Оглушителната тишина

 

 

 

Ако някой можеше да мери тишината, и вакнахалията и шума й в душите на мнозинството българи – той би си счупил уредите. Разнопосочните, отричащите се, налудните и нормалните мисли реват като изпусната река или язовир. Грохотът е оглушителен и е “видим” в една привидна тишина.

 

И ако досега дори информираните, трудно “овладяваха” пороя от събития, то в последните дни – комбинацията от инсталираната “банкова” криза и отчаяното желание да се удържи властта, сега, в последните дни дори и “произвеждащите” са все по-задъхани.

 

Ловенето на риба в мътните води на новините – получи ново продължение. Следват леки повишения на цените на парното, топлата вода и тока. На фона на спасените от политиците банки, това ще се преглътне като традиционната лятна малка чаша с отрова. Все пак парите са спасени. Принципът бий го десет пъти на ден, а после му дай ваканция със (само) 5 удара на голо работи!

 

Следва нова седмица, в която Кашпировски (имаше и такъв (е)ВАНГЕ(лизатор)) само може да се учи как се управлява безпроблено безсилието. Новата перестройка не спира,.А времето си тече. Оставка няма, защото е рано. Има работа за вършене и пари за усвояване.

 

Безкрайната предизборна кампания, започнала на 14.06.2013 продължава. Целта спокойният и разумен избор на Българите да не се състои не е отменена от никой. Животът под постоянните сирени на политиците стана стандарт. Сред мненията за страшното или прекрасното бъдеще (както дойде) на гледачки, сеизмолози, финансисти и Ванга.

 

Едва ли в Европа има такъв народ, който да оживее след подобно изпитание. но ние можем и продължаваме да “ковем историята на лудостта си”, късайки мъчително от себе си спомените, които цялото минало и лицата му ни тикат като бъдеще.

 

Най-трудната промяна е раздялата с миналото в нас, самите. Освен, че пътуваме към решенията си, времето на земята ни тече. “Те” ги броят в мандати и парламентарни сесии, ние в години на фискални грешници данъкоплатци. Родина. Сред оглушителната тишина на мислите в нас.

 

Референдум по никое време

 

 

 

Няма и никога не е имало щастие за онзи, който реши да се постопли, запалвайки съседната плевня. Така както войната в Украйна, наказа Русия, така и днешните подпалвачи на България ще получат своето възмездие!

Нали си давате сметка, векът е Номер XXI, коментираната свързаност на света е валидна и за крехка България. Ефектите от ставащото сега в България ще повторят в много по-кратки срокове и с много по-страшни ефекти онова, което го чака Путин.

Илюзията, че България ще бъде унищожена ще остане в плановете на новите Херострати.

Опитът да повтаряш ненаучените уроци на историята ще се превърнат в поредния (вероятно, последния) крах на комунистите и техните стотици клонинги да обърнат история чрез подпалване на една страна.

Неосъзната реалност, че България е член на ЕС и НАТО ще струва на неразбралите много повече от колкото те подозират днес.

Украйна е един урок, който никой разумен не може да забрави. Илюзията, че сме ъгъл. малко село от Европа ще бъде много скоро разбрана. Мащабите на Българската икономика са достатъчно малки, за да има ефекти, които да бъдат дълготрайни. Войните между клановете на миналото ще засегне и неподозиращите днес.

Украйна не е България, България не е Украйна. Грешка! Светът е станал все по-обвързан и става се по-прозрачен. Украйна е последният, явно ненаучен, урок на тези, които не са спряли да мислят, че Аврора е не богиня на победата, а име на крайцер. Возейки се на крайслерите на “врага”.

В Европа и ЕС – това, което днес се случва в България може да бъде тълкувано само като опит за напускане на ЕС. Това никой няма да ни го позволи! А още по-малко – ние на себе си!

Остават само едни въпроси – като всички са толкова големи патриоти и политици с опит и мъдрост да водят този народ – защо мълчат? Пречки да го кажеш днес няма, векът е XXI-ви! Мълчанието във важните мигове е най-голямото качество на един политик. В други мигове – мигновената реакция е най-важната. Кой е мигът решава само едно – умен и искрен ли политикът! Там е разликата!

Въпросът е още по-прост – ако днешните политици са “построили” точно тазо България – дали те й вярват или не? Дали думите за построеното и постигнатото са били и са искрени. Това е местният въпрос. Другият, не-местният въпрос е – като толкова всички са Европейци и атлантици – вярват ли на тази Европа, в която се кълнят? И знаят ли на кой да се обадят, за да решат “местния” проблем.

Всъщност големият въпрос е един – ние вярваме ли, е живеем във Век Номер XXI и сме членове на Европейския Съюз? Ние – гражданите, и те – политиците?

Ако не – защо? Ако да – защо? Всъщност това са истинските избори за нашата убеденост и принадлежност към Европа и света на цивилизованите!

Гледано през очите на банкерите и ползвайки техните професионални думи: България е подложена на исторически стрес-тест за това дали е държава или е поселище на спасяващи се. Може би има и втори “превод” на ставащото сега – тестът е “трес тест” от колеги на колеги, с единствени плащащи – “драгите зрители”.

Днес миналото ни устрои референдум за бъдещето на България! Референдум по никое време, което е историческо, но не патетическо! Жевеем го! Делнично и стоически.

Ситуационна трагедия

 

 

Започвам с клишето, за да съм ясен на себе си. За сега в света е най-популярна ситуационната комедия. Смях на корем, веселба, хубави хора и радости. Пуканки, кола, чипс.

От как пукна черешовото топче на протестите, до ден днешен сме в режим “априлско въстание” – версия 2014. Хуманно, без жертви, но с кървави писма, хвърковати чети и апостоли с революционни окръзи.

А империята си стои и “произвежда” “титанизъм”. Стока, нова на пазара на овчедушието, широко рекламирана, маркетингово не позната и вълнуваща умовете и екраните (най-вече) на телевизорите. Татаничните битки между деспотите на медиите, величавите политици и “обществеността” не са се спирали, но през цялото време джапането е виртуално, а версията 2014 на въстанието е стрелба с цветни топчета, наречена пейнт-бол (оцветяващи топки).

От досегашният ход на въстанието става ясно, че нищо не е ясно и че въстанието не бърза да роди свободата. На въстанието не му се въстава, гледа му се. Става ясно, че е все по-неясно кой е по-добрият или кой по-лошият. Става ясно, е има стратегия, която е игрална, величава и най-вече телевизионна драма, объркваща не-въстаналите все повече. А на титаните им се водят битки с оцветени топчета – за радост на публиката, която си плаща най-скъпите билети за “театъра” – със животите си, които изтичат между сцените, когато те остават сами и проклинат съдбата (която сами сме си избрали).

Или както казват политиците – този мач сме го играли вече. Мъка, банка, мъка, народно недоволство, умни хора дали парите си в глупави банки. Държавници, които знаят за природата повече от природо-изпитателите. “Водата е виновна”, “природата си прави шеги” (и убива). И после пак – мъка, загрижени банкери, мъка, политици-спасители, мъка, стари кримки-пак спасители, мъка. Вместо овации между сцените – хор на ревящите, а не на смеещите се. Актьорите ревящи, политиците плачещи, народът – немеещ и задаващ си въпроси. Вероятно зреещ величаво.Без кавички. Истински.

Ситуационна трагедия. Нов жанр, в който умират зрителите, а оживяват само актьорите (дори и загиналите по сцените в сериала). Остава само един въпрос – ако за пети път отиваш с болницата с опарени от печката ръце и обясняваш – мислех, че червен светофар и го пипнах и ме боли, помогнете ми – вие този какъв си мислите ще го броят “пациента” докторите? Към кое отделение ще го заведе пътеката на ексклузивната здравна каса? Професионален изследовател или прост луд – какъв е той?

А ние титанично изследваме жанра, родил се само преди 25 години. Ситуационно и трагично.

ФБ постове – 11.06.2014

 

 


България се намира в безпрецентна “война на интерпретациите”.
Новините, разказите, интервютата, написаното само засилват у наблюдаващите “драги” зрители и читатели объркаността и погнусата. Войната с мислите, започващи с въпроса “защо” е навсякъде, супермаркетното “мислене” е с най-голямо предлагане. Присъствието на истината в новините става все повече миноритарно, а може би и ненужно никому.
Единствени верни на истината останаха буквите.


Сидеров и Бареков са една и съща диагноза в развитие, но в различни стадии на човешки разпад.


Медицината е безсилна, логиката – съвсем
Сидеров: “Трябва да спре тази антиколониална политика”
“Твърде дълго му дадохме шанс да управлява. Той не изпълни основни неща, които се очакваха от него и затова трябва да си ходи незабавно. Преди няколко дни дни той направи нещо много позорно – клекна пред трима американски сенатори и спря “Южен поток”. Той спря АЕЦ “Белене”. Трябва да спре тази антиколониална политика”, твърди Сидеров. (webcafe.bg)


Все повече е належащо създаването на Партията на мислещите.


Апелирам към широк прочит на фолклора “Гъз глава затрива”!


Успехи в борбата с квартирните кражби (и) в Несебър
Крадец алпинист и професионалист (рецидивист), известен като Мисирката, падна от третия етаж на набелязана жилищна сграда и загина на място в Несебър. Почти стигнал до целта, когато решил да се хване за външното тяло на климатик и да се прехвърли през последния парапет. Климатикът обаче не издържал и се срутил, заедно с Мисирката, на земята.

Близките на загиналия при изпълнение на професионалните си задължения ще съдят фирмата инсталирала климатика по непрофесионален начин.

Полицията в Несебър изпрати благодарствено писмо до фирмата, инсталирала климатика, по повод свършената от служителите на фирмата работа и изпълнения им граждански дълг при борбата с квартирните кражби.

Ръководството на министерството на вътрешните работи ще организира пресконференция, коктейл, и тържествена церемония по връчването на пистолет – подарък на президента на фирмата, извършила един героизъм в мирни дни.


В една прочетена новина винаги има трима “съучастника” – четящият(слушащият я), написалият я и “автора”, деецът на събитието, описваният.
С други думи – при проблеми с възприемането има три вероятни източника на грешки при процеса на движението на смисъла от източника до крайния потребител.
Като толерантен човек си мисля, че на мен (само) не ми достига висш пилотаж при мисленето – с други думи – признавам – все по-трудно осмислям при четене, анализиране и интерпретиране на прочетеното/разказаното/ставащото.
Не мога да оценя какъв е проблема – личен, епидемичен или пандемичен.


Циганката на “Женския пазар” когато те лъже в кантара, ти казва “шефе”, ти я знаеш, ама ти е кеф, шеф си станал за малко. Политиците ти казват глупак с всяко свое действие, постоянно. Циганката се бори да оживее ежедневно, те се борят да рахатуват вечно.

Понякога ми се иска да гласувам за една циганка от пазара, защото тя се бори да се докаже на всеки, ежедневно – като повечето от нас.

 

 

Потокът, Серж и сержанта му

 

станишев орешарски index

Винаги съм знаел, че пъченето и биенето на беззащитни и вързани е бабаитлък, който рано или късно се плаща,

Чета материала на вестник “Сега”(16 часа 37′ 8.6.2014)  и отново трябва да търкам уши и очи. Та само преди 3 или 4 дни менторът на Същият Орешарски, който сега спира пред американските сенатори “Южния поток”, Станишев, каза точно обратното. Само преди дни Серж и сержантите му се обявиха срещу “извиването” на ръце от страна на Европейската Комисия и казаха – ние продължаваме.

Какво се е случило в мравуняка от страховити мисли в главите на тези, дето управляват България сега като кормилачките от нашето детство по наклонения склон на някоя улица или планината?

Какво накара про-руският и мъжкарски перчещ се Серж да спре да се репчи и през устата на куклата да каже точно обратното на мъжкарското си анти-европейско перчене?

Орешарски: Разпоредил съм да спрат действията по старта на изграждането на тръбопровода “Южен поток” докато текат консултациите с Европейската комисия.

Това обяви премиерът Пламен Орешарски на брифинг в Министерски съвет след среща с американските сенатори Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън.(сега.бг, 8.6.2014, 16 часа 37′)

Освен драмата на разпадащата се коалиция на келепира, другото, което е променило “мислите” на коалицията е неспособността да погледнат в очите Американците. Липсващото човешко самоуважение не може да произведе за света поведение на хора с характери. Трудността да имаме държавници, които да се държат като равностойни със събеседниците си, произведе отново “изненада”.

Станалото днес напомня много на великите прозрения на магьосника-икономист Стойнев, който прозря след едно пожарно посещение в САЩ колко са добри технологиите на “Уестингхаус” и съвместими при строителството на АЕЦ “Белене”. От тези думи не произтече нищо, вероятно помните и тази “пясъчна буря” в медиите-синоптици на политическата ни пяна.

Гледано, отстрани, това е последният опит на Серж и Сержанта му Орешарски (подкрепян повече от “про-европейския” ДПС) да се откупи и да задържи заветната коалиция поне още 12 месеца на повърхността. Този политически фокус и лупинг не е нищо друго от продължение на петъчния политически катарзис на Серж, когато  сред унилите лица на “своите другари” изтръска пред аудиторията на своята пресконференция един кош с плява, сред която бе и прозрението за неотложната нужда народът да бъде вкаран в политиката през задължителното гласуване. Налудност, която има само една цел – да се печели време по пътя към “усвояването” на кредитите.

Перчещият се побойник и празнословец Серж прозря за много кратко време, че политическото му оживяване не минава през друго освен през сервилността на слугата, съгласявайки се.

Оставам с горчивото усещане, че след отлитането на самолета на американците в главата на сержанта Орешарски ще се “зародят” нови, по-сложни и по-силни, мъжкарски мисли, че не е бил разбран правилно при превода от американците.

Ако направите малкото усилие да прочетете думите на Орешарски и си спомните онази трагикомична снимка на Орешарски при папата Франциск – всичко си идва “по местата”!

Никога една държава, управлявана от хора, които са слуги в мислите си, не може да бъде успешна. Никога побойникът от махалата няма да победи “отличника” и знаещия. Времето на побойниците-отличници отмина отдавна по Европа и другия цивилизован свят. Тук и сега ние добутваме последните години от слугинския си “епизод” в историята ни.

Чакаме утрешния ден когато днешната “твърдост” в решенията на Орешарски и Серж ще е отминала.

Оптимистичният извод от станалото днес е само един – илюзията, че можеш да бъдеш член на НАТО и Европейския Съюз и да искаш да бъдеш приятел с миналото и про-руското отминава. Включително и през подобни публични унижения, в които политическия типигьозлък отвращават и радват.

Само си представете какво състезание на страховете тече в момента в мислите на управляващите. Видимите, невидимите, споменатите и неспоменатите факти и детайли от разговорите на днешната среща са били истинска битка на избора на най-малкото зло. Изборът Евразия или Европа (“Южен поток” и Русия или “Шах Дениз” (примерно) ) е избор на оживяващия. България и стратегическото й бъдеще не са присъствали в истинските им мисли. Там днес “на гости” в главите им са били инстинктите.

България ще бъде тълкувана, уважавана и приемана за истинска демократична Европейска и цивилизована страна, когато позициите на държавниците й са ясни, ориентирани към интересите на България и през спазване на правилата на подписаните съюзнически споразумения. Страните, произвеждащи новини като днешната никой не уважава в мислите си, колкото и да са дипломатически усмивките по лицата на дипломатите.

Предсказуемостта е най-ценененото качество в дипломацията и човешките отношения. Неизказаните, необяснените предварително позиции на един държавник от ранга на министър-председателя на една държава са носещи трайни щети върху авторитета на страната, която той представлява. Подобни резки скокове в позициите не дават шанс на България да бъде уважавана, ценена и авторитетна държава. Липсата на ясна про-Западна или про-руска позиция на България ще продължи да тегне над страната ни. България не знае коя е и го показва през този лупинг.

Последиците са не само политически, те са преди всичко икономически, цивилизационни и чисто битови. Липсата и напускането на Западни инвеститори са видими в икономиката на България. Цената, като винаги, е плащана от народа на страната, където несигурността определя средата.

Пътят от “голямата” политика до трапезата на избирателя е най-краткият. И е особвно видим за зрящите граждани. Сержантите не ще “оправят” България. Оправят я честните и грамотните лидери.

 

 

 

Пред изпит, който е избор

 

 

страх вяра images

 

 

Девет дни преди да отбележим една година от началото на протестите – ключо-държателят на Българската “демокрация” – ДПС реши да освободи напрежението и резна демонстративно с клещите на хладнокръвната “патриотичност”, пред.камерите, брачната халка, оказала се в последния момент не златна, а пиринчена.

Мандалото, което ДПС е имало през армията на контролираните си избиратели, щракна. Редът на ДС удари по масата и отново доказа очевидното – любителите са побеждавани от професионалистите. Какъвто и да е професионализмът. Дано инстинктите на мнозинството Българи позволят на следващите (много скоро) избори да се появи мнозинството на Разумните, а не на поредните спасители, кърпещи старата абичка на “демокрацийката” ни.

Никой и никъде не е построил небостъргач от кирпичените тухли на старите и милите му къщички. По света старите къщи са музей, а не повод за само оплакване и кълнене на новото. Модерността и старото трябва да съжителстват, а не да спорят за “собствеността” над настоящето.

Единствената причина, извън емоциите и сантиментите, да бъдем в днешната будеща само погнуса и усещане за нещастие у всички ситуация е неспособността на мнозинството Българи да разделят Емоциите от Трезвите мисли. Емоционалната ни незрялост, “култивирана” системно в годините назад ни пречи да се разделим от вечното (и толкова човешко) състояние на разбиране на света около нас като несправедлив и лош специално за нас, Българите. Светът е един и същ за всички, но неспособността да го “прочетем” по рационален начин ни връща постоянно назад, обричайки ни да живеем в самосбъдващото се “наше” пророчество за “тежката” ни съдба на “обречени” и вечни жертви.

След днешната рязка промяна на “картината” – ние отново сме пред своя избор за само-определение като жертви или не. Отново сме пред избор, който ще бъде съдбовен изпит. Ако не го издържим – никой няма да страда за нас – ще си проговорим урока, и пак ще трябва да се явим. Ако не разберем, че сме повтарачи – ще си продължим страданието и ще сме наистина “професионални” жертви, каквито сме днес. Осъзнато или не – професионалисти в самосъжалението и кълненето.

Отново ще се появят констативни коментари – Доган и Местан управляват държавата. Те направиха видимо безсилието на всички. Формално това ще в вярно, но истината е винаги в невидимото, което обикновено е очевидното, с което сме свикнали. Докато в България няма съгласие между всички, желаещи искрено (а не двулично) промяна и не се стигне до съгласие за шепа важни национални приоритети – то тези, които са се договорили на тъмно за техните приоритети – ще ни управляват. Така както се случва до днес.

Една държава е успешна за всички ако се управлява през приоритети, договорени и следвани публично.

Държава, управлявана от тъмни договорки, е нещастие за мнозинството и Елдорадо за шепата договорили се.

Редът побеждава безредието. Дано повече Българи го проумеят. Друг път към по-добрия живот на България няма! Проумяването на този прост факт е свързан с Промяна в мислите и в правилата, в която всички са равни пред закона. И правилата важат за всички. Комунизмът, който не си е тръгнал в мислите на мнозина е живот през изключенията.

Истинският, важният, единственият, главният “герой” на успелите държави е Малкият, анонимният Човек.. Там, където важните са вождовете, съществуват винаги два свята – този на говореното, разказваното и другият, на реалностите, които са срамни и са постоянно състезание “сървайвър” за мнозинството на мълчаливо съгласилите се на живота с правилата през изключенията.

България е пред пореден избор. Животът сред и през Лъжата трябва да свърши, а това е всъщност Изборът на успелите по света нации и държави. Този избор е най-лесният и най-трудният в годините на модерната ни история.

Изборът е “Европа или Евразия”. Сложните и подменящи реалността думи само прикриват простотата и съдбовността му. Всъщност този момент е края на “прехода” – последният смокинов лист от тялото на голата истина пада.

Бай Бареков у Брюксел

 

ек bruxelllll

 

Едно политическо сираче си търси родителите из дебрите на Брюкселските (евро)потайности. Бай Бареков търси своето идеологическо пристанище, “преслушвайки” своите събеседници и за благото на поръчителите си.

Алеко Константинов отново става огромен, а ние – в нозете му – малки, старомодни и някак тъжни от себе си.

Както можеше да се очаква – мазните “политически” борби у нас родиха и експортен продукт. След титаничните усилия да се роди “алтернатива” на опозиционното “статукво” – след изборите за Европарламент, субпродуктът на “демокрацията” има днес своята премиера в Брюксел. И като всичко уродливо, родено извън правилата, политическото секцио у нас, произведе се недоносче.

Отивайки сред дебелобузите чичковци, и следвайки балканската и поверена му първичност – днес лицето на бебето политик обикаля Брюксел и докладва на жадните за славата му медии – като кореспондент от Луна Парк или Дисни Ленд.

Само си представете – каква заслужена награда е този ден за него – от скарата с миризмите и кебапчетата, сред миризливите и “мотивираните” избиратели – до парфюмирания Брюксел. От дискотеката от село Х – до Европарламента. След чутите стотици пъти звуци на музиката от танците на позлатените момичета на леля му пешка по турнетата сред стомасите на сиромасите – сред Европата, на пъпа й.

Някак много прилики се появиха с Бая ни Ганя…

По познатата му местна практика на спринтьор на дълги идеологически разстояния – днес Бареков притича – от Консерваторите, през либералите и енепетата – тъй както тук се люлееше като махало и се събуждаше с нова идейна принадлежност – там където го свареше келепира и съветите на водещите шоуто му за наивници. Раздавачът на кебапчета стигна до Брюксел.

Иречек посреща героя на Алеко в Брюксел.

Сцените на днешният “нов политик” Бареков напомнят добре за знаменателния финал на Алековия разказ “Бай Ганьо у Иречека”.

“А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра… Знайш, алъш-вериш е то, не е шега… Па да ти кажа ли правичката… (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката?- И едните, и другите са маскари!… Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам…”

Има нещо тъжно, след повече от век, най-доброто описание на “новото” Българско да е вече описано. Алеко е велик, знаем, ама да си кажем правичката – и ние не сме успяли да мръднем и да “произведем” нещо по-различно.

Тогавашната ни Прага е днешен Брюксел. София продължава да излъчва келепираджии, омаскаряващи ни. Само дето мускалите са носени от нов Бай. Бай Бареков. И дето тренът е заместен с аероплан.

Нищо не е ново. Мускалите са ни същите, и приносителите…. Вероятно – и ние не сме променили се много покрай вечния келепирец и твърдото, вечното “всички са маскари”.

 

Да победиш Гугъл

гугъл 655-402-gugyl-spira-google-reader

 

 

Днес българските политици се състезават помежду си в превода на станалото в изборите и техните дълбоки прозрения, предоставени за осмисляне на нас, земните. И ако си мислите, че опорните точки са тясна територия на една или друга партия – грешите. Днешните преводи, които чухме са списъци с опорни точки, допълващи се и целящи нашето объркване. А пък и ние – езици не знаем, а тук първенците до един са полиглоти.

Ако Българските политици се главеха за преводачи – гладни щяха да ходят. Всички преводи на “политически език” на станалото на изборите за Европарламент напомнят за очевидното желание всеки да реши вътрешните проблеми на партиите си и най-вече – личното си оцеляване по партийната “лестница” (стълба – на руски). Катастрофичното се е превърнало в масово у много от партийците.

Иновацията на днешното “публично обговаряне” на резултатите от изборите е е само една – всички не са победители, за разлика от традицията до преди година, когато победител беше всеки. Бареков е едно изключение, но той въведе много “иновации”, така че му е простено. Преди година не е сънувал и грам от поверената му инфлационна слава и инфилтриране в плътта на клетата (за някои, но не за всички) България.

Реването и кълненето, което сега се носи над селото ни напомня виенето на платените оплаквачки от едни други времена, когато хората са били по-откровени. Днешното виене е непрофесионално и предвзето.

От изредилите се преводачи пред медиите стана ясно, че вторачването в партийните пъпове се е превърнало от йога упражнение в политическо словоблудие. Взаимните легитимирания на партиите през техните преводи и обсесията на оживяващите от факта на билогическото оживяване на партиите доведе до тоталното “задълбочаване на ролята” на партийния живот като единствен смисъл на съществуването на партиите. Или като обичат да казват комунистите властта не е самоцел, но си е наша, най-много ни отива”.

Отдалечването на партииците от живота само ни разказва отново за една от драматичните причини да сме на днешното дередже като държава. Колкото и театралният партиен живот да преуспява – енергията на превзетостта на дърдоренето няма да се трансформира в промяна.

Промяната тече в умовете и душите на изгонените от политическото милиони Българи. Последните избори твърдят, 1е 65% от Българите не са гласували. При цялата спорност на известните ми изборни списъци, включващи абсурдните 6.9 Милиона избиратели, , гласувалите 2.3 Милиона не са повече от 40 – 50 % от реалните живи избиратели. И още нещо – на тези избори са се “случили” рекордните 122.000 невалидни бюлетини. “Кодексът на Мая” е “изял” почти един депутат. Това сякаш никой не пожела да види.

Умерените прозрения на дясното (при цялата условност на това идеологическо делене у нас сега) не променят картината на днешното Българско политическо. Очевидно е, че пътят до признанието, че партиите са инструмент, а не универсален ключ за решаване на натрупаните злини и усещане за масово нещастие у Българите предстои.

Единственият странен, но точен лакмус на промяната, е засилващата се циничност на думите на всички говорещи. Оттичането на това слово в канализацията на медиите и от душите ни е именно пътят за напускането ни от светът на думите и прекрачването ни в света на въпросите, свързани със само една дума “Защо?”. Въпросът “Кой?” никога не може да предвари с добър резултат за питащите се, тези дето търсят отговорите в живота си през причините. Смирилата се агресия е единственият път на истинската промяна. Разбира се, ако е пожелана искрено от мнозинството граждани или жители на земята ни.

Истинският превод на станалото ставащото се случва в душите на Българите. Театралния живот на жестомимическия ни театър на глухите и и немите няма да е вечен. Всеки ненаучил езика на политическата жестомимика ще си плати. Преводът е изкуство, но не е любителското копие, което произвежда Гугъл. Ако политиците на България продължават да се състезават с Гугъл и да го побеждават – те са объркали професията си. Гугъл ще ги бие скоро. Както и животът, които не Фейсбук или Туйтер.

Комиксът-държава

мики маус index

 

Горчив или сладък, опитът от последните избори в България ни води към някои размисли и сътресения в сивия поток на събитията в бълбукащото наглед кротко ежедневие, наричано многозначително “съвременна България”. Неразбирането на народо-психологията на “матриала” и трудностите при когнитивния процес (“технологията” на схващането на реалностите) на много сънародници ги направи изедници на доста кариери на “емблематични” за някои партии маски на политици. Демокрацията на триъгълничетата и квадратчетата засече. И с “хиксчета” не става. Мачът на разума с безразличието с равния резултат на края е загуба на терена на бъдещето. Бездарието пак ще побеждава.

С други думи – мразещите България демиурзи бяха наказани от системното си производство на полу-грамотни жертви. Красиво изречено – детето победи родителите си, опропастявяйки ги. Ненужен канибализъм, съгласете се.

В търсене на изход от създалата се ситуация, предлагам някои мерки от “организационен” характер, следвайки реалностите и пропадането на “стандартите”.

1. Бюлетините трябва да бъда цветни. Спестените пари от черно-белите бюлетини са най-лошо спестените пари от широкопръстата държава.

2. Списъкът на партиите във “фиша” за изборите могат да бъдат оформени като статуси от Фейсбук или Туйтер – срещу всяка партия в бюлетината трябва да е сложена снимка на шефа на партията. Да нЕма грешки или коментари “не знаех” или “не разбрах коя беше партията”. За улеснение на по-грамотните политически няма да е зле да има и по едно знаменце на страната, която съответната партия обожествява. Кеф ти Европа, САЩ, Русия, кеф ти Северна Корея, Острова на свободата на братята Кастро. Законът не забранява купуването и продаването на картинки в тъмната стая.

3. Преференциите – едно ново завоевание на демокрацията – трябва да бъдат оформени с пиктограми, прости картинки. Никакви цифри или други клопки на образованието до четвърти клас. Случаят “15/15″ е поучително покъртителен за някои персонажи. Картинки със занимателни образи – зайче, мечка, лисана, вълчо (кумчо), конче, мравка, слонче, доларче, рубличка. (извън шегата – това животинките е практика в някои африкански страни)

4. На “езика на 25-тия кадър” трябва да бъде включена и цената на “гражданската активност”. Щом Путин го може в битката за умовете на руснаците – няма как да не го можем и ние. Все пак ние сме им дали азбуката за първите 24 кадъра от филма.

6. В Българската демокрация трябва да бъдат включени успешните бизнес модели на пирамидите – всяка свенливост е явно пагубна. Утре Местан ще бие Сергей – при слабата или липсваща “бърза помощ” – ще се разбие днешната “демография” – ефектът на анихилирането на червения електорат ще се усили рязко и терминално (Терманал-2 не се брои).

7. Всички партии с думата “България” в името си да се оформят в самостоятелна избирателна лига. Лигата на лигаво обичащите България – ерго мразещите я.

8. Да отложим малко плана за Айпадите, Айфоните и и Ай продуктите до момента, когато тези устройства ще за почнат да мислят вместо собствениците си, добре известните потребители на картинки. Да не форсираме деградацията. Тя и без нашата цензура се развива “прекрасно”.

9. Електронно правителство не ни трябва – трябва ни лампово, с жичка, за да ни освети драмата – на шепата виждащи я.

Важна Забележка: Предложение Номер 5 и 15 ги няма – не са казване, но са помислени. Държавата е за затваряне – Мики Маус сме ние, барабар с тримата глупаци и цялото ни “ну, погоди” минало и настояще, което сами си погодихме,

 

Експериментът “преход” вони

 

 

Лъсна голямата тайна на социологията – независимо от различните табелки – всички социолози ползват една и съща мрежа от “гнезда” на интервюирани избиратели. Тоест – заради пестенето на пари и разходи се питат едни и същи хора, ползвайки едни и същи интервюиращи на “полето”.

Как да има различни или други резултати?

Ако питате един човек 5 пъти – какво ще чуете от него. Идиотията на Българската социология (и не само в нея) е, че липсата на пари и подценяването на професионалните критерии в правенето на проучванията доведе до реалното съществуване на 10 агенции с една мрежа. Повечето от социолозите са с един крак в сивата икономика (все повече вярно за много професии.).

Свалянето на цените и нелоялната конкуренция през постоянен дъмпинг доведе социологията до това дередже да продава труда си за цени, в които няма шанс да се поддържа истински професионален стандарт и резултатите лъсват.

“С п….я боя не става” и в социологията.

Социолозите имат вина, че са се съгласили, но това е вярно и за журналистиката и всяка друга, не толкова публична професия в България.

България – съзнателно е убивана и става страна на любители – менте професионалисти! Това са плодовете на съзнателното унищожение на професионална България и превръщането на всички нас в присъдружни на посредствеността.

Експериментът “преход” вони!

Навсякъде е така! Мизерията на духа се овеществява!

Социолозите са невинни – те са жертви като нас, които ние виждаме.