българите, научихме за всички порочни уроци, които светът е “създал”, проверил и отрекъл. От ден първи на демокрацията ни – на входа на България инвеститорите бяха посрещани, съпровождани и изпращани от функционери, които не разбират от това, за което са сложени във властта. С малки изключения.

Плачовете на днешните ни “спасители” Бобева и Цонев са само малката, видима част за хроничната неспособност на България да привлича инвеститори. Ако с нещо може да се опише историята на инвеститорите в България – това е историята на тяхното гонене, за сметка на избраниците на властта.

Тук някъде, в началото на разказа са масовата приватизация, РМД-тата – все поводи за инвестиции, които се случиха по възможно най-ограничения за чуждите инвеститори начин.

Тук някъде са стотиците инвестиции, които не спират да стават само с “правилните” иневеститори. От 1989, та до днес. Без изключение. Малкото успели и останали в България инвеститори са компании и инвеститори със железни нерви и “упоритост”, по-голяма от тази на Българската администрация.

И още нещо – при проста сметка се оказва, че в последните близо 9 години – инвестициите са били управлявани от хора, назначени от БСП. Нищо, че мандатите и имената на правителствата НЕ ни “казват” това. Проста сметка за целия преход твърди само едно – инвестициите са били управлявани, контролирани и “одобрявани” от хора, свързани с БСП. Ревящите днес Бобева и Цонев са пак от БСП коалиция.

Ако и днес българските държавници си мислят, че инвеститорът е тъпак с торба пари, който идва в една страна на аборигени с ниски заплати – и виждайки окаяния живот на най-бедните Европейци се впуска в проключението “инвестиция в България”, грешат.

Никой не инвестира в страна с 2/3 неразкрити битови престъпления. В страна, в която парламентът е обкован в желязна ограда. Никой не инвестира в страна където мяткането на флашки по вестници и сайтове е “ежедневен” спорт. А енергетиката – зависеща от един ексклузивен доставчик. Никой не инвестира в страна където образованието е разпадащо се, а здравеопазването – все по-болно. И накрая – никой не инвестира в страна, в която хората се изживяват за най-нещастните в света. В нещастна страна с нещастници в нея трудно се влагат пари.

И още нещо – по официални източници в България “функционира” над 30 % сива икономика. Реалният процент е доста по-голям. Това, сякаш “незабелязвано” обстоятелство не е предмет на публичен коменатар от първия ден на правитеството на “експерта” Орешарски, в което заместник министър председател е именно “икономиста-експерт”  Бобева. Ако Бобева не се сеща, “бъдещите” инвеститорите го знаят добре.

И още нещо – ако българските държавници си мислят, че “мълчаливите посланици” на Европейските ни съюзници не четат вестници и не говорят с не-държавници и не чуват истината, която НЕ Е по ЛАВКИТЕ на пропагандата им, пак грешат.

Бобева и Цонев трябва да си припомнят кой бе шеф на чуждите инвестиции по времето на предишното управление на Тройната коалиция? Ние трябва да си припомним защо същият Стоян Сталев бе сменен от ГЕРБ в средата на мандата на правителството на Борисов? А кой е Стоян Сталев – прочетете в долния линк: http://desebg.com/2011-01-06-11-37-11/589-2012-02-09-17-10-48

Реално следващият шеф на Агенцията за чуждите инвестиции Борислав Стефанов имаше време за работа по-малко от две години. Стефанов бе от първите шефове на агенции, които бяха “помолени” да си тръгнат от “експертите” на “акамичния”.

Всички хронични проблеми на България, комбинирани с ефектите на световната криза и промените в световния инвестиционен климат доведоха до резултата днес. На осмия месец от управлението си БСП да реват през гласовете на “гръмогласните” Бобева и Цонев.

Очевидно пропагандата на днешната тройна коалиция отново разчита на късата памет и ниската бизнес култура на Българите, заменена с ежедневни “опреснителни” курсове по флашки и ревове на държавните (ни) мъже кой е по-виновен за вечното “тежко” положение, в което те са попаднали “изнадани”, влизайки във властта.

Ако има нещо кратко напомняне, което да “подпомогне” усилията на стенещите днес Бобева и Цонев – то е само едно – ревете от себе си, Дами и Господа. Сетете се, че не ставате! С молби не става! Става с мисъл, прозрачност и стратегии! Политическото джебчийство не върви!

Признайте си – ревете от себе си! И инвеститорите ви чакат да си тръгнете!

За неразбралите – Оставка! казва и света!

Време е!

В историята на всеки народ има моменти и периоди като днешния Български. Момент, в който всички илюзии, наивности и компромиси започват да пристигат като сметки от монопол. Неумолими, лоши, неизбежни, неплатени! Между политиката и икономиката разликата е малка. Представата, че в политиката има други, а не императивни закони (също), се заплаща. За “всеобщо” учудване – България не е извън законите и правилата. Денят на сметката ни дойде!

Днес разпадът на лидерството на Сергей Станишев получава нови публични илюстрации. Неспособността на “младия” лидер на ПЕС и БСП да контролира случващото се продобива характер на земетресение, което той може само да отрязява. И да заклеймява. За електоратът на БСП, свикнал безропотно да се подчинява, липсата на “здрава бащинска ръка” е не само конфликт с традиционни властови механизми и рефлекси. Това е и публично “поругаване” на техен личен избор.

“Навикът” на възрастните избиратели на младата “столетница” да избират “пастир” или “бащица”, който да ги брани от лошите вътре и отвън партията им, поставя под въпрос техните лични ценности и представи за самите тях. Дълбоко несвободни и “болни” от партийна принадлежност без условия, те, “вечно верните”, започват да си задават въпроси.

Въпросът “Дали Сергей е нашият лидер” сега продобива характер на екзистенциален. Въпрос за живота и смисъла им да бъдат водени от слаб и неспособен на “контролира” партията им, е преди всичко личен. В психологията на партията, която не пожела(ха) да се промени, ролята на личните избори стои ниско в йерархиите на партийното съзнание. С всеки изминат ден този личен разговор става все повече разговор между уплашените и възрастни “привърженици”, всъщност привързани към миналото си хора, живеещи в XX  век.

Отговорът на този растящ по масовост на задаващите си го въпрос сред БСП “феновете” и ожесточеността на разговора покрай “развода” на Станишев и Първанов само илюстрира (за кой ли път) абсурдността на илюзията, че времето може да бъде спряно през мантри за врагове, приятели и светло бъдеще.

Идва един ден, в който всички политически мистификации гръмват като един балон, какъвто те са били винаги. Издутите бузи на партийната пропаганда, пълна със заклеймени бивши и настоящи “врагове” и “приятели” се разпада като всяка вудумагия. Пък била тя политическата магия на “магьосника” Станишев. Опитен апаратчик и ученик на друг продукт на същата партия – Георги Първанов.

Публичните калкулации за “малките” загуби от появата на Първановото АБВ в “пистата” на вътрешните съзтезания са само върха на дълбокия страх на Станишев и придворната му каста избраници.

Все още не разбиращ за мащаба на бедствието и заслепен и оглушал за истината на света, в който живее, Станишев едва сега тръгва по пътя на оня катарзис, за който с рецитаращ глас говори на 16.06.2013. Дълбоко вярващ си и подучен от гласовете на своите “приятели”, които ще го напуснат скоро. Един по един.

Големият урок за Станишев (който след години ще стои в страницата в историята заедно с Виденов) предстои. Станишев и семейната му “корпорация” ще научат как покорните му днес “привърженици” много скоро ще поискат да разнасят главата му, набучена на пертийното знаме. Изпуснатото Виденово битие ще бъде “преговорено”. Историкът Станишев ще преговори през случващото му се много скоро урока за “предателите”, нвверните слуги и спасителите. И разбира се – главният урок – ничия власт не е вечна, дори тази на “богоизбраните”, към които той пожела да си повярва, че принадлежи.

За нас, ‘зрителите”, остава един въпрос – дали и след този видим с просто и невъоръжено око финал на поредното “фалирало” правителство на “социално чуствителната” БСП ще има само четиригодишна забрава. Дали отново ние, Българите, ще преговаряме своята глупост скоро? Дали след всеки избор пак ще си задаваме въпроса защо не се сетихме за предишната си наивност. За кой ли път?

Болезнеността на тези въпроси пряко кореспондира с дълбочината на “земетресениято”, коет идва в Българската “политика” сега. Всички недъзи на нашето “политическо детство”, донесли ни илюзиите за спасителите в годините сега стават явни и очевидни. Мащабът на случващото се сега надхвърля всички досегашни “стандарти” на “допустимост”, дори и за “калените” и готови да живеят с малко днешни Българи.

Лицата на коментираните политици нямат никакво значение. “Разговорът”,  който сега започваме е за принципите, които остсътваха и отсъстват в живота ни и днес. Пощипвани, “обговаряни”, но не и осмислени тези принципи са онова, заради което всички наши “политици” и ние, Българите, сме “нещастни”. Мразещи се и “избиращи” ги, ние бяхме и сме като пред рафт на празен магазин, където хлябът е сякаш само един “заводски” или “добруджа”.. И толкоз. Но не би.

Дойде моментът, в който Българите трябва да “пораснат”. И както винаги в историята и в живота ни – никога навреме и никога с предупреждение за наивните. Ненаивните са сякаш онемели.

Историята чука на вратата. “Добре дошла” й казват оживелите!

Все пак, векът е XXI! Време е!

Панаири в Панаира или за “колибата във фризера”

Има нещо забележително, направо класическо, в случващото в днешното БСП. Собствениците на мълчанието, технолозите на тайната, партията на “социалните” капиталисти е безсилна да удържи кухненските си тайни, които успешно къташе 24 години. Вечно пускайки на пилците трохички, за да объркат пътя към истинските причини, борейки се да пренапише по класово-партиен начин “Хензел и Гретел”. Насилваща се да победи класиците Братя Грим и разума. За да рахатуват вечно – вечната цел на комунизма и пропагандата им, наричана агитация.

Спряното време и нарасналата лична алчност, проектирани на екрана на световната несигурност, идваща от икономическата криза натрупаха една лавина, която полетя надолу и помъква, увличайки ги неудържимо всички, умели до днес шамани, “миротворци”, дребни васали и техните “икони” – “големците”.

И който не е разбрал – отново става дума за пари. Цинично или не – това е единственото обяснение за нелепата невъзможност на всички рецитатори на версиите да обеснят по разумен за разума начин защо се случва всичко онова, което бе немислимо допреди дни. За онемелия и неразбиращ случващото се електорат на БСП е ясно – там те последни ще научат за всичко, което правят “големците от София”. За останалите, ние, свидетелите на титаничната битка на “червените титани”, става все по-видимо резцепването на партията на социалните, която поведе и построи “капитализма на доволните”, опаковайки го със социални мантри и изтъргувайки го със злото и лъжата.

Днешните думи на вечния “неутрален разум” в БСП “мъдреца” Кадиев са “класически”. също:“Гладните” и “ситите” или “доволните” и “недоволните”. До изясняването – спорът ще е “принципен”. После ще стане “безпринципен” и ще си преговорят набързо марксистко-ленинската теория за класовата борба, която в XXI век вече е “теория за борбата за кокала’.

Днешните ревове от Пловдивския панаир, където социалистите на БСП(Станишев) пренесоха Софийския си панаир ще са поредното обикаляне на затворници в следобедната си разходка в затвора на лъжата. Главният надзирател Станишев ще диктува тона на обречените крачки на затворниците, а надзирателите – придворните му Мая, Мишо, Йотова, Янаки и Ангел ще дебнат за лицата на затворниците за издайнически несъгласия с дръпнати неуместно вежди  или отворена “неуместно”, понечила да проговори уста.

Виковете към “съветта” на Първанов и Калфин само ще подсилват обречеността на панирната сцена, където в затворения за журналисти панаир на най-старата партия, те ще си ближат раните, скрили се от света, приютени от зоотехника-собственик. Георги Гергов, придобил Пловдивския панаир през това, с което бягат от действителността БСП(Станишев). Там, сред лъжливата собственост над панаира, Станишев и компаания ще се надвикват с Истината. Лъжата заседава в “храма” на лъжата. Каква по-добра метафора за БСП и България днес за идващто прегракване.

Спорът между НСП(Станишев) и БСП(Първанов), наричано АБВ, е само началото на неслучилия се разговор на бившите комунисти с Истината и тяхната 24 годишна илюзия, че има трети път – капиталистически комунизъм. Свят, в които не насилствено (за света) набутаха България през усилията на всички “спорящи” днес в БСП.

Панаирът да поставим “колибата във фризера” продължава. До пълната победа на разума, който никога не е бил панаир.