Отговорът, който ще търсим през 2014

Протестите на 2013 зададоха хиляди пъти въпросът Кой?.

Но хиляди пъти неизречен, но зададван от Протестите е въпроса:

Кой обича България искрено?

Това е въпросът на идващите години в живота ни. Въпросът, който ние задавахме и ще задаваме на властниците, на себе си, на хората до себе си, на партиите. Въпросът, който събира и фокусира в в себе си всички онези въпроси за ценности и морал, които са “тухличките” на една нова, честна към себе си, прозрачна и просперираща България. Страната, за която мечтаят и се борят през делата си всички честни хора на страната ни. От нашите честните и откровени отговори на този въпрос ще се роди и възкръсне нашата България.

Отговорите и делата са лични, резултатите са общи.

Кой и как обича България искрено?

Това ще в въпросът, чийто отговор ще търсим през 2014!

Андрешко и Брюксел

Пътят на (точно) днешна България към Брюксел е разказан от Елин Пелин прекрасно в разказа “Андрешко”. Учили сме го като деца в училище. Защото казва много за всичко и за нас.

Помним, Андрешко обича да хитрува. Андрешко не вози, а извозва. Така и ние днес, с назначения каруцар на каручката България Орешарски и избралите го трима HR-и ние пожелахме и за пред света да извозим Европата. Да й вземем парите, тя си ги има много и да накажем съдията. Но нищо да не й дадем.

Не че измаменият герой от разказа на Елин Пелин и Европа не знаят, че сме селски хитреци. Не че в света сме уникални. Но в 21-ви век Андрешко е литературна класика за нас и неочаквано жив герой от Балканите.

Андрешко на Елин Пелин не знае за благините на Европа така както ги знае днешния парламентарен Андрешко от Народното събрание, но що да не пробва.

Съдията на Пелин остава в блатото разридан от своето безсилие. Това е верната история за 20-ти век. Отминали са много десетилетия оттогава. Властта на Андрешко до сутринта днес не струва и пукната пара.

Днес Андрешкото на избралите го Андрешковци от България отива до Брюксел за да се извини за нелепостта и неспособността на HR-ите си да управляват България както уж са се клели и зарекли десетки и стотици пъти. По международни седенки и нищенки, по форуми и по конгреси.

Но не успяха, защото и те са си Андрешковци, и те знаят, че властта им е до сутринта, но тази нощ им е нужна.

“Съдията чуваше тоя ехиден глас, който идеше из тъмнината, и се ужасяваше. Как? Да остане тук! Всред блатото! Всред тая студена, зелена 6латска вода, краят на която не се виждаше!

– Ела, бре! Андрешко! Пари ще ти дам, колкото искаш!… Избави ме!… Ще умра бе!… Деца имам!… Хлапако, нямаш ли сърце – завика в отчаяние той, ала никой вече не се обади.

Тогава съдията отчаяно и безумно зарева към селото:

– Ей, хлапе… говедо… канибал… вол… дръвник! Ела! Избави ме!… Смили се бе! Животно… селяндур… шоп! Ах-ах!… Помощ, помощ!

И като седна в каруцата, потъна в кожуха си и се разрида като дете. Но тъмнината не му отговори.”

Това е краят на разказа на Елин Пелин.

В 21-ви век е друго – разриданият Андрешко хваща самолета и отива при съдията, за да поплаче на рамото му.

Мащабът е само различен. Талантът на Елин Пелин е пренесъл във времето героя му и “героизма” му. Инак Андрешко щеше да остане анонимен, наш си и вечен. Както си го знаем ние, хората от родината на Андрешко и от родината на таланта на Елин Пелин.

За зла врага – Брюксел и Европата са все по-близо и все повече правилата им ни пречат да бъдем “класици” като Андрешко.

За зла врага – информацията за “подвизите” ни не могат да бъдат анонимни и местни.

За зла врага – днешната България е в блатото Андрешко. Съдията не идва, ние му ходим на крака. Защото блатото си е наше. И май искаме по Андрешковски да излезем от нашто си блато, стоейки в него.

Андрешко оживя в 21-ви век – плачещ, виновен и безсилен – за да поплаче на рамото на съдията Европа.

Какво ли си мисли от небето за България великия Елин Пелин ? “Аз умрях, но героят ми ме надживя и до Брюксел и Европата стигна…”

Тъжен успех за един велик човек и хуманист. Още по-тъжен за нас, жителите на днешна България, родината на Андрешко и създателят му.

Андрешко на Елин Пелин не побеждава, той добутва до сутринта… Разплаквайки съдията. Тъй и днешния оживял Андрешко няма да победи. Виновен и безсилен ще поплаче на рамото на съдията Европа. На другата сутрин след “извозването” на Европата.

Пък белким поумнеем – ние, съ-гражданите на Андрешко от 21-ви век… В днешна Европа всички сме граждани.

текстът е публикуван на сайта offnews.bg на 25 октомври 2013

Краят на това правителство е видим и скорошен

Независимо от привичното и сиво ежедневие на спорадични протести и “дълбото удоволетворение” на властта от “успешните” си първи седем месеца на победа над протестиращите. Въпреки усещането за края на надеждите ни, реалността победи чуествата! Няма как в една страна член на ЕС (била тя и най-бедната) да няма ефекти от публичната проява на гражданско общество по този забележителен за света начин.

Битката за “нищото”. наречено “морал” не е свършила. Тя просто сега започва. Но Българите осъзнаха силата си и вулканът България тътне. Глухите софийски управници го чуваха, но запушили ушите си с долари и рубли, не поискаха да видят реалността. Илюзията, че България не е София, територията ни е сама в “свободата” си да е “троянски кон” свършва.

От първия ден на членството ни в ЕС България не от Кула до Кулата и от Малко Търново до Калотина. България не е просто член на Европейския съюз само да взема пари от “богатите”. Има си и задължения, за които правителството не поиска да си спомни. Сляпо вярвайки на окураженията от Москва.

Днес, “приказката Орешарски” свърши!

Ловецът извади Червената шапчица от корема на Вълка!

Камбаната Украйна удари и мощните й звуци ще отекват дълго. По света, в Европа и у нас! Ставащото в тази страна е един урок за Европа, но е още по-голям като значимост за местните ни “копия” на Янукович.

От видяното от нас в кадрите от площада Евромайдан – освен с мащаба си и добрата си и бърза организация, украинците не се различават от нас и нашите повече от 170 дни съпротива на същите по генезиса си и целите си управляващи. Ние, българите, просто имахме по един невидим начин гърба на Европа. Лоша или добра – именно тази Европа и членството ни е ЕС ни помогнаха да не бъдем бити и “разчистени” по бруталния “патент” на силите на реда в Киев.

Вчерашната новина за развитието на проекта “Южен поток”, изразеното в официално становище на ЕК за несъвместимост на проекта поставя правителството на Орешарски “задачи”, които са нерешими.

Краят на това правителство е виден и скорошен.

Независимо от очакваните “логични” и хладнокръвни усилия на пропагандата, международната изолация на България, спирането на Европейските средства по програмата “околна среда” и други знаци за спиране на други пари по програми, перспективата на България да “добута” с този кабинет до Нова Година са минимални.

Приказката свърши!

Започва инвентаризацията на склада от натрупани десетки “химически оръжия”, забранени от разума. Започва нова среща на Българите с реалността, за която никой не говореше. А всички “рационални” знаем.

В корема на Вълка е страшно и ние, българите, тепърва ще го разбираме по единствения възможен начин. През мъчителна среща с реалността.

Като след всяко пиянство – идва абстиненцията и болката от трезвостта.

Отворете прозорците!

текстът е публикуван на сайта offnews.bg на 05 декември 2013

Welcome Economist!

Днес министър-председателят Орешарски ще открие една мини-среща от регионално значение в хотел Шератон, организирана от The Economist Events под името “THE EU-BALKAN SUMMIT: Проправяне на път към възстановяване и растеж”.

Ще държи реч, ще го снимат, ще е важен под светлината на камерите, сред спокойствието на 5-звездния хотел, намираш се на едно прибягване разстояние от кабинета си, пред който 126-ти ден едни хора свирят и викат “Оставка”.

А инак Economist са доста “коварни” в това, което говорят и пишат за България.

Във свой филм същият този Economist разказваше за протестите под заглавието “Битката за България – игра на търпение”. Същия този, с който протестите си “играят на търпение” – в битка за България е домакинът на събитието от страна на домакините – човекът, който ще открие срещата – Орешарски.

Ако спрете със спомените и направите една проста операция с един пръст на клавиатурата на компютъра и попитате Google как ги “вижда” работите у нас в комбинацията Bulgaria Economist ще бъдете дори и изнанадани. Не, просто учудени. Много изненадани от многото лоши “попадения”. И Google – като Сорос – и той не ни обича. А Economist се оказва, че знае много и го е казал. И той, Economist, не ни обича.

Позволил да ни вкара в списъка на десетте най-западащи градове в последните 5 години – заедно с градове от страни, където се воюва. За последните пет години спадът за българската столица е 4.9%, като по-зле са само Кайро, Триполи и Дамаск – все градове, разтърсвани от кръвопролитни сблъсъци и несигурност.

Думата Bulgaria се е залепила за думите Crisis, protests и няма отлепване. Чета за гордостта, че ще ни видят чужденците.

Economist е разбрал и за липсата на плурализъм в медиите, което “преведено” на ежедневния език е липса на свобода на медиите. И го е казал.

Днес, след тези разкази на Economist, ние ще сме горди домакини на срещата за проправянето на пътя към растежа.

“Снимката” на днешния ден, малко преди да срещнем “важните” чужденци е ужасяваща за всеки управленец, пък бил той и кален балканец.

България гради 30 километрова стена на границата с Турция ( от 259 километровата си граница с Турция ). Засега тези 30 километра били най-атакувани. А ако турските каналджии научат секретната информация с 30 километра – какво правим – местим оградата или строим нови 30 километра ограда. А ако падна режимът на Асад – демонтираме ли оградата ?

Още факти – миньори стачкуват под земята, Атака ( “нелегалният” коалиционен партньор ) – громи бежанците ( с демонстрацийка пред кабинета на министъра, който крепи ), на БСП й се пуши, та се не трае – внася проекто-решение за отмяна на пушенето на закрито, председателствана от ПЕС шефа Станишев. Борим се с чужденците да не купуват земята на България, очаквайки всички останали страни-членки на ЕС да гласуват това в парламентите си (съгласно договора ни за членство).

И разбира се – мина поредният вот на недоверие към Орешарски. Очаквано не-успешен – след екстрено “инсталиране” на нелегалния коалиционен партньор в залата на парламента ни .

Екслицето на една телевизия и политик под прикритие е болезнено засегнат от факта, че е “видян” с финансовия си благодетел и това е казано по-публично от познатото шушукане около медиите.

Има още много новини от деня, в които България я няма. Има обидени, разтревожени, засегнати лица от това, че са публични и са такива по повод родолюбие, жертвоготовност и силен, експресивен език на трибуни на политическото у нас сега.

И накрая за капак – 126-тия ден на непрекъснати протести срещу правителството на домакина Орешарски е отминал, идва 127-тия протест..

Та в тая “рамка” гордият ( и “издръжлив”, по лични признания от днес ) Орешарски среща свойте гости – чужденци. Ще има снимки, ритуални думи и поне десетина интервюта пред чужди медии. Нашите не ги броим – те са на повикване.

“Снимката” на днешна България са думите на Местан, изречени вероятно със страх от идващото : “Урокът от последните скандали е, че те няма да пощадят никого и не би трябвало да бъдат стил на правене на политика.”

А инак – в тишината и официалното говорене ще става дума за растеж и проправяне на път към възстановяването. Economist ще си вземе парите от организираната среща. Растежът ще остане по документите. Орешарски ще си проправя път към нови форми на управление, когато да управляваш правейки се Европеец, след над четиримесечни протести, е успех.

Най-хубавото на подобни срещи е, че чужденците не крещят, усмихват се, нямат вувузели и винаги имат по една добра дума за всеки. Викат му куртоазия.

А инак – Орешарски се моли само да не се изложим пред чужденците и да не го предаде шумооизолацията на дограмата на хотела – протестиращите ще са отвън докато той прочете написаното (му) в 16:30, а ще вечеря с гостите в 20:00.

След което Орешарски ще потъне отново в своята “международна” самота, прекъснал я за часове с един платен от спонсорите Economist Summit.

Welcome Economist !

P.S. Очаквам черната неблагодарност на Economist – тръгнали си от България – ще напишат неблагодарни за гостоприемството текстове, с които ще продължат да “пълнят” справките в Google, в които думите Bulgaria, protests i Oresharski ще бъдат все по-”залепени” една за друга. Няма правда би казал Орешарски. Има истина бихме казали ние, тези отвън.

текстът е публикуван на сайта offnews.bg на 17 октомври 2013

Промяната като възкресение

Последният ден в календара е сякаш точката на една страница от новелата на живота ни. От онези броени от Господа странички, които ние “пишем” през перодъжката на делата си, и “направлявани”, крепени от дланта на невидимия, Той. Онзи, на които се “гневим”, когато сме слаби и благославяме, когато сме силни. Господ, за който “подозираме” цял живот, че ни дава сили и надежди и с Който разговаряме е душите си вечно, непрестанно, без умора докато дишаме. Осъзнато ли не – ние го правим цял живот.

След този “последен” ден, за който всемираът не знае, че сме го натоварили с толкова много смисъл, животът продължава. Банално, протяжно или забързано, но продължава. Един ден, който е затрупан от спомените, надеждите, покрусите и бляновете не едни други 364 дни. Един анонимен ден, които ние товарим всяка година с роля, която Времето не подозира, че му отдаваме.

Годината със “серийния” номер 2013 бе една от малкото години в живота ни на хора и човеци, която не се побира в рамките на простите обяснения и леките думи. Това бе една година, в която чувствата изскочина от скриновете, таваните и мазетата на душите ни и отново ни върнаха усещането за живота като стихия, обич, омрази, надежди, прошки и вяра, много вяра.

Тръгва си една година, в която Словото седна на своето единствено вярно място, своя трон в душите ни, и не напусна мястото си 365 дни, в които всички ние говорихме, колкото десетилетия назад не бяхме го сторвали. От мълчаливо и подплашено животичнче, скрило се в нас, то изскочи и ни облада. Превзе ни и не ни пусна, давайки свободата, която душите търсят и намират през думите!

Изминалата година бе необикновена за всички нас. Където и да бяхме, каквото и да правихме, ние, Българите, говорихме и споделяхме, споряхме и се примирявахме. Които и да бяхме, каквито и да бяхме – ние възкръсвахме за себе си.

Нашето колективно “възкресение” като хора започна. Неочквано, неподозирано, връхлетяло, освободило ни. И както е видно – това е само началото на един път, който без значение името – Кръстен, път към себе си, път към другите и пътуване към Агората на страната ни е едно пътуване след което никой и нищо нямат да бъдат същите. Едно пътуване, което започна като искрена изненада за самите нас ще продължи и ще ни води към една желана, страшна, копняна и мразена дума, значеща всичко това заедно и наричана кратко Промяна.

Промяната започна и като всеки разрушаващ се бент и отиващо си минало, не всичко бе градеж за очите и душите, напротив. Само мъдростта на волята и търпението, смирението и надеждата могат да ни дадат сили в такива времена, когато помпозните думи и лъжата си тръгват трудно и безславно, посрамени и унижени от Истината и Надеждата.

2013 свършва за календара, за да се “роди” новата 2014. Извървяният път от всеки от нас става все по-видим и надеждите все по-силни. Зад декларативността на тези кратки думи всеки от нас събра в шепите на душата си хиляди спомени, които хранят вярата ни в случилото се Чудо.

Защото в 2013 за първи път ние колективно прозряхме за силата на обединението на волите. За малката ни сила, която се умножава хилядократно и става енергия за Промяна, дори когато плачем в себе си.

Някъде, между много мъдрости казани от хилядите поколения хора и стотиците цивилизации живяли на земята се е родила сентенцията “всеки дълъг път започва с една, първа крачка” Казват, че била Китайска.

2013 бе първата крачка на Промяната! На осъзната днес, осмислена крачка на преместване на злото, покварата и слабостта от Доброто, Надеждата и смирението. Годината-крачка, в която егоизмът бе посрамен и назован публично отново за грях.

Светът се повтаря, но иманно през тази година ние колективно научихме нещо повече за смисъла на Живота, който е преди всичко пътуване към Промяната като пътуване към самите себе си. Така както е било преди хилядолетия и столетия. Така като е било винаги.

Най-важната, най-четената и най-ценната за всеки от нас е книгата на нашата душа и нейния досегашен живот. В океана на спомените ни има от всичко. Там го има всичко онова ценно, за което говорят “големите” книги. Дано Вярата ни и Господ ни помогнат на “прочетем” себе си честно и мъдро, “пишейки” следващата страница от своята лична новела, наречена живот.

Прозренията ни чакат, пътешествието продължава. Пътят към нас самите, към другите и към вярата ни в Доброто ни чака! Ние възкръснахме и възкръсваме! Ние пътуваме.

Прозренията, които ние събрахме през стотиците лица на хора, които срещнахме, хилядите мисли с надежда, които умовете ни и очите ни усетиха и видяха.

2014 – пътуването към Промяната продължава! Да си пожелаем лек път!

текстът бе публикуван на на фейсбук профила ми и на сайта noresharski.com на 31 декември 2013

2013: Какво научихме за себе си?

Ако правим за кой ли път опит да “теглим” чертата на тръгващата си година, то е защото в душата на всеки се борят чувството за изгубеното време и надеждата, че преживяното време в последните 365 дни не е било напразно, а животът пропилян. Душите ни търсят спасителната надежда за смисъла на изживяното.

И ако “преговаряме” от седмици безвремието и лицата му от властта на отминаващата 2013, и все не намираме рационалните “аргументи”, ние сме в клопката на своята природа. Живеещи “вечно” под покрива на своята къща, ние не усещаме през резултати промените, които настъпиха в душите ни в последните 52 седмици.

Зад привичната и “еднаква” снимка на лицата и държавата ни се случи “нещо”. Една невидима за сега, но драстична в дълбочината си промяна. Дълбоко, някъде в корените на душите ни, ние се “познахме”, усетихме, почувствахме се и се сепнахме от себе си. Дори държавата ни все да не успява на “напипа” своето дъно на разпад и разбягване от базовите ценности, ние, мравките, стигнахме до дъното на слабостта и неверието в себе си.

Оттук нататък, след 2013, митичната дума “гражданин” ще бъде най-често употребяваната в нашите разговори със самите себе си. Търсенето на скритите смисли на тази “проста” дума е започнало, за да не свърши никога. Оттук нататък, път назад няма.

Гледано от тази преспектива, 2013 е най-важната и най-ценната ни година, и истинският камък на основите на една ценност, която 24 години бе мит или упражнение по красиво говорене.

Упражнението свърши – ние разбрахме, че дъното на моралния разпад е под личната “юрисдикция” на всеки от нас. Ние разбрахме себе си, и някак трудно, мъчително, но еднозначно разбрахме кой? е истинския “господар” на живота ни.

Ненаученият урок на 24 годишната “свобода” свърши. Идват нови дни, в които недоволството от “жълтите павета”, ще става все повече недоволството на сивите павета. Събуждането ще става все “по-заразно” и все повече “нелечимо” масово осмисляне за силата на индивидуалната съпротива като сила на колективната воля за промяна. Гражданинът се събуди от своя “посткомунистически” сън. Ядосан на себе си, “гладен” за правата си, осъзнал се за силата си.

Ние разбрахме още един “прост” факт – центърът на живота ни не е корема и физиологическото, а в душата и духа! Привидно ясното, но несъзнавано до днес, стана видно за едно мнозинство.

2013 свършва, за да бъде разбрана още по-силно в резултатите си през идващите години, когато научените уроци на “пост-комунистическата” демокрация ще се превърнат в колективна задача на все повече повярвали в Промяната!

България и Българите взеха с невидим за очите, но голям успех за душите ни свой първи урок по вяра в себе си, излизайки за първи път по автентично траен и масов начин на “битка” за своя живот. Четирите сезона протести казват едно.

Ние, българите, не сме същите! Нашата България не е същата! Това не са лозунги, а изстрадани факти. Посятото от нас самите в нашите души ще покълне, поливано от нашата колективна вяра в силата на доброто и обичта към “другия”, непознатия до всеки от нас.

Ние никога повече няма да търсим дъното на душите си – вървим към светлината на духа. Повярвали си трудно, но събудили се завинаги. С едно колективно прозрение – сам никой никога не постига нищо. Егото направи крачка назад!

Въпросът днес е: “Кои сме ние?”

Урокът продължава!

За Оставката и истината, която не виждаме

Текстът е бил предложен на почти всички високо тиражни вестници, несправедливо наричани жълти. Отказът им е довел до горещи молби към други по-малко тиражни медии – и там е получен отказ. Като последен шанс на истината (която и да тя, колкото и да е истина) ние се наехме с ролята да дадем гласност. Малката ни аудитория предполага и малки щети за тройната коалиция, свързани с разказа.

В последно време в средите на ПР-ите в България се появиха странни и объркващи нормалността твърдения.

Явно смелостта да изречеш истината не е лесна задача.

Въпросът „Кой назначи Певски?“ едва ли има значение пред въпроса „Кой посочи Орешарски за премиер?“. Skype разговори, попаднали в редакцията „хвърлят светлина“ зад това клише. Ние никога не сме виждали физически начин да се хвърля светлина, но да се примирим.

Да започнем оттам – Моника Йосифова е ПР експерт с име в бранша. Жената на брата на брата Василев е ПР експерт. На ПР събитие в златните дни на Временния Кабинет днешната руса опозиционерка Добромирова е говорила с Йосифова-Станишева. От дума на дума се е стигнало до темата – напускането (логичното и естествено събитие) на Временното правителство и победата на БСП/ДПС и коалицията с помощта на Атака. Разбира се, говорили са и за печатницата в Костинброд, където те са подготвили ПР-ския екстра тираж от 350.000 бюлетини.

От този разговор се раждат поредица от резултати. Орешарски е посочен от Добромирова на Йосифова. Йосифова го посочва на мъжа Станишев. Станишев е вдъхновен от доброто попадение. Местан се съгласява. Сидеров е убеден „убедително“.

Съюзът на двете ПР-ки не спира до тук. Те започват да редят правитеството на Орешарски. Тайният им замисъл е да се създаде атмосфера на геройзиране на Орешарски, Станишев, Местан, Сидеров и, разбира се, на Пеевски – медиен могул, Bulgarian Юпи и стопански гений.

И за най-наивните е ясно, че този зъл съюз е резултатен. Ние живеем в този оживял сценарий на ПР технологиите.

Женското дуо Йосифова-Добромирова върти България на пръстите си. Орешарски е герой, Добромирова си завъртя апартамент на коня и печели. Превръщайки една случайна среща със своята колега Йосифова в печеливш бизнес.

До нас достигат и други факти. Мастити Продуцентски къщи (от Запад) са правили опити (успешни по потвърдена информация) да искат права над сценария за драмата „Орешарски“. Алчността на Добромирова е само причина в момента да не са завършили преговорите.

Очакваната Оставка никога няма да се случи – нито Йосифова, нито Добромирова имат интерес от края на тази сълзлива драма. Едната си върти мъжа, другата си върти апартамента.

Мая Манолова е близка с Добромирова по руса линия. Ползуват един същ номер боя за коса. Сцената, в която Мая не взе такси е блестящо доказателство за добре подготвената ПР акция. Нима не можеше да дойде НСО колата веднага? Но не дойде, за да направят и Мая герой, какъвто и стана.

Текстът на словото на председателят на НС Миков (изречен по БНТ) е писан от Добромирова, подпомагана от Йосифова. Играта със свободата на словото вдигна клюмналият (тогава) рейтинг на сайта Норешарски мигновенно. Наивните медии „клъвнаха“ веднага. От разразилата медийна шумотевица – спечели Миков, защото отстъпи благородно. Спечели и Орешарски – той изгони страхът. Спечели и Станишев – той „откри“ за медиите и световните агенции, подготвният от двете ПР-ки (и търсен, разбира се) ефект.

Всички събития, свързани със срещите на Орешарски с недоволни граждани по улиците а София и страната са ПР акции. От всичко това губещи няма – Орешарски е все повече герой, а двете ПР влъхви са все повече печеливши.

Наш граждански дълг на „доблестни“ граждани ни кара да поемем риска и да напишем фактите за тази Истинска Картина на случващото се в последните над 100 дни. Един ПР експеримент, родил над сто дневни безплатни фитнес разходки на десетки хиляди хора, повяравали наивно е ПР реалността.

В момента двете героини на нашия разказ готвят текста на Новогодишното поздравление на Орешарски за 2015. Поздравлението за новата 2014 е отдавна готово.

Вие вярвайте….

текстът бе публикуван на сайта noresharski.com на 30 септември 2013

 

Отчетът на Дявола

Доган и Местан от времето преди първият да стане почетен председател на ДПС. Снимка: Rodopi24.blogspot.com

Доган и Местан от времето преди първият да стане почетен председател на ДПС. Снимка: Rodopi24.blogspot.com

Днес приемникът на Доган – Местан произнесе “ярко” тронно слово.

Реториката на Дявола (ако сме си я представяли, че я има) е бледа пред казаното с апломб, драматични замълчвания за повече от минута и аплодисментите на станалите на крака депутати в края. Пред камерите на Националните медии!

Урок по фарисейство, лекция на злото пред учениците си, коренопреклонно станали на крака пред “Учителя”. И най-вече – слово, насочено към “патроните”, “бащите” на прехода. Защо ДПС е “наистина” най-добрият от “класа” на Държавна сигурност, където момчето от една малко село е било поканено. И не ги “подвежда” повече от 20 години.

Не си спомням в Българския парламент някога да са били казани толкова много лъжи, толкова много причини да бъда обяснени със следствията си и всичко да е “вярно”.

Вярно дотам, че за наивния, уплашения и смачкан от вълните от лъжа и ужасяваща пропаганда Българин да онемее – и това да е истината от последна инстанция. Инстанцията на Злото.

Държавна сигурност си е свършила работата – и днес, сега, ние виждаме как омразата на Държавна сигурност и комунистическата партия към Българските турци са били впрегнати да намерят “най-доброто” от “наличнния” преди повече от две десетелетия “материал”. Турците, нашите братя и сестри – от който, от хора със смазана природа, да избереш най-добрите еничари. Местан и неговият патрон Доган са наистина най-добрите еничари, произлезли от средите на едни прекрасни хора, свикнали само да работят. Затворени, капсулирани в “своите” “резервати”, те и днес са зависими от благодеянията на бащиците. Тези, които раздават благините и които си го казаха – незабравими са думите на Доган в село Кочан за това, кой управлява живота им (както и нашия).

Да бъдеш днешният Местан не е резултат на днешна или вчерашна лабораторна работа. В лабораторията на Злото на Държавна сигурност са синтезирали, създали и произвели Хомункулуса, който днес ни чете своите написани, прочетени с “дълбоко чувство” лекции.

Доган го няма, но Местан е тук – възбуден да докаже на децата и избраниците на синовете на мачкалата етноса му комунистическа аристокрация, че е по-добър от тях. Местан е продал душата си на Дявола, но Местан не се е примирил с мисълта, че е загубил. Той е продал и предал своите братя и сестри, превръщайки ги в електорални роби. Но той не се предава. Доказва го!

Докато е жив, Местан ще отмъщава на света, насилвайки с лъжа насилените (си) “избиратели”. И ще се бори да е пръв в състезанието колко е по-добър може да е в това, за което те са го учили. И колко е бил прав бащицата Доган да го избере именно него да бъде следващият султан на турците в България.

Обвиненията към Борисов и Цветанов са само димна завеса, зад които Местан крие истинските си намерения в днешната си реч. Бирисов и Цветанов са други жертви на същата система, която е “родила” и тях. Независимо от различните биографии – и Борисов, и Цветанов се стараха да не променят нищо по времето си на управлението. Но бяха “народни”, примитивни за “интелектуалния” Местан и патрона му Доган. И загубиха, спечелвайки изборите. Политическото междучасие на Борисов свърши.

Жестоката ирония най-необразования електорат да има “най-учените” и най-неясно говорещи лидери е неслучайна. Това е прост, но работещ психологически трик да притиснеш в ъгъла “неучения”, “простия” и зависимия. И това работи – произвежда покорство, “стабилни” изборни успехи и роля, растяща роля с падащи изборни резултати – по една причина – другите от Българите бяха “изгонени” от собствената си погнуса от “тяхната” уж България.

Местан “успя” и “успява” да създаде “истинската” си картина и по още една причина – гузността на всички, които са днешните политически играчи. Всички са гузни и мълчат. За да говори Местан, учителят на дисциплината зло в Парламента на България. В света на оплетените от зависимости и връзки – най-наглият победител.

Смесването на факти, взаимовръзки и лица от днешната действителност и селективното премълчаване на ролята на Първанов, свързан с всичко, което стана в последните 15 години от историята ни. “Изпускането” на подробността “Бисеров” – друг политически Хумункулус, който се “изпари” за денонощие от политиката след 20 годишно присъствие и симптоматични разходки от партия в партия. Местан се изпусна да каже, че “жертвата” Доган при “атентата” не пожелал да отиде в съдебната зала като свидетел по делото. Забрави и за кръговете на Доган, забрави и за хидро-комисионната му от 2 млн. лева. Забрави да каже кой и как избра строителната фирма на магистрала “Люлин”. Забрави и още десетки публични факти.

Местан не забрави обаче да смеси в едно желе от лъжи и полуфакти въпроса за това кой роди целия т.нар.  преход, от който единствени печеливши бяха неговите стари учители. На които той е благодарен и докладва днес от трибуната на Народното Събрание – кой е “най-добрият ученик” от “класа”.

Местан каза ясно – промяна аз и вие, мои учители, не искаме. Всъщност не го каза, но го показа.  – Властта с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем. – И им обеща вярност.

Доган няма да позволи на Станишев да е мек и да губи. Местан и попечителите му имат какво да губят. Станишев – да си знае – няма избор. Местан идва от света на бедните и е наясно защо е във властта. Станишев идва от света на червените аристократи и е галеник на съдбата, който Трябва(!) да слуша Доган и ще го слуша.

Раненият от мисълта за сдаване на властта Местан каза, изричайки написани предварително думи – боят е последен – който не го е разбрал, да го разбере! Промяна няма да има!

Местан се закле пред микрофоните на телевизии и радиа – Интелигентското Свърши. “Аз съм верен на клетвата. И съм верен до гроб!”

Това бе “най-честното” слово на Местан.
Отчета на Злото пред Злото.

Учениците станаха на крака!

Аплодисменти!

Бог да пази България! И нас, нормалните, обичащи Родината си!

текстът бе публикуван на сайта eurochicago.com на 13 ноември 2013

За Брюксел и Сидеров – другата Истина

Свидетели сме на драматични, отчаяни стъпки на медийния пазар и в Българската политика. Сайтове с миноритарна, мизерна роля се борят като „за последно“ за всеки лайк. Добър, направо „брилянтен“ пример за това е поведението на сайтът Норешарски. Виртуална трибуна на Виртуални Интернет лумпени, нарекли се високомерно Информационна служба. И за да бъде гротеската пълна – Антиправителствена.

Истерията, произтекла от смешните „разкрития“ на Норешарски е проста ПР акция на обречената „медиа“ Норешарски. Не бе случайно и неделното им престараване при пускането на „информацията“ за брюкселската визита на Атака.

Истината за истинските читатели на сериозни медии е много проста. Лицето, представяло се за Волен Сидеров в Брюкселския ресторант в центъра на града, е Найо Тицин. Познаваме добре неговите клоунади по София с образа на Волен. Очевидно софийската слава на „продуцента“ Тицин не му стига и той е решил да „дебютира“ и в Брюксел.

Подкрепян финансово от закъсалия сайт Норешарски, Тицин разиграва евтиния си скеч, хладнокръвно скубейки наивниците от Норешарски, хвърлили се към своето оживяване.

Още нещо – ресторантът, станал сцена на измисления скандал, е собственост на българи-белоемигранти. Те са решили да направят супер евтина реклама, разчитайки на първосигналната реакция на българските медии, виждайки добре тежката си бизнес преспектива, работейки само със стиснатите фламандци. Нещо което и стана. В момента записванията за полети и автобусни превози до Брюксел по повод кулинарен туризъм до „скандалния“ брюкселски ресторант са се „взривили“.

Всички медии захапаха „новината“ и се поведоха по акъла на хитрата ПР влъхва Добромирова, назначила Орешарски за премиер (история, която разказахме вчера и отвори очите на Българите). Наивни национални телевизии, влючиха новината в централните си емисии. Попадайки с двата крака в ПР капана.

Дамата, дала интервю пред камерите на национална телевизия в качеството си на шеф на ресторанта, е лелята на Тицин. Проблечена и гримирана като белгийка, тя с радост е изпълнила пъкления план на обичания от нея племенник. При внимателен анализ на кадрите се вижда, че тя не говори белгийски, а фламандски. Език, които е известен с лъжливи падежи и нечестни наклонения. Лелята държи микрофона си сама, което ние четем като ключов детайл за „журналистическата“ измислица (с отсъствие на журналист в кадър). В видеоматериала се вижда и хилавата сянка на Тицин, което е окончателни ни убеди в манипулацията.

Упоменатата сума от 1600 евро от измамниците от Норешарски и надлежно казана от лелята на Тицин е фантастична. И е плод на наивността на фантазията на племенника на лелята. Сума, която той не може и да сънува, продуцирайки филми.

От наши достоверни източници разбрахме, че щедро събраните лайкове на Норешарски ще се осребрят с рекламни договори, превръщайки евтината слава в пари. Целта на хитреците от Норешарски е да закупят фалиралия вестник „Четвърта власт“, чийто продуцент е злополучният Найо Тицин, и да го възродят. Естествено – истината за съдбата на вестника на са известни на „простосмъртните“ зрители на БНТ. Информацията за фалита на вестника е изтекла през „продуцента“ Тицин, превъплатил се във Волен Сидеров в София и Брюксел.

Разпознала конфликтите, възникнали по повод случая в Брюксел, хитрата Деница Гаджева, сподвижничка в политиката и живота на патриота Волен, е успяла да създаде интрига в ПР дуото Йосифова-Добромирова. В момента появилите се пари в сайта Норешарски са предмет на яростни спорове. Гладните ПР манипулатори са на път да загубят временния си успех. Познавачи на прагматизма на Йосифова и алчността на Добромирова предвиждат скоро там един бразилски (латино)финал.

Новият сьюзник на Йосифова ще е Гаджева. Млада, хладнокръвна и интелигентна изгряваща звезда на политическия ни небосклон. Информирани твърдят, че оттук нататък и рекламният бюджет на Атака ще минава под контрола на Деница Гаджева.

За честните читатели и зрители остава едно – да разберат от нас истината за Волен, който през цялото време е бил София, стискайки палци за неуспелия вот на доверие. Както и стана, независимо от маневрите на ГЕРБ, доказващи на драгите и предубедените зрители, че Атака крепяла тройната коалиция.

От всичко казано до тук остава неясна ролята на парламентаристът Чуколов. Свидетели твърдят, че той е подпомагал с огромен, жив ентусиазъм шмекерийте на Тицин-Сидеров. При задълбочен анализ на получената от нас информация ние бяхме изненадани – истинският Чуколов е бил в Брюксел, подпомагайки фалшифия Сидеров (Тицин). Остават без отговор въпросите защо Чуколов и другите статисти на Тицин за замеряли минаващи с тапи от шампанско и са престаравали в ролите сякаш са истински депутати от Атака.

Сложната фабула на разказа ни кореспондира на българската политическа действителност, където приликата с латино-сериалите е удивителна. Извиняваме се на читателите за сложните фигури в разказа, но истината тук никога не е била проста, колкото би ни се искало. Сега истината е толкова сложна, че късите форми на журналистическите материали не я обгръщат пълноценно.

текстът е публикуван на noresharski.com на 1 октомври 2013

Друг поглед към събитието

Представяте ли си да отидете на един връх в планината с приятели, да се облечете еднакво и да има само един цвят около вас, приятелите ви да са като вас, на над 65 – 70 години, да ви платят рейса, да пеете едни и същи песни вече 50 години, да ядете безплатни кебапчета, да е супер жега и да ви е кеф ? Ама голем кеф !

Да сте бедни вече повече от 23 години и винаги да ви е казвано, че работите вървят на добре ако слушате „шефовете“. И вие ги слушате 23 години.

Сега добавете – вождът ви е много млад спрямо вас, милионер, който се крие, че е богат. Води ви често на сбирките на други милионери, които също ви обичат, но не искат да са бедни като вас.

И все да ви е кеф! Ама голем кеф!

Междувременно шефът ви е станал голЕма клечка в Европа и там му казват социалист. Тук той ви казва другари и има предвид другари-комунисти. Шефът ви кани социалистите от Европа и ги гощава с шампанско и „тънки“ мезета, на вас ви „осигуряват“ „вечните“ кебапчета на тревата.

За всички тези години приятелите на шефа стават до един милионери, а вие все сте бедни, но обичате шефа и след 9 загубени избори.

На това дето ви води, шефът ви казва не е пикник, а митинг.

И за капак – татко му и приятелите на таткото на шефа са ви казвали същото докато порасне сина, за да го замести.

И все ви е кеф! Голем кеф!

Внуците ви живеят по земи, за които вие знаете, че има само лоши неща и не се връщат да ви видят.

Вие обичате България, обичате шефа, обичате жена му, четирите му деца за цял живот, а шефът ви обича един път годишно и ви „черпи с вечните кебапчета“.

И е жега, адска жега, и ви е кеф, адски кеф!

И сте приятели, защото „сте социалисти“ (както каза шефът).

текстът е публикуван в сайта noresharski.com на 27 юли 2013