Комиксът-държава

мики маус index

 

Горчив или сладък, опитът от последните избори в България ни води към някои размисли и сътресения в сивия поток на събитията в бълбукащото наглед кротко ежедневие, наричано многозначително “съвременна България”. Неразбирането на народо-психологията на “матриала” и трудностите при когнитивния процес (“технологията” на схващането на реалностите) на много сънародници ги направи изедници на доста кариери на “емблематични” за някои партии маски на политици. Демокрацията на триъгълничетата и квадратчетата засече. И с “хиксчета” не става. Мачът на разума с безразличието с равния резултат на края е загуба на терена на бъдещето. Бездарието пак ще побеждава.

С други думи – мразещите България демиурзи бяха наказани от системното си производство на полу-грамотни жертви. Красиво изречено – детето победи родителите си, опропастявяйки ги. Ненужен канибализъм, съгласете се.

В търсене на изход от създалата се ситуация, предлагам някои мерки от “организационен” характер, следвайки реалностите и пропадането на “стандартите”.

1. Бюлетините трябва да бъда цветни. Спестените пари от черно-белите бюлетини са най-лошо спестените пари от широкопръстата държава.

2. Списъкът на партиите във “фиша” за изборите могат да бъдат оформени като статуси от Фейсбук или Туйтер – срещу всяка партия в бюлетината трябва да е сложена снимка на шефа на партията. Да нЕма грешки или коментари “не знаех” или “не разбрах коя беше партията”. За улеснение на по-грамотните политически няма да е зле да има и по едно знаменце на страната, която съответната партия обожествява. Кеф ти Европа, САЩ, Русия, кеф ти Северна Корея, Острова на свободата на братята Кастро. Законът не забранява купуването и продаването на картинки в тъмната стая.

3. Преференциите – едно ново завоевание на демокрацията – трябва да бъдат оформени с пиктограми, прости картинки. Никакви цифри или други клопки на образованието до четвърти клас. Случаят “15/15″ е поучително покъртителен за някои персонажи. Картинки със занимателни образи – зайче, мечка, лисана, вълчо (кумчо), конче, мравка, слонче, доларче, рубличка. (извън шегата – това животинките е практика в някои африкански страни)

4. На “езика на 25-тия кадър” трябва да бъде включена и цената на “гражданската активност”. Щом Путин го може в битката за умовете на руснаците – няма как да не го можем и ние. Все пак ние сме им дали азбуката за първите 24 кадъра от филма.

6. В Българската демокрация трябва да бъдат включени успешните бизнес модели на пирамидите – всяка свенливост е явно пагубна. Утре Местан ще бие Сергей – при слабата или липсваща “бърза помощ” – ще се разбие днешната “демография” – ефектът на анихилирането на червения електорат ще се усили рязко и терминално (Терманал-2 не се брои).

7. Всички партии с думата “България” в името си да се оформят в самостоятелна избирателна лига. Лигата на лигаво обичащите България – ерго мразещите я.

8. Да отложим малко плана за Айпадите, Айфоните и и Ай продуктите до момента, когато тези устройства ще за почнат да мислят вместо собствениците си, добре известните потребители на картинки. Да не форсираме деградацията. Тя и без нашата цензура се развива “прекрасно”.

9. Електронно правителство не ни трябва – трябва ни лампово, с жичка, за да ни освети драмата – на шепата виждащи я.

Важна Забележка: Предложение Номер 5 и 15 ги няма – не са казване, но са помислени. Държавата е за затваряне – Мики Маус сме ние, барабар с тримата глупаци и цялото ни “ну, погоди” минало и настояще, което сами си погодихме,

 

Експериментът “преход” вони

 

 

Лъсна голямата тайна на социологията – независимо от различните табелки – всички социолози ползват една и съща мрежа от “гнезда” на интервюирани избиратели. Тоест – заради пестенето на пари и разходи се питат едни и същи хора, ползвайки едни и същи интервюиращи на “полето”.

Как да има различни или други резултати?

Ако питате един човек 5 пъти – какво ще чуете от него. Идиотията на Българската социология (и не само в нея) е, че липсата на пари и подценяването на професионалните критерии в правенето на проучванията доведе до реалното съществуване на 10 агенции с една мрежа. Повечето от социолозите са с един крак в сивата икономика (все повече вярно за много професии.).

Свалянето на цените и нелоялната конкуренция през постоянен дъмпинг доведе социологията до това дередже да продава труда си за цени, в които няма шанс да се поддържа истински професионален стандарт и резултатите лъсват.

“С п….я боя не става” и в социологията.

Социолозите имат вина, че са се съгласили, но това е вярно и за журналистиката и всяка друга, не толкова публична професия в България.

България – съзнателно е убивана и става страна на любители – менте професионалисти! Това са плодовете на съзнателното унищожение на професионална България и превръщането на всички нас в присъдружни на посредствеността.

Експериментът “преход” вони!

Навсякъде е така! Мизерията на духа се овеществява!

Социолозите са невинни – те са жертви като нас, които ние виждаме.

На един шекел разстояние

 

 

Животът и това, което виждаме, винаги носи в себе си една клопка. Илюзията, че виждаш и чуваш и си разбрал всичко и фактът, че живеете в един и същ момент с един човек и си говорите, крие измама. Оптическо и ментално недоразумение, от което тръгват интерпретациите и разминаванията ни. А уж сме видяли едно и също..

Тези дни българският премиер е в Израел. Страна, която живее откакто е създадена в постоянна война сред пустинята. Израел е рай, заслужен от труда на народа, който винаги е бил гонен, преследван и убиван. И именно – живеейки под постоянните заплахи за ракети на палестинците, евреите имат страна, в която всеки отишъл се възхищава.

Дали защото са чели и разбрали Библията или защото войната ги е научила на солидарност, или заради мъдростта да разбереш, че сам не можеш да постигнеш нищо – евреите са пример за света. Най-мразеният народ, който дори го знае, но продължава да успява.

Само чуйте какво казва президентът на евреите, онези дето имали много пари: „Това, което научихме е, че най- голямото богатство са хората, истинската валута е знанието, а не парите“. Ще кажете поза, дипломатическа хитрост, реклама. Не, напротив – ако прочетете книгата “Нацията Новатор” на Дан Сенов и Сол Сингър (издание на “МАК”) ще разберете защо Израел е нация-чудо. Когато имате възможност да я прочетете – ще разберете, че Шимон Перес не лъже. Ще разберете и защо високо-технологичните израелски компании изпълняват поръчките си, а служителите им работят с бронежилетки и успяват, съобразявайки се с бомбите и бизнес задачите. И защо най-добрите и успешните предприемачи са от средите на бившите служители на службите, изкарали по поне 6 години служба.

И защо Перес може да си “позволи” да каже: „Ако днес искаш да бъдеш лидер, не се опитвай да управляваш, а да помагаш“.

И всичко това, и всичко останало, което знаем за Израел казва едно – в Израел най-голямата ценност е човека, гражданина, предприемача. Заради който държавата е чудо и е успяваща.

От другата страна, от страната на слушателя е нашият Орешарски. Той какво си мислите, че е чул? И какво е разбрал? Съгласявал се е, кимал е с глава, но не го е разбирал. Защото тук, в нашата България “ценността” е друга – държавата. Преразпределянето от името на “глупавия” и незнаещия нищо данъкоплатец. Така нареченият гражданин има една задача – да плаща данъците си и да не мисли. А данъците да са по възможност повече. И да не “политизира” – като обичат да казват комунистите. Политиката за умните глави, за тези дето са годни само за преизбиране.

Та да се се върна към началото на текста. Орешарски е слушал Перес. Перес му казал нещо. Орешарски му завидял на уредената държава и не се замислил защо е така.

Разликата между казаното от Перес (и неразбрано от нашия) и това, което е днес е България е много просто. Главното в действията на “нормалния” и загрижен за страната си политик е “малкия, инициативен човек” и това как да му помага държавата. В центъра на мислите на пост-комунистите е “малкия беден човек”, които винаги бедства и винаги се нуждае от спасител, само-нарекъл се тук държавник.

Илюзията, че Орешарски е чул Перес е пълна. Двамата се грижат за два вида граждани. Българският за нещастния, жертвата, Израелският – за успяващия и инициативния.

А инак – в Израел на всеки ъгъл има войници с Бронежилетки. В България е “пълна демокрация” В Израел “отглеждат” граждани, тук “отглеждаме” спасявани.

В това е разликата и е много е “малка”. Цивилизационна пропаст.

Оттам е простата причина – евреите да умеят да направят от пустинята рай, а ние от раят – пустиня.

Не е от “чипа” (генотипа), от “майндесета” (нагласите, културата) – комунизмът не познава човека и го мрази. Мразеният капитализъм дава жезъла на анонимният можещ и инициативен.

Орешарски срещнал Перес. Не, ментето срещнало “оригинала”. Говорили си нещо и се разминали.

И е просто, нали знаете – да дадеш свободата на многобройния можещ. А не да спасяваш ежедневно произвеждани и рециклирани през пропаганда жертви. И да не крадеш, а да даваш Свобода.

На Анонимния Инициативен!

P.S. Шекелът е националната валута на Държавата Израел

Текстът бе публикуван на сайта ureport.bg, също.

http://ureport.bg/12782/2014/05/21/mnenie/na-edin-shekel-razstoyanie/

Денят на “прозренията”

 

 

Ако дори не сте задълбочени в новините – днес е много специален ден. Ден на прозенията. Ден на откритията. Денят на победилата неволя.

Денят на загубата на илюзиите пред лицето на реалностите. Краят на евроскепицизма у политиците. Денят на Европа по никое време.

Денят, в който всички се втурнаха да са атлантици. Про-западни, прогресивни. Прозряли какво правела Русия в Украйна. Възстановили в паметта си Натовската ни принадлежност. И лошото, което носел “Южния поток”. Същият поток от събития, който се случи, защото именно България подписа последна договора и сглоби мозайката на Путин и Русия, която целеше само едно – да заобиколи Украйна. Ако не помните.

Днес е различно. Войната в Украйна започна под маските на “зелените човечета” и всички разбраха кой се крие зад безликите лица. Русия, която днес не иска да заобикаля Украйна, направо й гостува – през свойте войници, по разпозната от всички “кримска формула”.

 

Ангел Майин се плаши от Русия и самолетите й. А неговата  “Дума” кълне “натовците и американците, и комлексарите”.

Много скоро ще чуем и нови “прозрения” и нови “открития” на преродили се “атлантици”. Очаквайте и много думи за Европейски ценности, незабравими битки срещу руснаците, нали помните Дянков как “пляскаше”, а днес е много важен именно на “плясканите” руснаци..

Защо ли? Какво накара всички “отговорни” политици да се “преосмислят” и разболеят от евроатлатизъм? Шефът на НАТО май си тръгна от България,  а с него сякаш си тръгна потока от нечии илюзии.

Пред Руското посолство в подкрепа на Крим и Украйна протестирахме 20 души, от анонимните.

 

 

Как един емигрант стана космонавт

Новините около подбудителят на днешната Тройна коалиция Сергей Дмитриевич вялят днес като град и удрят покрива на крехката му къщурка, която близо 9 месеца управлява България, под натиска на безспирни протести, “победени” от хилядна полиция. Засега – “успешно”, “удържайки” положението… Вътрешното…

новина: Председателят на БСП ще оглави листата на партията за предстоящите избори за Европейски парламент, съобщи “Дарик”, позовавайки се на собствени източници от редиците на социалистите.(оффнюз.бг)

Детето на партията си отива от света на политическото, неразбрало за какво му бе всичко. Дори “спечелените” пари няма да му компенсират позора. Емигрант е бил винаги, такъв ще си остане. Такъв бе в София, емигрант от Херсон, такъв ще е и в Брюксел, емигрант от София.

Малко по-късно долетя и тази новина – най-логичната – “тайната на успеха” на Станишев е разбулена предизборно засега само във Франция.

новина: Марин льо Пен атакува Московиси, че лидерът на ПЕС Сергей Станишев и неговата партия управляват България съвместно с “Атака” . “Какво мислите за това, господин Московиси? Лидерът на ПЕС, който е българин, управлява страната съвместно с истински крайнодясната партия “Атака”? , заяви тя във френския тв ефир. (медияпул.бг)

Станишев става “европейски” аргумент в предизборните диалози в Европа

Когато местната слава не стига, а си я пожелал силно в “ударни” дози. Когато семейният съвет е по-важен от този на страната-приемник. Когато не си знаел кой си в живота си. Когато всичко ти е подарено.

Тогава ставаш известен – пан-световно и европейски – веднъж, но завинаги!

Тогава вероятно ставаш космонавт с еднопосочен билет за политическия космос. За да изследваш “мъжествено” (както казва Мая) нищото.

И всичко става ясно, др. Дмитриевич, 5-4-3-2-1-Старт! Към нищото!

 

Писмо до Сергей Стенишев. От Състудент

Дорогой Сергей,

Пиша ти от далечна Калифорния, Щатите. Тук живея от отдавна. Откакто едни милиони ( наши ) дойдоха тук.

Помниш ли ме не знам. Бяхме заедно в Москва, в Унивеситета. Ти си пишеше дисертацията за шинелите, аз – за зрелия капитализъм. Помниш ли я Маша, нашата съ-курсничка. Тази дето писа за ордените ? И тя е тук. Оженихме се. Тя с две деца от първия брак, другите две си ги направихме ние тук, в Щатите.

Чета в Интернет постоянно. И те виждам издигнал си се. Най-издигнатия от всички в курса си. Как стана така, Сергей ? Та ти само за мама говореше и търкаше очилцата. И все за татко ти говореше дето бил голям началник в слънчева България. Девойка не погледна.

Говорим и с други наши съ-курсници – и те са тук, в Калифорния. Всички казват – Серьожа ни засрами. А ние си мислехме, че само за шинелите, майка и татко си мислел. Справи се – от шинелите – до ПЕС – това не е за всеки. Не че помагат шинелите – мойта Маша за ордените писа – сега – в
нищото в Щатите.

Гледам те в Интернет, в сайта на ПЕС. Няма лъжа – ти си.

Чувам и за жена ти – по австрийските вестници станала известна. Издигнахте се, ей. Уж малка страна, губерния сте (помниш ни шегите от Москва) – пък гледай ни нас. Немили – недраги, по Калифорния се мотаем.

Тук криза ни налегна. Доларът трудно го докарваме, а този ток тук ни разорява. Чувам в твоята страна, дето не ти е родина – всичко по-евтино ставало. Токът – два пъти го сваляте – ти и тоя преди теб дето управлявате наша България. Не му знам името – куче даде на Путин. Това
знам само.

Искам да те питам – може ли да дойдем при теб? Аз, Маша и четирите деца да живеем в слънчева България. Знаем руски, знаем английски, знаем ги нещата. Чувам. че ядрени централи ще правите – и то руски – със сигурните руски технологии. Не като японците – горките – и последната я
затвориха. Ама то ясно защо – нищо наше, родно руско не искат. Знам го и царя ви – и той много натиска за ядрения ток. Гледам го на сайта му - през ден за ток говори. Руски, разбира се.

Та ми кажи – и аз съм социалист, и децата са социалисти, и жена ми, Маша, е социалистка. Нищо, че живеем в Щатите и че нашите са си комунисти. Те и вашите са си комунисти, знам. Ама нали се променихме всички.

Само ми кажи – кога да идвам – имам и некой и друг милион – и инвеститор (висш клас ставам). Чувам и че жителство давате лесно вече.

Ще се разберем – консултант, супервайзор, съдружник – всякакъв ще бъда. Дето се вика – за какво ги търкахме пейките в Университета в Москва заедно? Нали сме сънародници?

Чувам нещо – по улиците некакви хора демонстрации правели. Сто дни и повече не спирали. Ама гледам – вие сте си на власт. Юнаци сте вие. Дръжте фронта. Не се давайте.

Поздрави световно известния наш другар Орешарски. За него в златните страници на класовата борба има вече място. Молодец он!

Поздрави и другаря Миков.

Целуни Моника от Маша и децата.

От Калифорния светят и се виждат подвизите им в отстояването на класовите позиции!

С такива другари ще построим нашия капитализъм – For sure!

Молодцы вы!

Чакам с трепетни очаквания единствен отговор. Куфарите са готови.

С другарски поздрав на слънчева България от слънчева Калифорния,
Володя
P.S. Писмото бе получено в “редакцията” през октомври 2013. Поради отсъствие на трибуна, съдържанието му не бе огласено по подобаващ начин. Днес се предостави възможност и го публикуваме. Актуалността на текста, за съжаление, е останала. Засега.

Европерестройка или To be or not to be!

Ходът на събитията в България днес напомнят много на онова време от 1989, за което всички се спомняме добре. Едните – левите величаят това време, наричайки преврата, който устроиха на вожда Тодор Живков начало на промените и “перестройка”, а “десните” – “прозряли” истината със задна дата, отричат кой – обиден, кой – употребен, кой – “твърде нов”, за да помни. Днес, 24 години по-късно, всички политици “яростно” искат Промяна и не могат да живеят заедно. Нищо че всички до един са раждани  и са отглеждани от съседни им днес партии-конкуренти за същата “народна любов”.

По отношението към преврата на 10.11.1989 ние и днес разбираме кой кой е. Опаковащите думи само замазват картината като октопод, бягащ от нападателя си. При нашите днешни “октоподи” – това е прикритие от истината с точно същия облак от мастилени лъжи и красиви версии, гледани по научно-популярните филми. С малкото уточннеие – филмът е игрален, а ние сме актьорите.

24 години по-късно перестроечният модел в България зацикли. Горивото в ракетата, която комунистите и тайните служби “изобретиха” и построиха уж набързо, но всъщност подготвиха години преди 1989, свършва. Ракетата носител, заредена от “горивото” на “Горбачовата” перестройка и бягството им от техния комунизъм, пада. Подчинила се на физическите закони на гравитацията, които в обществените дела имат за “гориво” само Истината.

Лъжата свършва.

Днешната Българска политическа “игра”, която е все повече игра на “сляпа баба” отколкото искрен стремеж към истински и честен, открит разговор за Истината. Но днешната “смаяната” публика е друга. Преди 24 години днешната публика бе по-смаяна и буквално политически девствена. “Сляпата баба”, Българският народ тогава бе пиян от надежди, “пиян морков”, който собствениците на миналото, парите и бъдещето “оправиха” и така 24 години, приспиваха с бавната упойка за “светлото бъдеще”..

За тези 24 години светът се промени много. “Неразбрали” това истинските собственици на България, а не “политическите играчи”, бяха “приятно” изненадани в деня, в който детето-политически вундеркинд Станишев пожела да назначи за шеф на ДАНС “детето от народа” – един друг, пак политически вуднедеркинд – Пеевски. Имената нямат никакво значение. Просто така се е случило. Списъците от вероятните други Станишевци и многото други “деца от народа” са дълги.

Но именно на необявения все още Ден на Национален Празник 14.06. (денят на будителя Пеевски и пророкът Станишев) се случи нещо, което ние днес едва сега прозряхме.

На 14.06.2013 започна Европерестройката в България – една нова борба на едни стари “наши приятели”, които не искат да спрат започнатото на 10.11.1989.

Гледани от тази преспектива – всички “събития”, думи, реплики, контра-реплики, маньоври и политически плонжове на всички политгерой по политическия ни терен днес се изасняват. Всичко си идва по местата. Героите са сякаш вадени от същите калъпи на политическото инжинерство. С едно уточнение на времето – всичко става в една друга Европа, става през XXI век. Да добавим и едно “малко”, ново обстоятелстово”, което прави голямата разлика – България е седма година член на Европейския Съюз. И при още една пак, “малка” разлика – информацията, до които всички имат е несъизмеримо повече. Последна “разлика” – “пияните моркови” на “прехода” – имат 24 годишен исторически опит – от надежди, илюзии, страдания, измами и горчиви изводи на осъзнали себе си “моркови”, доскоро “пияни”. Явно и наивността на критична маса Българи привърши.

Инак – въпросът е един – иска ли България нов проект “перестройка-2″, която в превод на днения ден има красивото име “Европерестройка”?

Много е просто! И страшно ясно! Помислете, наредете героите в мислите си и пред вас ще “оживее” един уж “изчезнал” свят! Нищо не е ново! Било е сякаш вчера. Просто ние не сме “вчерашните”. В това им е грешката на днешните “европерестройчици” – не разбраха, че е друг Света. А инак – и днес има “дисиденти”, “застойчици”, “борци за истината”, ментета-революционери, жертви и спасители. Целият “антураж” на постановката от 1989.

За нас остават “Хамлетовските” въпроси, които ние си задаваме през 2014, търсейки разумното обяснение на потопа от събития, които ни залива отвсякъде. Привидно неподредени, “случайни”, налудни, объркващи здравия ни разум. А то е толкоз просто.

Искаме ли още 24 години живот по законите на беззаконието и “демокрацията” на децата на бащите на Дядовците на Партията?

ЕвроБългария или Европерестройка?

Почти Хамлетовски. Само дето не гледаме от креслата в салона представлението, а сме на сцената!

Актьорите и режисьорите сме ние! This is the point!

To be, or not to be: that is the question!

Писмо на проф. д-р Георгиева до Гришата

Уважаеми г-н Гриша,

Изразявам с цялата си съкровенност дълбоката си антипатичност към успехата ви с Рафата. Неспала цяла нощ, аз съпричаствах от името на коалиционните партньори, федерацията и съкровено заспах след загубата ви. Обнадеждена и емпатирана. Смислово.

Аз и ние, от министреството с гордост гледаме по големите телевизори успехите на нашето правитество тук и вашите успехи там. Еманципирани от емоции, фризерно разумни и лаконични, безалтернативни в канала на избора си. Ангажирани ценностно и дълбинно в семиотиката и символността на вашите ангажименти към хилката и топките, които гоните неуморно за славата на родината ни.

Осмисляйки диференцирано и нешизофренно вашия експлицитен ангажимент към кариерата, аз аксептирам във вас себе си и моя напън към властта. Моето и вашето трудолюбие, нощем и денем, изкристализират безалтернативно в резултативност, омайваща света.

Филологически погледнато, граматиката на успеха ви следва препинанието на знаците, които са моя живот! Вие написахте полу-финална история с хилката си, Гришо!

Оставам емпатирано ангажирана твоя,
Министър Георгиева, проф., д-р

P.S. Настоящото писмо е част от писмовните усилия на Министъра на спорта и младежта проф. д-р Мариана Георгиева, станала известна (но не печално) със свои знакови, дълбоки и многопластови словесни изяви, пленили и омаломощили “ресорните” журналисти. Усилията на автора са целяли само да дадат един друг поглед към непознатия талант на професор Георгиева, видимо владееща до съвършенство и изкуството на епистоларното общуване с аудиторията. Съжителството на спорта – ерго тялото и думите – ерго – духът са неизбежни. Срещата им е празник, който д-р Георгиева ни осигурява все по-ритмично покрай календара на големите тенис турнири и успехите на Цветана Пиронкова и Григор Динмитров в последните седмици на Януари 2014.

 

Содом и Гомор

 

Джон Мартин, английски художник-живописец (1789-1854), “Содом и Гомор”, 1852

Ходили ли сте на място, където са “бивакували” скоро цигани? Чели ли сте историята на градовете Содом и Гомор след Божието наказание покрай Библейската река Йордан? Не е нужно да ходите или да четете – ние живеем в такава страна. Уж неволно сме станали жители, но повече поданици, на земя пред Библейски Урок. Изгоряла, забравена от нас, плодородна, но мразена. Истинска Библейска земя.

Според Библията, петте града, известни като „градове в равнината“, били разположени в долината на река Йордан в южните земи на Ханаан. Долината, намираща се на север от Мъртво море, е сравнявана с райската градина,[Битие 13:10] тъй като била добре напоена и зелена, подходяща са пасища на добитък. Във времената на Авраам Яхве наложил божие наказание над Содом и Гомор и два други близки града, които били изпепелени от огън и жупел. Содом и Гомор са се превърнали в синоними на неразкаян грях, а унищожението им – в пословична проява на Божия гняв.

Живеещи днес и дишащи въздуха над посърналата ни страна ние сме просто смв затрупани и немеем пред един водопад, който историята на 24 годишното ни “безвремие” реши да ни “устрои”, устроили си го сами.. Българите, пожелали да бъдат вечни лилипути са поканени от планината на заприщеното Време да бъдат Гъливери. Без уговорки и преговори. Безусловно.

Содом и Гомор за всички нас. Божие наказание от Светите писания, което ние и “всенародната” илюзия, че царството на лъжата е възможно и вечно, сами си устроихме, превръщайки зелената долина нашата река Йордан – нашата България в един разрушен свят. Физически свят, който е огледало на душите ни. Където вилня разгулния празник на бездуховността. Където насилствено бе вкарана душата на строителя на”вечното щастие” – комунизма. Неготова, девствена, наивна, уязвима и безпомощна пред съблазните на непознатия свят. От продавачите на индулгенции, от фарисейте и търговците, от злите гении на тъмното и прикритото, от цялото зло, което липсата на съпротива може да роди. И роди.

Днешната наша България е наистина един микросвят, който е самовзривил себе си, самоустройвайки си своя Содом и Гомор, трупайки в годините имамната илюзия, че животът е възможен без правила. Че сметките ги плащат глупаците, а тарикатите – властват над тях.

Учудващата продължителност на тази национална илюзия даде допълнителни “основания” на все “по-широки народни маси” да повярват в перпетум-мобилето на икономиката. Политическите последни 24 години сякаш тъжно и все по-вярно днес ни доказват, че тарикатлъците да управляваш държавата, мислейки само за себе си и за краткият (си) мандат, свършват. Идва краят на всички политически хомункулуси, родени в лабораториите на политическото зло. Неспособни да оживеят – изкуствени, зависими, без истинско човешко ДНК, драматично прости и безсилни пред Истината.

Злото си тръгва, борейки са увлече със себе си и България. Сцената Содом и Гомор, която то иска да устрои на България и Българите днес, няма да се случи. Това не е наивен оптизъм. Това е урокът, дал ни света през хилядите моменти на срещата на Доброто и Злото. Доброто не побеждава само във филмите. Доброто е всъщност Животът, който е винаги по-силен от смъртта.

Идва Урокът, който е всъщност Библейски! За непрочелите – да го научат! За челите – за да повярват наистина в Светото Слово. За вярващите – да укрепят вярата! За страхливците – да се скрият и изчезнат завинаги от живота ни! За смелите и героите – да ги видят всички! За останалите – Оживял Библейски Урок! Историята влиза в живота ни – през широко отворената днес врата. Да дишаме!

Ние и войната на интерпретациите

Сякаш има само една сигурна диагноза на обърканото ни време. Война на интерпретациите. От как(то) пукна “черешовото” топче на протестите, до ден днешен, ние живеем в свят на една необявена война на пропагандни тези, “опорни” точки и упорството на “безгласните” граждани, мъчещи властта с времето на протеста и ентусиазъм, за който никой не е подозирал, че съществува в убитите ни души.

От оня “гръм”, до днес, войната на двете представи за нормалност на България не спира. Летящите през сайтове, вестници и екрани лъжи, думи на “посланиците на последната истина” и многобройните “грачещи” фейсбук тролове се срещат с една друга “представа” за България по един “безкръвен”, но болезнен за властниците резултат.

Пред невидимата аудитория на неказалите и неизреклите думите си по публичен начин други милиони Българи, за чиито умове и съвести се “борят” двата “лагера”. За мнозина Българи тази битка е несъществуващата, невидима, измислена и невъзможна. Виртуалността на битката се прекъсва за миг ако пожелаем да “влезем в новините”. От там за миг пред нас “оживява” една огромна сцена на битката на избори, ценностти и представи за бъдеща България. “Кървава”, злобна, без неразрешени средства за власта и пропагандните й псета. И мека, трудна за осъзнаване от страна на прозрялите скоро за мащаба й – от другата страна.

“Привичната” и миролюбива България мигновено е заменена от думите на обреченост на властта, нейните “солдати” на словото и едни други, многобройни “пълчища” неорганизирани, страстно желаещи промяна Българи, приели съдбата си не като заточение сред лудостта.

Погледнато от по-голяма дистанция, войнота на интерпретациите е  срещата на (поне) две представи за света и механизмите на функциониране на тези два “свята”, мерени от хората през чуството им за спраедливост. Два свята няма. Има един свят, в който надмощието на единия и другия проект за справедлив, почтен, обещаващ сбъднати надежди през правила свят търси да убеди или (раз)убеди насядалите отстрани зрители, които не разбират колко много и лично ги интересува ставащото в тази “война”. Има битка за душите и умовете – през “представления на истината” и празници на лъжата, през сантименти, премълчани факти, през откровена цензура. През подмяни и търсене на симпатии на играещите ролите на жертви на другия. През социални подаяния и разкази за “вечното и непроменимо” настояще с “гарантирано” безсилен край..

Ако пожелаем да се взрем отново във фактите на днешния ни ден ние научаваме не много новини. Отдадените на злото, пълномощниците на статуквото, “епично” се борят да удържат редута, ползвайки всички налични средства – с лица, “получени на заем”, подопечни медии, с взетите на заем “от приятели” кредити и “братски съвети”, раздавайки доста стиснато панаирджийските “близалки”, дребните социални подаръщи с които те са успявали да “удържат” до днес. Воювайки за всеки сантиметър завладяна пропагандна територия. Без мисъл за нещо повече от това да поддържат зомбиращата магия и да удържат залостена вратата на времето пред прииждащата и дълбоко човешка воля за по-добър живот.

Зад това обречено усилие стоят стотици медии, стотици платени агенти на лъжата, които ежедневно се изсипват над главите и умовете ни под формата на хиляди лъжи, полу-истини и малко истини. Омесени в отровна и подтискаща картина, целяща и постигаща едно – да добавят един ден повече по Пътя към Миналото. През шпалир от лица, безликости, тролове, измислени самоличности в безкраен ред. Ранените в тази пропагандна битка шмекери се изнасят “безшумно” в пропагандния лазарет, за да бъдат рециклирани, а после – пак пуснати в боя. Подкрепяни щедро от “спонсорите-съотборници”.

В тази “епичен” свят на войната на интерпретациите от другата страна сме ние, наивниците, “лудите глави”, пожелали Промяната и замяната на мрака със светлината.

Разказваните хиляди пъти скучни истории целят само едно – темата да обръгне, да се превърне от битка за България в “разговор на разума”, и накрая да умре, удавена в своята скучноватост и “безсмислие”. Потънала сред тинята на лелеяното безвремие.

Изчерпването на “амунициите” на днешната пропаганда на властта започва да става все по-очевидно. През  ваденето на нафталинени “образи” от далечното и близкото ни минало, злобата и примитивността на думите им, “херувимското” слово на опитомителите и платените “медиатори” между несъгласните и “разумните”.

Пропагандата им е готова да превърне България в панаирджийска мечка на анти-европейското, употребена дори за “убеждаване” на всички “невярващи” какво “зло” е Европа. Да продадеш България не е трудно, напротив, вероятно е и доходно.

И ако трябва да си мислим за прогнозите на случващото се около нас – задаващото се няма да носи изненади. Пропагандната машина на злото няма ресурс от хора и идеи, които да родят нещо повече. Наобратно – скуката на нафталинените й бардове ще става все по-видима. Липсата на кауза и искреност, таталната им не-модерност, природата им на хора от света на пропагандистите от времето на Студената война и същността им на “аналогови хора” ще ги превръща във все по-кресливи, нервни и безсилни защитници на загиващата им кауза. Наближаващите избори за Европейски Парламент и натискът от Европа да бъдат “про-европейци” ще ги разкъсват от двойнствеността им днес, която никога не е била вечна форма на функциониране на разума. Балонът им ще гръмне – и много скоро след това – парчетата на разрушеното им тяло ще заживеят своя “автентичен” живот на “определили се”. Щетите и ползите от случилото се ще са огромни. За всички. Включително за тях.

А ние, несъгласните “анонимници”, ще ставаме по-многобройни. Невидимо за пропагандата в умовете на хората около нас текат гигантските и тихи процеси на постепенна промяна на представите за нормалността и и модерността. Отключената и събудена човешка Воля за Промяна ще претърпи своите многобройни трансформации, подкрепяна по “невидим” начин от вечния стремвж да живееш в мир със себе си и света около нас. В нормалния свят и умовете на разумните няма и не е имало рецепти – там има само посоки и ценностти. Останалото са правилата и търпението. Зад тази привидно “проста” рецепта се “крият” усилията на ежедневното търпение и волята на осъзнатостта.

От война на интерпретациите ние преходихме в друга реалност, озовавайки се неустно в свят, в който само-уважението в нас започна да расте. И от “роби на миналото” ние транформираме бавничко себе си в граждани на света, подпомогнати от децата си, прииждащата като вълна от новини за променящия се свят извън България, отвореността на рецепторите ни за случващото се около нас и разбира се – “отключените” ни очи и уши за знаците на Промяната. Всеки стремеж за натиск, с който този процес за осмислена вътрешна трансформация да бъде ускорен, е нелепо насилствен и неподпомагащ процеса. Неразбралите, че Промяната е процес, а не еднократен акт с доклад, ще бъдат наказани от “безликата тълпа”, пожелала да преосмисли себе си по оня, едниствено трайния начин – през дълбоката “ревизия” на своите мисли, цели и идеали. В душите ни тътне. Там, в нашите “кутийки” с мисли и чувства стават милиони “революции”, които никой не вижда, а ние понякога не разбираме, че са се случили.

Мирът и войната в душите ни никога не са се “срещали” трайно. Единственият “помирител” на вечното човешко желание за по-добър живот е стремежът към живот, различен от “днешния”. Онова парченце бъдеще, които ни си даряваме днес, за да сме в равновесие и живеещи с усещането за смисъл на дните си утре. През целия разговор над нас стои Господ – като носител и символ на вярата ни в ценностите и морала, заради който сме се появили на тази земя, Държащ ни за ръката, която сме му подали доброволно.

А войната на интерпретациите ще продължава – без мир или примирие. Целта ни е само една – надмощие на здравия смисъл над глупостта и слабостта. Докато свят светува. Както е било винаги досега. Едва сега го разбираме и “свикваме” мъчително с реалността.